Изкуството на Стивън Ланг

Father's pride

© Steven Lang

Песни и танци от Международния фестивал на етнографското кино

 1. "Black Robe" (Песен от Североизточния горски регион на Северна Америка) 

2. Hetushka (Песен на воинското общество Хетушка/Хелушка на омаха, понка и други полууседнали племена от източните прерии;) 

3. Zuni Sunrise Prayer Song (Традиционна молитвена песен на народа зуни от Югозапада, с която се посреща изгрева на новия ден.) 

4. Veteran's Song ("Washeta") (Военна песен от Северните равнини, изпълнявана в прослава на стари бойни подвизи;

 5.. Iroquois Stomp Dance (песен + танц) 

6. Grass Dance Song (Пау-уау песен от Северните равнини)

 7. Waziyata - Lakota Memorial War Song (Стара военна песен на лакота, припомняща поход срещу "врагове, живеещи на север" )

За връзката с природата...

     
Една баба Пасамакуоди беше казала:  "Най-съществената разлика между нас, индианците, и вас, белите е, че когато насреща ви стоят дървета вие виждате в тях единствено кибритени клечки и тоалетна хартия." 

 Една друга баба пък беше казала:  "Човекът е хищник. Опасен и вреден. Хем постянно яде, хем вечно е гладен. Но той може да бъде както проблемът, така и решението."

 От нас зависи. И ми се ще да си припомним, че...

..... независимо от расата, географската ширина, религията и обичаите всички хора си приличаме по едно основно нещо. Всички носим едно общо призвание в себе си. Родени сме да практикуваме една и съща професия...професия, която е преди всички останали. Преди да бъдем инженери, програмисти, секретарки, продавачи, бизнесмени, преводачи, шофьори, чистачи, трактористи, лекари, физици, прависти, филолози, магазинери и прочие. На всички нас ни е дадена една друга, изначална професия, която мнозина от нас не практикуват и дори са забравили, че я носят в себе си. И тази професия се нарича „пазител”.
     Точно така, пазител. Преди да бъдем собственици на имоти, хотели, коли, машинарии, вещи, преди да бъдем стопани на домовете си, ние имаме далеч по-отговорната задача да бъдем стопани на Земята, пазители на наследството, завещано ни от прадедите и от самия Творец.

Просто сравнение (Pawnee necklace)

      Нагледно сравнение между човешка ръка и поунска огърлица от ноктите на прерийна мечка.

Пости, сине..!

     „Трябва да бъдеш от полза на своите събратя и затова те съветвам да постиш. Дядото, който стои по средата (огънят) дава безброй дарове. Опитай се да донесеш един от тях. Опитай се да накараш дядовците, военните вождове (става въпрос за духовете на войната), да се смилят над теб (да те благословят). Тогава един ден, когато вървиш по пътеката на своя живот, ще знаеш какво да правиш и как да се справяш с препятствията. Без тревога ще постигаш целта си. Ще имаш с какво да се гордееш, защото ще си го заслужил. Затова ти казвам, лиши се от вода (пости), бъди с готовността да умреш и те ще ти дарят благословята си. Ако не износиш ходилата си ( често да ходиш бос до колибата за пост), ако не очерниш лицето си ( с въглен, отново имплицира поста), услията ти ще бъдат напразни. Даровете се печелят не без усилие. Направи така, че някои от духовете, създадени от Земетвореца да се смилят над теб. Ако нямаш силен дух, никой няма да те уважава. Всички ще ти се подиграват. 
         Не е добре да умираш в селището. Не оставяй жените да отпътуват преди теб, не умирай от старост, а на бойната пътека. Затови пости, сине. Ако не си получил знание, един ден ти и жената ти ще се късате от завист, когато другите воини се връщат с дарове и трофеи от бойната пътека. С благословията не на един, не дори на двадесет духове можеш да отидеш на боен поход. Трябва да имаш подкрепата на всички - тези на земята, онези, които Земетворецът застопорил в четирите посоки и онези под земята, онези във водите и всички онези навсякъде около нас, от Носещия болести, от Слънцето и Луната, от деня и ноща, въобще от всички, които са отговорни за войната. Затова пости, сине. Пости!..“ 

 Уроците на един баща уинебаго към своя син, извадка от  Autobiography of a Winnebago на Paul Radin

Изкуството на Кенет Фъргюсън (Art of Kenneth Ferguson)

Девойка от племето Хопи

© Kenneth Ferguson

Излезе новото издание на "Равнините на Абраам"

        „Равнините на Абраам“ (1928) е една от най-зрелите творби на Джеймс Оливър Кърууд. Тя пресъздава бурен епизод от историята на Северна Америка през XVIII в., когато кървавите погранични сблъсъци прерастват в т.нар. Френска и индианска война (1754–1763) – свирепа борба между Англия и Франция за колониално господство върху североизточната част на континента. В нея участват и много от коренните жители на онези земи, индианците – някои на страната на англичаните, други към френския лагер. Те постепенно са изоставили търговията с кожи и са се заловили с по-доходно занятие – платен лов на скалпове. Тази позорна търговия, инициатори и кредитори на която са английските колониални власти и френските губернатори, довежда до морален упадък цели племена и племенни групи. Ала има и такива като Тиаога, Шиндас, Горската Гълъбица и Високия Мъж, запазили качествата, заради които северноамериканските индианци са станали пример не само за храброст и гордост, но и за несломим дух и благородство.
        Кърууд изгражда своите герои без предразсъдъци, с обич и проникновение, търсейки красивото и уникалното в тях, но и психологически убедително. Джимс, Тоанет, Хепсиба, Тонтьор, Анри и Катрин са рожби на времето си, но ни стават близки с пълнокръвните си характери, с проявената доблест в тежките изпитания и с другите ценни за всички времена качества – та дори и с малките си недостатъци.
        Наред с другото „Равнините на Абраам“ е повест за красотата на младостта и трудните, понякога страшни пътеки на съзряването, за болката от загубата и белезите от житейските уроци в една жестока и славна епоха, за безсмъртната сила на любовта, тържеството на човешкия дух и вярата в щастливото сбъдване на най-големите мечти."

Прекрасните илюстрации към книгата са дело на художника Петър Станимиров

"Когато Земята се тресе, хвани се за Небето" - историите, които ме вдъхновяват по Червения път

Когато Земята се тресе, хвани се за Небето" -- историите, които ме вдъхновят по Червения път -- традиционен сторитейлинг на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг", провел се като част от събитията на Международния фестивал на етнографското кино през ноември 2012.

Когато Земята се тресе, хвани се за Небето - част II