Буреносният орел

превод: Black Wolf
     

През зимата на 1854-55 г. седемдесет и пет шайени тръгнали на поход под водачеството на Малкия Вълк  и Мършавата Мечка. Те се насочили надолу по р. Арканзас до устието на р. Поуни и после поели на север към р. Смоуки-хил. Достигайки до тази река, те изпратили напред съгледвача Новото Куче, който се отправил надолу по течението. Навсякъде, докъдето той можел да види, имало множество спокойно пасящи бизони, с изключение на едно място, където те се движели. Той нямал далекоглед, но успял да забележи някакво движение близо до гората, простираща се покрай реката.  Новото Куче се върнал в лагера и разказал за видяното. Мършавата Мечка излязъл от военната си колиба (По време на поход индианците правели в прикрити места т. нар. “военни колиби” от зелени клони и трева. Те защитавали воините от лошото време и в тях можело да се пали огън, без да се забелязва. (бел. прев.) и наредил тези новини да бъдат обявени в целия лагер, а младежите да оседлават конете. Когато всички били готови, шайените тръгнали напред. По това време слънцето вече се скривало зад хоризонта и когато воините се добрали до подозрителното място се стъмнило, така че били принудени да спрат за нощувка.  

David Yorke's art

Clear and present danger

© http://www.plainsmen.com/artists/yorke/davidyorke.htm

Из музиката на коренните жители на Америка - предаване по БНР

        Този месец ви предлагаме поредица от музикални пътувания в различни култури по света с интересни събеседници. Започваме със Северна Америка и нейната традиция. Гост в студиото е Любомир Кюмюрджиев, председател на Българското индианско общество „Орловият кръг". Той повече от четвърт век се занимава със северноамериканската индианска култура; живял е за няколко месеца в различни резервати в щата Южна Дакота и канадската провинция Албъртън. Неговата любов към природата го отвежда към занимания с журналистика и понастоящем е редактор в списанието на Националното географско дружество. В две поредни предавания слушаме неговия разказ за музиката и нейното използване в живота на различни племена от Острова на костенурката, както северноамериканските индианци наричат континента Америка. Музикалните илюстрации са от народите на хопите (югазападната част на Северна Америка), лакота и шайени (от Великите равнини), ирокезите и оджибуей, или т. нар. горски индианци от района на Великите езера. Слушателите ще чуят автентични молитвени, воински песни, песни за добра реколта, и разбира се, любовни песни, изпълнени на флейта.

       Във втората част на предаването нашият сладкодумен събеседник разказва какви инструменти използват индианците в своето ежедневие, каква е тяхната символика и приложение в церемониите и какво е най-важното за пейотистката традиция. Индианска музика, обработена със съвременни технологии, чухме в изпълнение на ирокезката певица Джоан Шанандоа и композитора и певеца Робърт Мирабъл.

             

 

Onen ki wahi ( До скоро! )

                 

      Приятели, хващам пътеките и ще се върна в началото на май.

     Пожелайте ми попътен вятър и добри пътеки!

Изкуството на Стивън Ланг

Father's pride

© Steven Lang

Песни и танци от Международния фестивал на етнографското кино

 1. "Black Robe" (Песен от Североизточния горски регион на Северна Америка) 

2. Hetushka (Песен на воинското общество Хетушка/Хелушка на омаха, понка и други полууседнали племена от източните прерии;) 

3. Zuni Sunrise Prayer Song (Традиционна молитвена песен на народа зуни от Югозапада, с която се посреща изгрева на новия ден.) 

4. Veteran's Song ("Washeta") (Военна песен от Северните равнини, изпълнявана в прослава на стари бойни подвизи;

 5.. Iroquois Stomp Dance (песен + танц) 

6. Grass Dance Song (Пау-уау песен от Северните равнини)

 7. Waziyata - Lakota Memorial War Song (Стара военна песен на лакота, припомняща поход срещу "врагове, живеещи на север" )

За връзката с природата...

     
Една баба Пасамакуоди беше казала:  "Най-съществената разлика между нас, индианците, и вас, белите е, че когато насреща ви стоят дървета вие виждате в тях единствено кибритени клечки и тоалетна хартия." 

 Една друга баба пък беше казала:  "Човекът е хищник. Опасен и вреден. Хем постянно яде, хем вечно е гладен. Но той може да бъде както проблемът, така и решението."

 От нас зависи. И ми се ще да си припомним, че...

..... независимо от расата, географската ширина, религията и обичаите всички хора си приличаме по едно основно нещо. Всички носим едно общо призвание в себе си. Родени сме да практикуваме една и съща професия...професия, която е преди всички останали. Преди да бъдем инженери, програмисти, секретарки, продавачи, бизнесмени, преводачи, шофьори, чистачи, трактористи, лекари, физици, прависти, филолози, магазинери и прочие. На всички нас ни е дадена една друга, изначална професия, която мнозина от нас не практикуват и дори са забравили, че я носят в себе си. И тази професия се нарича „пазител”.
     Точно така, пазител. Преди да бъдем собственици на имоти, хотели, коли, машинарии, вещи, преди да бъдем стопани на домовете си, ние имаме далеч по-отговорната задача да бъдем стопани на Земята, пазители на наследството, завещано ни от прадедите и от самия Творец.

Просто сравнение (Pawnee necklace)

      Нагледно сравнение между човешка ръка и поунска огърлица от ноктите на прерийна мечка.

Пости, сине..!

     „Трябва да бъдеш от полза на своите събратя и затова те съветвам да постиш. Дядото, който стои по средата (огънят) дава безброй дарове. Опитай се да донесеш един от тях. Опитай се да накараш дядовците, военните вождове (става въпрос за духовете на войната), да се смилят над теб (да те благословят). Тогава един ден, когато вървиш по пътеката на своя живот, ще знаеш какво да правиш и как да се справяш с препятствията. Без тревога ще постигаш целта си. Ще имаш с какво да се гордееш, защото ще си го заслужил. Затова ти казвам, лиши се от вода (пости), бъди с готовността да умреш и те ще ти дарят благословята си. Ако не износиш ходилата си ( често да ходиш бос до колибата за пост), ако не очерниш лицето си ( с въглен, отново имплицира поста), услията ти ще бъдат напразни. Даровете се печелят не без усилие. Направи така, че някои от духовете, създадени от Земетвореца да се смилят над теб. Ако нямаш силен дух, никой няма да те уважава. Всички ще ти се подиграват. 
         Не е добре да умираш в селището. Не оставяй жените да отпътуват преди теб, не умирай от старост, а на бойната пътека. Затови пости, сине. Ако не си получил знание, един ден ти и жената ти ще се късате от завист, когато другите воини се връщат с дарове и трофеи от бойната пътека. С благословията не на един, не дори на двадесет духове можеш да отидеш на боен поход. Трябва да имаш подкрепата на всички - тези на земята, онези, които Земетворецът застопорил в четирите посоки и онези под земята, онези във водите и всички онези навсякъде около нас, от Носещия болести, от Слънцето и Луната, от деня и ноща, въобще от всички, които са отговорни за войната. Затова пости, сине. Пости!..“ 

 Уроците на един баща уинебаго към своя син, извадка от  Autobiography of a Winnebago на Paul Radin