Фотки от индиански лагер 2013, Хлице, Бохемско - Първа част (сепия)

Към тазгодишния лагер...

    Тази година заминаваме цяла тумба от българска страна за международния индиански лагер в Чехия. Мястото е различно, ще има гости от Полша, Словакия, Германия и Унгария. За жалост руснаците отпаднаха в последния момент. 

   Сега му е времето да постна повече снимки от миналогодишния лагер. Тогава само загатнах за нещата с пет-шест снимки и така и не качих другите, та ето ги и тях, преди да дойдат тазгодишните емоции:

   Ще се видим след десетина дни. Добри пътеки..... и защитавайте барикадите пред парламента дотогава:

Томас Туис и индианците

Синът на Томас Туис, Франк стои най-отдясно 

    Томас С. Туис (1802-1871) е американец, произхождащ от заможно семейство от щата Върмонт. Завършва с отличие военната академия "Уест Пойнт" и като млад офицер е изпратен на Запад в Равнините, където се среща, воюва и общува активно с лакота, шайени, арапахо, шошони, кроу, поуни и понка. През 1855 г. е произведен в звание "майор" и назначен за индиански агент на териториите по горното течение на р. Плат. Става известен с опитите си да убеди властите, че с индианците трябва да се сключват честни договори и да се спазват, както и с неуспешня си протест срещу наказателната военна операция срещу сиуксите на генерал Харни. 

     Шест години по-късно, през 1861 г., Томас Туис напуска работата си и отива завинаги да живее с оглала. Жени се за жена от племето, с която имат няколко деца - и до днес сред оглала се срещат негови потомци с фамилията Туис. Някои войници и търговци от форт Ларами си спомнят за посещенията на "достолепния джентълмен с дълга бяла коса и побеляла брада, облечен изцяло в сиукски дрехи, с извезани мокасини на краката", който им разказвал "за Наполеон при Бородино" (Юджийн Уеър). През 1870 г. Томас Туис заминава със семейството си за югоизточна Небраска, където започва преговори за закупуването на голямо парче земя, което да завещае на жена си, няколкото им деца и роднините им като тяхна семейна територия (нещо като малък "фамилен" резерват!), но умира, преди да успее да го направи (1871). Неговата съпруга оглала - Тази-Която-Спасява-Своите-Хора - и децата й били отведени в агенцията на форт Робинсън и зачислени към събраните там оглала.

      Разбира се, съществуват и други версии за живота и действията на Томас Туис - включително, че имал паралелно друго семейство (съпруга и деца) в Джорджия, че се възползвал по нечестни начини от длъжността си на индиански агент за сметка на уж любимите му индианци, както и на щатското правителство, и точно така натрупал парите, с които по-късно възнамерявал да закупи земи в Небраска... и какво ли още не... Различните винаги са били и ще бъдат одумвани. 

     Най-малкото, на майор Томас Туис дължим богата колекция от сиукски дрехи, оръжия и други предмети от 50-те - 60-те години на XIX в. (ако не се лъжа, сега изложена в Музея на американските индианци в столицата на САЩ): 

 Ето някои от тях:

Кланът на вълците - френските индианисти

Анакоана - Златното цвете на Юга

     

Северът си има своята Покахонтас, а Югът познава историята за Златното цвете Анакаона. Анакоана била дъщеря на вожда Ксарагуа на племето "тайно" и съпруга на Каонабо, един от петимата водачи, управлявали земите на Испаниола, когато испанците пуснали котва през 1492. В хрониките на Бартоломе де лас Касас, монах от Доминиканския орден, чиито текстове за завладяването на Новия свят са сред най-ценните източници за епохата, Анакаона е описвана като „изключително благоразумна и почтена жена, невероятно царствена, с изящен език и жестове". Други свидетели твърдят, че тя била  ненадмината по красота. Когато европейците се нахвърлили върху тайнос с идеята да ги превърнат в черноработници за краля на Испания, мъжът й бил пленен от Алонсо де Охеда и качен на кораб за Стария континент, но загинал в корабокрушение по пътя. 

