РАЗУЗНАВАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf

    Веднъж, преди много години Белият Бик видял сън, много ясен сън. Като се събудил, той дълго размишлявал над видяното и накрая събрал приятелите си и шайенските вождове. След като нагостил посетителите си и попушил с тях, той казал: "Приятели, искам да се отправя на война. Тази нощ аз видях на сън вражески отряд от осем или десет човека. Те вървят покрай река Масълшел по посока на нашия лагер. Към скалповия кичур на вожда им е прикрепена голяма сребърна пластина".

     Четиридесет и един шайени, сред които били и три жени, решили да тръгнат на война с Белия Бик. Отрядът излязъл от лагера на река Тонг и се отправил към изворите на Мъди-ривър, а после свърнал надолу по Роузбъд, пресякъл река Шийп и вървейки по течението й, излязъл на Йелоустон. Тук те спрели за един ден, след това преминали на другия бряг на Йелоустон и цял ден вървели по течението на Масълшел. С приближаването на нощта те се установили на бивак, като изпратили напред съгледвач, но той не открил нищо заслужаващо внимание.

     Когато започнало да мръква, Билия Бик се отделил от отряда и се изкачил на един хълм. Той седял там в пълна самота, когато наблизо пробягал койот и му излаял, че враговете, които търсят, се намират край реката и току-що са спрели за да лагеруват. Чувайки това, Белият Бик се върнал при хората си. Той призовал най-възрастните измежду шайените, изпушил с тях напълнената отпреди лула и съобщил, че врагът е близо. След това Белият Бик казал на Храбрия Вълк и Прерийната Мечка: "Яхвайте конете и тръгнете покрай тази рекичка до разклонението, където утре сутринта ни изчакайте. Постарайте се да намерите тези хора и да разберете какви са те".  Двамата воини потеглили в указаната посока,

Ролята на животинските символи в танца на слънцето на прерийните индианци

Елизабет Етууд Лоурънс Университет Тъфтс (д-р Елизабет Е. Лоурънс (1929-2003) е антрополог и ветеринар, и е била професор във факултета по изследвания върху околната среда - училище по ветеринарна медицина към Университета Тъфтс)

превод: Mayan

 За много прерийни племена, чиято базирана върху лова на бизони култура процъфтява през XVIII и XIX в., Танцът на слънцето е главната публична религиозна церемония. Обикновено провеждан през пролетта или в началото на лятото, ритуалът празнува обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. Танцът на слънцето отразява характерната за прерийния етнос свързаност с природата и включва символните репрезентации на различни животински видове, особено орела и бизона – някога играли същностна роля в живота на хората и все още надарени със свещеност и специални сили. Ритуалът, съдържащ жертвоприношения и молитви за хармония между всички живи същества, продължава да се практикува от много съвременни коренни американци. Въпреки че отделните детайли на събитието са различни при различните племенни групи, има определени елементи, които са общоразпространена племенна традиция. Обикновено церемонията се провежда през късната пролет или ранното лято, когато различните групи от племето отново се събират на едно място след обичайното зимно разпръсване. Танцът на слънцето е ритуал на саможертвата, в миналото изпълняван от действително всички жители на Високите равнини – арапахо, арикара, асинибойн, банок, чернокраки, шайени, прерийните крии, кроу, гро вантри, хидатса, кайова, мандани, оджибуей, омаха, понка, сарси, шошони, сиукси и юта (Spier, 1921, 459; Liberty, 1980, 165-66). Сред много от тези племена церемонията все още е съхранена, макар понякога и под различна форма. Всеобщата значимост на Танца на слънцето е в обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. В най-широк аспект чрез церемонията се преутвърждава изначалното родство между социалния и природния свят. Тази животообновяваща тема при шайените например е засвителствана чрез названието Колиба на новия живот за постройката, в която се провежда ритуалът. Названието изразява идеята, че Танцът на слънцето е предназначен да “пресътвори, преоформи, да одухотвори повторно земята, съществуването [и] животинския свят”(Dorsey, 1905, 57). В зависимост от индивидуалните и племенните особености причините за участие могат да бъдат различни – благодарност за получена благословия, изпълнение на обет (направен при благоприятно развитие на определена кризисна ситуация), желание да се осигури безопасност за някой роднина, служещ в армията, или изцелението на болен. Извън тези лични причини, изпитанието може да се предприеме, за да се осигури благоденствие за танцуващите като цяло. В исторически времена при кроу например Танцът се е провеждал с цел добиване на отмъщение за роднините, убити във война (Lowie, 1935, 297). Някои племенни традиции в контекста на церемонията включват и пренасянето на свещени лечителски вързопи.

 Обичайно всеки Танц на слънцето

Ghost Dance - Robbie Robertson

Crow has brought the message

To the children of the sun

For the return of the buffalo

And for a better day to come

You can kill my body

You can damn my soul

For not believing in your God

And some world down below

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

My sister above

She has red paint

She died at Wounded Knee

Like a latter day Saint

You got the big drum in the distance

The Blackbirds in the sky

That’s the sound that you hear

When the buffalo cry

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

We shall live again

Crazy Horse was a mystic

He knew the secret of the trance

And Sitting Bull the great apostle

Of the Ghost Dance

Come on Comanche

Come on Blackfoot

Come on Shoshone

Come on Cheyenne

We shall live again

We shall live again

Come on Arapaho

Come on Cherokee

Come on Paiute

Come on Sioux

We shall live again

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We don’t sing that kind of songs no more… 

Айрън Айз Коди (1904-1999)

      Това е Айрън Айз Коди (или по-точно Espera Oscar de Corti), който през целия си дълъг живот (1904 - 1999 г.) твърди, че е индианец, а се оказва италианец без какъвто и да било индиански произход. Въпреки всичко Железните Очи е бил майстор на традиционни индиански дрехи и предмети, отличен ездач, перфектен стрелец с лък, владеел съвършено езика на знаците, говорел поне два индиански езика (лакота и чероки - така се твърди), бил също много добър певец и танцьор и т.н.
       Това, което го прави особено специален човек (освен многобройните му роли в киното между 1930 и 1987 г.), е цялостната му активна дейност в името на индианската кауза, както и осиновяването на индиански деца (между които известният днес флейтист и певец Робърт Трий Коди) и възпитването им във възможно най-тясна връзка с традициите на племената, от които произхождат.

