Из "Подиграващият Враните - шаманска мъдрост и сила"

Из „Подиграващият Враните-шаманска мъдрост и сила „
Въпросите задава Томас Майлс в разговор с Франк ПодиграващиятВраните,
традиционен лечител,духовен наставник и церемониален вожд на сиуксите-тетон


- В какво се изразява разликата между свещенните мъже и шаманите?

-Силата владее изцяло живота на един свещен мъж.Тя влияе на всичко в нас. Познанията и разбирането за нещата се натрупват по-бързо,а връзката ни с Висшите Сили и енергията е различна от тази на шаманите.Освен това свещенните мъже и жени имат повече начини за получаване на енергия и привеждането и вдействие. Можем да лекуваме другите и себе си по-лесно и по-бързо. По-често достигаме върхови мигове и опитът от тях е по-дълбок и траен.Свещенните личности могат да пътуват със силата на духа си до местата, обитавани от Висшите Сили и могат да се превръщат в животни или птици,които ходят сред хората и оглеждат какво ства при тях. Именно свeщените хора са онези, които племето или общността вика в тежки ситуации и точно те постигат най- впечатляващи резултати.Затова ние сме малко на брой за всички времена и само ние можем да покажем на хората цялата сила в действие.Затова ни наричат свещени мъже и жени. Но всички шамани също се отличават от обикновенните хора. През повечето време те изглеждат като другите, но всъщност са различни. Те мислят по друг начин. Случват им се странни неща. Имат просветления,които другите нямат.Точно различните мисли и изживявания им помагат да достигнат върховете,необходими за работата им. Друга съществена отлика при нас е, че в сравнение с хората, които не лекуват, или с обикновенните лечители, ние сме по-емоционални...Благодарение на емоциите, докато изпълняваме ритуал или лекуваме някого, можем бързо да променяме скороста,с която се движим към кулминацията.
Друго нещо, присъщо на свещените хора е, че знаем кои сме. Имаме ясна представа за себе си. Това не е самохвалство.То е истина. Знаем,че сме част от историята на сиуксите и щом сме станали кухи кости*, няма граници за делата на Висшите Сили в духовния свят в нас и чрез нас. Дори физическите ни тела,не са пречка за нас, тъй като духовете ни могат да излизат извън тях и да пътуват извън спиритуалния свят. Ние сънуваме, имаме видения и фантастични мисли.Това започва още от детството. Благодарение на тези свои способности сме винаги готови, ако Уакан-Танка и Помагачите решат да ни заведат на места и да ни покажат неща, които другите, поради затвореното си съзнание, може никога да не видят....”
-"Как един суикс става шаман?"
-"Някои мислят,че сме избрани за това,докато сме още в утробата на майка си.Може и да е вярно,тъй като повечето от нас започват да стават такива още като деца.Имаме странни усещания и мислим за Висшите Сили много повече от другите деца. Играем по-малко игри,по-малко се занимаваме и с други неща. Усамотяваме се и наблюдаваме какво се случва с нас. Разбира се, всичко това е дело на Уакан-Танка.Той се вглежда в нас и ни опознава.В действителност Той и Тункашила ни зоват."

*-кухите кости или други тръбички(напр.тръстикови)се използват от шаманите на много народи по света при т.нар.техника на „изсмукване”на болести. В случая обаче Подиграващият Враните използва това наименование,за да предаде образно разбирането,че свещените хора и шаманите са дупка или куха кост,през която преминава силата на Уакан Танка, за да протече навън към другите.