     Макар че първоначално Анакаона била приятелски насторена към испанците, чашата на търпението й преляла. Както подобава на една жена воин, тя се вдигнала да организира народа за съпротива срещу белите окупатори, отнасящи се с тях като към роби. Испанците обаче потушили въстанията и се впуснали в безброй кланета. В навечерието на важен за тайнос празник, на който се събрали 84 индиански делегати, Анакоана и сънародниците й били заловени и осъдени по бързата процедура на екзекуция – тя чрез обесване, другите с разтрел. В часа на екзекуцията й била дадена възможност да се спаси: трябвало само да се омъжи за един лудо влюбен в нея испанец. 

     
     Тя обаче, както подобава на принцеса, избрала да бъде съпричастна със съдбата на благородниците и да умре заедно с тях. Днес тя е икона в историята на Хайти и Доминиканската република. Множество места и улици носят нейното име, а песни възпяват храбростта й.

Традиционни изделия от брезова кора

     Едни от най-характерните типове изделия за района на Великите езера и Североизтока са правените от дървесна кора (най-често брезова) кутии, чанти, съдове, черпаци, колчани и други битови предмети. В подобни тръбовидни кутии от кора индианците често слагали свежи кленови листа и върху тях пренасяли все още живи въглени, с които лесно и бързо можели да запалят огън по време на своя ловен бивак. Предметите от брезова кора имат предимството пред керамичните, че се правят бързо ( свежата кора се огъва и пришива с растителна тъкан, лико) и че са значително по-леки и нечупливи. 

   По-надолу може да видите различни примери на традиционни предмети от брезова кора (главно ирокезки и оджибуейски):

За свещените понятия при лакота

     Понятието уакан е едно от най-важните в езика на лакота. Състои се от две думи: Уа - “нещо, което е” и Кан - “свещено, старо”. 
    В самата си същност думата уакан изразява всичко, което е непознато, особено, необикновено по своя характер или проявява мистични елементи. В представите на лакота необикновеното е равнозначно на свещено. Например думата, която лакота използват, когато за пръв път виждат "локомотива", нещо напълно непознато за тях до 19-ти век, буквално носи значението на "свещен, непознат кон" (шунка уакан); за огнестрелното оръжие казвали, че е "свещено, непознато желязо" (маза чанку уакан), за уискито - "свещена, странна вода" (минне уакан). 
     Човек, който върши странни, неразбираеми неща, е уакан. Пияният, чието поведение е отклонение от нормалното, също е уакан.
     Корените на някои растения са уакан, защото са отровни. Някои влечуги са уакан, защото с отровата си могат да те убият. Много животни са уакан, защото Уаканпи (духовете) ги правят такива. Всъщност всичко може да стане уакан, ако в някакъв момент нещо уакан се влее в него.
    По същия начин за свещен човек (уичаша уакан) се смята този, който познава духовете, разговоря с тях и разчита посланията им, а това предполага този човек да върши и знае странни неща, необикновени и загадачни за обикновените хора. Свещеният човек притежава силата си благодарение на духовете Уаканпи. Той може да направи всеки предмет жив, като влее в него дух (тонуан). Всичко оживено от тонуан, става уакан. И най-обикновеното парче плат.
    Животните са свещени. Храната е свещена, защото дарява живот, лечителството е свещено, защото поддържа живота в тялото. Ако нещо е трудно за разбиране , то е свещено, защото е над човешките възприятия. Всичко използвано в церемонии и песни за духовете Уаканпи е свещено, защото не се използва за други случаи. Малките деца са свещени, защото не могат да говорят. Лудите са свещени, защото Уаканпи са в тях. Всичко старо е свещено, защото не се знае как е сътворено. Всичко притежаващо голяма сила е свещено, защото Уаканпи му помагат. Всичко враждебно и опасно е свещено, защото Ия (лошият Уакан Танка) му помага. Всичко отровно е свещено, защото небето (Такушканшкан) му помага. Песните и церемониите са свещени, защото принадлежат на Уаканпи. Старците и стариците са свещени, защото знаят много неща. Но но всеки статр човек е свещен човек (в смисъл на шаман, лечител). Духът и Душата на всеки човек са свещени. Свещени са също и бизоните, мечките, вълците, земната жаба, белоопашатият и черноопашатият елен, орелът, конят, невестулката, планинският лъв, къртицата, прерийното куче, лисицата, язовеца, видрата, пора, водното конче, паяка, потоците, тъгуващите хора и всички духове. 