         На снимките по-долу Айрън Айз е в ролята на Стоящана Мечка във филма "Сивия Орел" (1977 г.).

Камакът Уабанши

 
    Изключително рядка находка за Северна Америка, която днес може да се види в Чикагския музей. Става въпрос за огромен гранитен блок, на който е гравирано лицето на мъж с брада с отворена уста и затворени очи. По гравюрата има отвори и улеи, които навяват мисълта, че през главата се е изливала течност, която е преминавала през устата и се отичала в друг улеи. Гравюрата сменя редица колекционри още от времето на войните с местните индианци потауатоми, докато накрая се озовава в ръцете на Чикагското историческо общество. Има предположения, че склуптурата от камъка представлява индиански вожд и че тя е направена от обикновен бял войник от границата, но тази хипотеза все повече губи тежест. Остава въпросът защо лицето е с нетипични индиански черти като козя брадичка.

       Други считат, че е жертвен олтар на келтски или финикийски търговци, достигнали по тези земи векове преди Колумб. Този регион е истинска съкровищница на мед, а по това време медта се ценяла повече от всичко и като нищо е можела да бъде двигателната причина за подобна експдиция. И финикийците, и келтите имали обичая да жертват вражески деца в чест на своите богове, при това на подобни олтари. В случай с камъка Уабанши жертвената кръв е щяла да потече през лицето и да се излее през устата в река Чикаго като жертвен дар на водните духове, осигуряващи безопасен път към дома. Лицето наподобява финикиец, козята брадичка е типична за тях, а и мотивът със затворените очи се среща често във финикийските реликви.

Фритьоф Шуон и индианците

превод: Black Wolf
картини: Фритьоф Шуон

Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включващ такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновременно е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия, но и във философския му аспект.

 Интерес за нас представлява фактът, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос и бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак.  Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъл Фитджерълд, превежда на френски език. „Говори Черният Лос”, рисува индианци, на които посвещава множество текстове...

 По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амерериканските индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.

 "Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения,

Каменното наметало

 подготвил: Н.Янков

Тази история се случила в земите на Анитсалаги, по-известни като Чероки, чиито ловни земи в миналото се простирали на територията на няколко съвременни щата Тенеси, Северна Каролина, Вирджиния, Алабама и Джорджия. Церемонията по събиране на реколтата от млечна царевица тъкмо била привършила и жителите на селището, състоящо се от две хиляди души били заети с пречистващи ритуали. Мъже, жени, деца и старци топели телата си по седем пъти в близката река, почиствали домовете и семейните огнища, изхвърляли овехтелите дрехи и съдини и се събирали за празници, в сърцето на които стояла идеята за прошка и побратимяване.
Междувременно ловците се готвели за важен ловен поход. Те също преминавали очистителни процедури, но за разлика от съплеменниците си постели с дни, провеждали церемонии в колибата за потене, пиели билкова отвара, която наричали „черна вода” и пречиствали кръвта си, като раздирали кожата са на тънки ивици  с помощта на острите зъбци на гребоподобно пособие.

    И така след едноседмични приготовления воините тръгнали за голям сезонен лов. Един млад скаут, който имал задачата да разузнава избързал пред ловната група, която вече се готвела да бивакува в своя ловен лагер, и се качил на близкото възвишение, за да огледа хоризонта. В далечината съзрял странна фигура, която вървяла тежко-тежко,

Небесни посетители

Картина на Норвал Морисо

       Художникът Норвал Морисо е познат с цветния стенопис, покриващ цялата стена на павилиона на канадските индианци, част от монреалското изложение през 1967г. но той, или Медната Гръмотевична Птица, както е известен на своя език, освен художник е и известен писател. В книгата си „Легенди на моя народ, великите Оджибуей” той разказва историята на дядо си за призоваването на небесни сили и появата на странни платове.

         Изпълнението на церемонията „Клатещата се Шатра”, което той описва там е типично за обичаите на субарктическите народи. В покритото с кожи и дървесна кора пространство шаманът общува с духове, които влизат и излизат през единствената дупка на върха; събралите се отвън виждат как духовете клатят шатрата по невъобразим начин и чуват тайнствените им гласове. Компанята Хъдсън Бей, спомената в откъса е първоначално наета през 1670 г. от английски търговци, които били нетърпеливи да придобият контрол над търговията с боброви кожи. Постепенно компанията започва да доминира върху търговията със съседна Канада. 

        "Тази история била разказана на дядо ми преди много години. Някога, преди около двеста години на мястото, наречено Форт Хоуп, Онтарио, съществувало оджибуейско селище, в което имало шаман, призоваващ небесните посетители в огромна шатра с формата на боброва къща. Всяка пролет шаманът правел тази голяма шатра с дупки на върха и по стените, така че когато великият вятър задухал през върха, духал и през стените. След като всички се разполагали в голям кръг на около 3 м. от шатрата шаманът се обръщал към хората навън и казвал:

 - Днес отново ще дойдат небесни посетители.

Картините на William Kubiak

© William_Kubiak