------------------

-Франк, откъде си научил всички чудесни неща, които правиш?Имал ли си вътрешни пrозрения, които другите са нямали?
-Не ми е дадено нищо повече, отколкото на другите.Моите предци знаеха как да предизвикат пророчески сънища. По време на тези сънища се случваха всякакви странни и красиви неща,които не можеха да станат в обикновения живот. Появаваха се странни същества и идваха всякакви видове създания, понякога в страховити форми.Тези посетители разговаряха с хората и им изпращаха послания. Така те научаваха кои са помощниците им, какво искаше от тях Уакан-Танка и как щеше да им помогне да го осъществят Научаваха също,и това може би бе най- важното нещо, как да виждат нещата през очите на Висшите Сили. Шаманите сънуваха най-величествените, най-мощните и понякога най-старашните сънища.
-Защо според теб сънищата на шаманите са по-силни и ясни от онези на другите хора?
- Вече съм казвал и пак ще повторя, те са индивиди, чиято природа и начин на живот са напълно отворени за Уакан-Танка и Помагачите. Има и още нещо специално за шаманите.Повечето от техните магически сънища изобщо не са сънища.За тях това са реални случки, още повече, че често те не спят, докато сънуват.Знаем това,защото разказите им са предадени,някои са стигнали дори до белите, които пък от своя страна, са ги вмъкнали в книгите си.Чувал съм тези истории от старейшините, а приятели са ми чели някои от записите.Някои от моите собствени видения и сънища се превърнаха в реалности мога да кажа, че наистина извърших това или онова, без значение колко необикновени изглеждаха нещата.Има,обаче,едно нещо което не е било разкривано и това е начинът, по който тези сънища стават реалност.
Последните му думи ме изтеглиха почти в края на стола. Почувствах,че щях да чуя нещо изключително.
-На този дар-способноста да сънуваш ли се дължи предимството на твоите видения?
-Не на всичките,но на повечето.И ще ти кажа още нещо-аз наричам моето сънуване с друго име. Наричам го „виждане”и ще ти кажа как става.Уакан-Танка и Помагачите ме научиха да виждам с ума си,да докосвам с очите и да решавам със сърцето си....
-Какво значи-попитах отново-да виждаш с ума си,а не с очите?
-Умът вижда-отговори ми той-по-далече от физическото око.С него виждам онова,което и камера не би могла да съзре. Така излизам извън физическите бариери и разглеждам човека отвътре.Окото на ума променя начина, по който съдим за нещата.
-Как?
-Когато гледаме през съзнанието си, ние не съдим за хората и ситуациите според външното им проявление.Един човек може изобщо да не е красив отвън,но да е прекрасен отвътре.И когато служим като кости за Уакан-Танка и Помагачите,се научаваме да виждаме нещата в нова магическа светлина,да гледаме на хората и ситуациите по различен начин.Виждането означава да оставиш Силите да ти покажат нещата през техните очи.Хората сами отричат чудесата,защото отказват да приемат,че това може да се случи.
-Къде се научи на този вид виждане?
-Научи ме Железния Облак, но и моя баща,Орловата Мечка също умееше да го прави.
..........................................................
-Ти каза, че докосваш с очите си. Какво означава това?-попитах аз след кратка пауза.
-Използвам очите си,за да докосвам внимателно и с любов.Когато плача за някого,аз го докосвам с очи.Можеш да кажеш много за хората,докато гледаш в очите им,както и ти изразяваш с очи много неща,които не могат да се изрекат с думи.Очите изразяват истината или подлостта.Те ми казват какво наистина изпитва някой човек към мен.Много от болестите се виждат в хорските очи,ако знаеш как да гледаш.Когато търся подходящо лекарство или лекувам някого,му предавам своята вяра и го правя чрез очите.Така осъществяваме контакт и ако в него все още няма достатъчно вяра,виждайки я в мен,постепенно тя се влива в човека.Това е един от начините,по които довеждам неговото съзнание до моето,за да види какво съм получил от Уакан-Танка и Помагачите.Вече ти казах,че това е първото нещо,което трябва да направя,за да е успешно лечението ми.
Очите ни помагат да се докоснем до природата и да се учим от нея,което правим,наблюдавайки сезоните,промените в небето,ветровете,тревата,потоците и езерата.От опит знаем,че голямото езеро никога не е спокойно,докато малкото ни служи за огледало.Облаците имат различна форма,наподобяваща много неща и се променят постоянно.Нашите предци са видели първото си типи във формата на листото от тополата.Прилагаме тези уроци към хората и те ни помагат да разберем по-добре света около нас.Даже поглед хвърлен набързо към нещо.променя картината пред очите ни.Начинът по който хората седят,стоят,ходят или танцуват,също ни говори много за тях.През годините се научих да виждам с ума си,разбирайки вътрешните си мисли за Уакан-Танка и хората,след това да усещам с очите си и накрая да оставя сърцето да ми подскаже как да бъда честен и кой път да следвам."