    И не на последно място едни от най- свещените неща за Лакота са Лулата и Седемте Свещени церемонии: Танца на Слънцето, Търсенето на Видение, Побратимяването, Пазенето на Духа, Инипи, Превръщането на момичето в жена и Хвърлянето на Топка.

   Думата уакан всъщност произлиза от всички онези свещени неща, които стоят над човешкия род и се зоват Уаканпи.  Те притежават силата над обектите в света. Те не са подвластни на смъртта, нито на човешките представи за време и пространство. Те винаги наблюдават човешката раса. Контролират всичко, което тя върши. Ако някой не следва добър път, те го карат да страда. Трябва да им се правят дарове, да им се благодари с песни, танци и церемонии. Те са като родители за хората. Има много видове Уаканпи.С Уакан Танка Кин назоваваме върховното свещено същество, водачът сред Уаканпи - Слънцето. Ала най-могъщият Уаканпи е Такушканшкан - този, който движи всичко или Небето. Има и зли Уаканпи. Злите Уаканпи носят беди и нещастия на хората. На тях хората трябва да гледат като на врагове и да не се поддават на влиянието им.
    Върховният бог при лакота е Уакан Танка - Великата Тайна. Той е навсякъде и във всичко и ръководи живота на човека. Свещеното му име е Тоб Тоб - Четирите Четирима, тъй като той побира в себе си всички свещени първоначала, всички Уаканпи от всички посоки на света. Когато всички те са събрани в едно същество, това е Уакан Танка.  Уакан Танка обича музиката, особено звука на тъпана и дрънкалката. Щом чуе тъпан или дрънкалка, винаги надава ухо да чуе молитвите. Уакан Танка обича дима на сладката трева, докато Ия - лошия аспект на Уакан Танка, не понася дима на сейджа. И добрият, и лошият Уакан Танка обожават аромата на чанунпа (лулата).
     
източник: 

The Sun Dance and Other Ceremonies of the Oglala Division of The Teton Dakota, by J. R. WALKER.

"Цивилизацията не ми даде нищо по-добро..."

"Много преди въобще да чуя за Христос или да видя бял човек, моята баба - една необразована жена - вече ми бе дала основите на нравствеността. С помощта на самата прекрасна Природа, баба ме учеше на неща прости, но с огромно значение. Така познах Бог. Научих какво е добро. Различавах и обичах всичко наистина красиво. Цивилизацията не ми даде нищо по-добро." 

Охийеса (Чарлс Алекзандър Ийстман) - 1858-1939

Сънят - върховният бог при ирокезите

   „Agotsinnachens (Ирокезите) почитат едно единствено божество и това е сънят. Нему се кланят и неговите повели следват с върховна изрядност. Tsonontouens (Сенека) са по-отдадени на това суеверие от кое да е друго познато нам племе. Чувстват се длъжни да изпълнят на часа всичко, което са видели насън, независимо от какво естество е то. Другите народи се задоволяват със спазването само на най-съществените сънища, докато тукашните Сенека, които имат репутацията на най-набожните от околните народи, биха изпитали жестока вина затова че не са изпълнили наяве дори един единствен сън. Хората мислят и говорят само за това, а домовете им до един са пропити с идеята за съня. За него не щадят нито болка, нито труд, а безумството им стига такива размери, че не може да се сравни с нищо на света.
     Този, който е сънувал нощес, че се къпе, още гол и бос  хуква с първите утринни лъчи и лисва кофа с вода върху себе си независимо от студа навън. Друг, който е сънувал, че е взет в плен от врагове и изгорен жив на кладата, моли съплеменниците си да бъде вързан и частично изгорен, убеден, че това ще предотврати страданието от действително залаяване, изгаряне и смърт. Знае се за такива, които бият път чак дo Квебек, изминавайки 750 км, за да си вземат куче, което са сънували, че спазаряват оттам. 
     Представете си каква немислима опасност ни грози всеки божи ден сред народ, който е готов да те убие най-хладнокръвно само защото е видял това в просъница и колко дребна обида е нужна да разпали въображението на дивака и да вмени в съня му образа на отмъщението над своя оскърбител.“ 

Отец Фремин, 1668 г