-Защо решаваш със сърцето, а не с ума?
-Ако решавам с ума си, изпадам под влиянието на всички видове мисли,които се борят една с друга.Ако опитам да реша с очите си,независимо,че гледам с любов,трудно е да не се повлияя от това,което виждам в реалноста-как хората изглеждат,реагират и какво вършат.А когато взимам решение със сърцето си,оценката ми никога не е безчувствена.То отчита причините наранили хората-какво би трябвало да направят,за да останат нормални и живи.Предполагам,че това важи за повечето хора по света.Сърцето ми мисли за справедливост,спокойствие и надежда.То е като сърцето на Уакан-Танка,което ни приема да му служим като кости независимо,че нито един от нас не заслужава изцяло тази велика чест."
Кимнах в знак на съгласие,спомняйки си времето,когато бях на гости в дома му и там се бяха настанили девет души,които използваха храната му,леглата му,мебелите и дървата за отопление.Някои даже пиеха и нито един от тях не донесе нищо.Както често се случваше,те просто се бяха преместили да живеят при него.Попитах го защо не ги изгони.Отговорът му беше:
-"Кейт ще плаче и не бих могъл да го понеса...."

-"Не каза нищо за ушите,носа и устата-отбелязах аз.-Те не играят ли важна роля за твоето Виждане?"
-"Да,но не в същата степен.Когато виждам с ума,очите и сърцето си,всъщност гледам през очите на Висшите сили,а не като хората,притежаващи само естествена сила*.Обикновенно това е обратно на нещата,които биха видели човешките същества,защото те се влияят от своите мотиви и желания."
-"Тогава каква е ролята на носа?"
-"Освен обикновените си функции,като дишането,той събужда спомените ни,така че действа като кофчеже със съкровища,свързващо ни с миналото.Миризмите са свързани с всичко,което вършим.Уакан-Танка е покрил земята с тях,а ако комбинираме някои ще получим нови.Сладките аромати,като сладката трева и пелина,прогонват злите духове,а те пък са свързани с горчивите миризми.По време на Танца на Слънцето използваме пелина,за да извикаме Висшите Сили близо до нас,защото тази билка ги привлича,а освен това така се защитаваме и държим на разстояние всичко,което би ни навредило или попречило да осъществим добрите замисли.Миризмите събуждат също усещания,желания,нови хоризонти.Те ни осигуряват атмосфера на мистика и древност и възбуждат емоциите ни."
-"А ушите?"
-"Всичко съществуващо притежава звук-отговори той,а когато нещата се доближават едно до друго,между тях възниква звучене.Така се ражда музиката.Уакан-Танка,Майката Земя и останалите Помагачи използват звуците,за да общуват с нас-понякога с думи,но по често да пробудят умовете и сърцата ни и да ни тласнат към мисли за духовни неща.Майката Земя ни говори чрез тъпана.Дрънкалките са нежният глас на Уакан-Танка,който изпраща дъжд от благословии към земята.Флейтите са многообразните гласове на Съществата от Посоките.Гърмът е мощният глас на величествените същества-облаци.Именно ушите възприемат първи скалите и чрез тях те достигат до ума,духа и сърцето.Всички красиви звуци,които съществуват или се раждат,са творение на Уакан-Танка и подобно на всички красиви неща,които е сътворил. Той е жаден за тях.Затова не може да устои и да не се приближи към нас,когато ги използваме.Ние знаем,че е тук и споделя нашите изживявания."

Ясно е,че по пътя на виждането Подиграващият Враните получава жив пример за действието на дясното мозъчно-полукълбо,без някога да е изучавал биологичния модел на работа на мозъка.Той дори сравни виждането с отварянето на врата,но човек трябва да прекрачи прага,за да изживее всички чудесни неща,които го очакват в голямата магическа стая от другата страна.Дори когато сме там, обаче, добави той, абсолютно задължително е да „вярваме,за да видим”а не да следваме научния подход-да видим,за да повярваме.

-'Как още"-отправих поредния си въпрос към Подиграващият Враните,-"Уакан-Танка и Помагачите ни показват своите чудеса?"
О,да,устата!
-Чрез устата-отговори той-усещаме вкуса, ядем и общуваме...но чрез нея можем и яко да загазим! "  

Krystii Melaine art

© Krystii Melaine

Скоро....

Скоро ще пусна много снимки от тазгодишния Международен събор на горските индианци в Чехия. Осемдневното събитие съвпадна с лагера на последователите на прерийната култура, които пък бяха опънали около 40 типита върху една поляна на два километра от нас. Така че съм вдъхновен от нови преживявания, за които ще загатна тук.

Лагер 2012, България

Indian week - Germany 2012

Преди няколко дни се проведе четиредесетия пореден индиански събор в Германия, известен като Indian week. Това е най-многочисления индиански събор в Европа с десетки типита и повече от хиляда души. Участвали си представители от поне 11 европейски страни. Ето тазгодишините снимки от лагерния живот по време на събора.

Змийската могила в Охайо

Змията е един от най-сложните образи в световната митология. За нея е характерна ярко изразена поливалентност. Тя побира в себе си и мъжкото, и женското начало, а заради своята двуполовост е емблема на всички самопораждащи се божества. От една страна е фалически символ, оплодителната мъжка сила, „съпругът на всички жени“ и не случайно присъствието й почти във всеки фолклор означава бременност. Както знаем женитбата между женската и мъжката сила е животворен акт на природата. Затова неслучайно мотивът за женитбата между земна жена и змей или змия е характерен за земеделските култури по света.(Фрейзър, 1984) Обикновено девойката от мита се намира във възраст, в която е узряла за брак и се свързва с всички онези мистерии, които правят жената да изглежда особено потайно и достойно за уважение създание в очите на древния мъж – менструацията, зачеването и раждането. Жената винаги се е възприемала като мистична и божествена заради способността й да дава живот. В това си свое качество тя често е съпоставяна с Твореца. Така ако девойката символизира връзката със земята, плодовитостта и креативната сила на природата, то змията в този случай е устойчив символ на мъжката оплодителна сила и фалоса. Към това ни препраща и връзката й с водите, семето, течността, от която се е родил животът. (Джоузеф Кембъл, 2003)

 От друга страна змията е и в тясна връзка с женския аспект. Тя често придружава женските божества (най-вече Великата Майка на боговете) или самата тя е символ на Земята, на нейната тъмнина, влага и скритите в нея плодоносни сили. В този аспект е носител и на типично женски черти като потайност, загадъчност, интуитивност. Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителските практики. Класическият образ на две преплетени змии, станал емблема на съвременната фармацевтична професия, пази схващането, че змиите са пазители на водите от дълбините, които се вливат като сок в даряващите здраве били и растения. Тоест отново е залегнала тяхната плодородна способност.( Дж.К.Купър, 1993)

 От една страна Змията и всичките й прявления са натоварени с идеята за смърт, разрушение и хаос, но от друга способността й да сменя кожата си предполага възкресение и възобновление, затова змията или змеят са станали основен мотив за кръговрата на живота, на вечността. Същата аналогия на смърт и възкресение древните откриват в растящата и намаляваща в нощното небе луна, в трите агрегатни състояния на водата, в смяната на сезоните, растежа на растенията, в циклите на природата . Не случайно змията, луната, подземните води, фалоса са все символи, присъстващи най-вече със земеделските култури – онези чиито живот, зависи пряко от земята и нейните живителни сили. (Arthur Versluis, 1992)

 В космогонично отношение змията и водата се свързват с първичния хаос, първоматерията, животът в неговия необуздан, недиференциран и хаотичен аспект. Водата е символ на потенциалната творческа енергия и жизнения дух. На първичния хаос, неравновесието, от което обаче е покълнал животът и се създал порядъкът. Неравновесието, убеждава ни древният човек, трябва да съществува, защото тъй както светлината поражда сянка в обектите, срещу които грее, така и божественото се отделя от себе си, за да отвори пространство в космоса и да сътвори дисхармония. Дисхармонията е обратно отражение на трансцеденталната светлина. Нейн враг се явява Слънцето и всички слънчеви и духовни сили.

В Охайо се намира най-просторната могила в Северна Америка и най-голямото изображение на змия в света. За разлика от други подобни места, тя не представлява погребална могила, а огромно земно изображение на змия. Образът първо е направен с камъни, които после са покрити с пръст, достатъчно високо че да достигне височината на стандартен човешки бой. Змията прави няколко извивки и в края й се откроява опашка. В устата си сякаш поглъща яйце. От земята е трудно да се види в цялостен вид подобно на изображенията в Наска. Предназначението и авторът на това важно за Америка наследство си остава загадка. Приписва се на културата Адена или техните наследници от Хопуел, от които се заражда Мисисипската култура. Факт е, че и трите са издигали подобни могили и че сред хилядите, пръснати из долините на реките Мисисипи и Охайо змийската могила е най-впечатляващата. Учените все още имат сериозни колебания в датирането на могилата - от 1000 пр.Хр. до 400 сл.Хр. Уникалната й структура наред с това, че в околността не са намерени човешки останки я обгръща в още по-плътен пласт на загадъчност. Който и да го е сторил този подвиг, е впрегнал цялата общност и то явно с важна цел. Змията е дълга цели 400 метра, широка 6 метра и висока 1.5 м. Учените са убедени, че разположението и извивките й имат планетарно съответствие.

 В Райс Лейк, Serpent Mounds Provinical Park , Онтарио има второ подобно изображение, но значително по-малко – 57 метра дълго и 7 широко. Според някои тези змии са влияние от хопите, които в легендите си носят спомена за миграции на големи разстояния. Мнозина учени сериозно разглеждат хипотезта, че именно хопи са народът, оказал най-силно влияние върху племената от Североизтока. Една хопска легенда говори за това, че ако няма подходящи камъни, на които да гравират своите изображения, ще ги направят под формата на могила. За християните също мястото е свещено, защото според тях е божия следа, препращаща към райската градина и змията- изкусител. Мормоните като Джоузеф Смит твърдят, че могилите са строени от изгубените израелски племена, дошли по тези зими към 6-7 век. Разбира се, учените отхвърлят подобни твърдения. Предположенията са, че символизира змея от подземния свят, пазещ водоемите в местността, тъй като тези култури не биха могли да просъществуват без наличието на благодатните реки в региона. Други виждат в изображението на поглъщащата кълбо змия пресъздаване на митологичната представа за настъпването на слънчево затъмнение. Според някои тази могила е изградена в чест на гърмящите змии, които са сред най-опасния враг на хората в Америка и продължават да бъдат голям брой.

РАЗУЗНАВАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf

    Веднъж, преди много години Белият Бик видял сън, много ясен сън. Като се събудил, той дълго размишлявал над видяното и накрая събрал приятелите си и шайенските вождове. След като нагостил посетителите си и попушил с тях, той казал: "Приятели, искам да се отправя на война. Тази нощ аз видях на сън вражески отряд от осем или десет човека. Те вървят покрай река Масълшел по посока на нашия лагер. Към скалповия кичур на вожда им е прикрепена голяма сребърна пластина".

     Четиридесет и един шайени, сред които били и три жени, решили да тръгнат на война с Белия Бик. Отрядът излязъл от лагера на река Тонг и се отправил към изворите на Мъди-ривър, а после свърнал надолу по Роузбъд, пресякъл река Шийп и вървейки по течението й, излязъл на Йелоустон. Тук те спрели за един ден, след това преминали на другия бряг на Йелоустон и цял ден вървели по течението на Масълшел. С приближаването на нощта те се установили на бивак, като изпратили напред съгледвач, но той не открил нищо заслужаващо внимание.

     Когато започнало да мръква, Билия Бик се отделил от отряда и се изкачил на един хълм. Той седял там в пълна самота, когато наблизо пробягал койот и му излаял, че враговете, които търсят, се намират край реката и току-що са спрели за да лагеруват. Чувайки това, Белият Бик се върнал при хората си. Той призовал най-възрастните измежду шайените, изпушил с тях напълнената отпреди лула и съобщил, че врагът е близо. След това Белият Бик казал на Храбрия Вълк и Прерийната Мечка: "Яхвайте конете и тръгнете покрай тази рекичка до разклонението, където утре сутринта ни изчакайте. Постарайте се да намерите тези хора и да разберете какви са те".  Двамата воини потеглили в указаната посока,

Ролята на животинските символи в танца на слънцето на прерийните индианци

Елизабет Етууд Лоурънс Университет Тъфтс (д-р Елизабет Е. Лоурънс (1929-2003) е антрополог и ветеринар, и е била професор във факултета по изследвания върху околната среда - училище по ветеринарна медицина към Университета Тъфтс)

превод: Mayan

 За много прерийни племена, чиято базирана върху лова на бизони култура процъфтява през XVIII и XIX в., Танцът на слънцето е главната публична религиозна церемония. Обикновено провеждан през пролетта или в началото на лятото, ритуалът празнува обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. Танцът на слънцето отразява характерната за прерийния етнос свързаност с природата и включва символните репрезентации на различни животински видове, особено орела и бизона – някога играли същностна роля в живота на хората и все още надарени със свещеност и специални сили. Ритуалът, съдържащ жертвоприношения и молитви за хармония между всички живи същества, продължава да се практикува от много съвременни коренни американци. Въпреки че отделните детайли на събитието са различни при различните племенни групи, има определени елементи, които са общоразпространена племенна традиция. Обикновено церемонията се провежда през късната пролет или ранното лято, когато различните групи от племето отново се събират на едно място след обичайното зимно разпръсване. Танцът на слънцето е ритуал на саможертвата, в миналото изпълняван от действително всички жители на Високите равнини – арапахо, арикара, асинибойн, банок, чернокраки, шайени, прерийните крии, кроу, гро вантри, хидатса, кайова, мандани, оджибуей, омаха, понка, сарси, шошони, сиукси и юта (Spier, 1921, 459; Liberty, 1980, 165-66). Сред много от тези племена церемонията все още е съхранена, макар понякога и под различна форма. Всеобщата значимост на Танца на слънцето е в обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. В най-широк аспект чрез церемонията се преутвърждава изначалното родство между социалния и природния свят. Тази животообновяваща тема при шайените например е засвителствана чрез названието Колиба на новия живот за постройката, в която се провежда ритуалът. Названието изразява идеята, че Танцът на слънцето е предназначен да “пресътвори, преоформи, да одухотвори повторно земята, съществуването [и] животинския свят”(Dorsey, 1905, 57). В зависимост от индивидуалните и племенните особености причините за участие могат да бъдат различни – благодарност за получена благословия, изпълнение на обет (направен при благоприятно развитие на определена кризисна ситуация), желание да се осигури безопасност за някой роднина, служещ в армията, или изцелението на болен. Извън тези лични причини, изпитанието може да се предприеме, за да се осигури благоденствие за танцуващите като цяло. В исторически времена при кроу например Танцът се е провеждал с цел добиване на отмъщение за роднините, убити във война (Lowie, 1935, 297). Някои племенни традиции в контекста на церемонията включват и пренасянето на свещени лечителски вързопи.

 Обичайно всеки Танц на слънцето

Ghost Dance - Robbie Robertson

Crow has brought the message

To the children of the sun

For the return of the buffalo

And for a better day to come

You can kill my body

You can damn my soul

For not believing in your God

And some world down below

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

My sister above

She has red paint

She died at Wounded Knee

Like a latter day Saint

You got the big drum in the distance

The Blackbirds in the sky

That’s the sound that you hear

When the buffalo cry

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

We shall live again

Crazy Horse was a mystic

He knew the secret of the trance

And Sitting Bull the great apostle

Of the Ghost Dance

Come on Comanche

Come on Blackfoot

Come on Shoshone

Come on Cheyenne

We shall live again

We shall live again

Come on Arapaho

Come on Cherokee

Come on Paiute

Come on Sioux

We shall live again

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We don’t sing that kind of songs no more…