Older Than America

Най-новият филм на индианска тематика. Става въпрос за последния етап, кулминацията така да се каже, на културната асимилация и деформация на коренните народи в САЩ. Участват Адам Бийч, Танто Кардинал, Уес Стъди, Денис Бенкс.

A woman's haunting visions reveal a Catholic priest's sinister plot to silence her mother from speaking the truth about the atrocities that took place at her Native American boarding school. A contemporary drama of suspense, Older Than America delves into the lasting impact of the cultural genocide and loss of identity that occurred at these institutions across the United States and Canada.

"Всички ние сме слушали...."

…Всички ние сме слушали разкази за невероятни чудеса, извършени от мнозина шамани в стари времена или от шамани, живи и до днес; ако трябва да спомена поне един, то Подиграващият Враните от сиуксите е точно такъв велик шаман. Аз самият съм бил очевидец на множество изключителни събития през моя живот и ще ти разкажа за някои от тях, макар че ми е трудно да говоря за такива неща и ми е тежко на сърцето при мисълта, че хората преценяват отделния човек по външните изяви на силата му, а не по духовността на неговата вътрешна същност. Съществуват хора, които притежават сила, която дори не заслужават. Черната магия също е разпространена сред индианците и това е много, много лошо. Трябва да сме предпазливи и да не преценяваме един човек прибързано - само по това, което личи външно. Същевременно трябва да сме наясно, че всяка религия може да има и последователи, които са лоши хора, но това не означава, че самата религия е лоша. В наши дни е много трудно да се постигне правилна оценка на нещата, затова е най-добре да се преценява на базата на достигналите до нас традиционни идеи, а не под влиянието на това, което мислят хората около нас.

Томас Жълтата Опашка (или Вождът На Магическата Скала), индианец от племето кроу, е един от най-големите коренни американски шамани на нашето столетие. Лечител и церемониален водач на Танца на Слънцето, Жълтата Опашка е и един от сетните представители на онова поколение, родено в ранните резервационни дни, което на свой ред заварило последните мъже и жени от своето племе, помнещи "бизоновите времена" и свободния живот в прериите. Учители на младия Томас били Магическата Врана и Двата Гамаша - велики воини и духовни лидери на кроу. По-късно негов наставник станал шаманът от племето шошони Джон Трехеро, известен като Дъгата.

Clearcut (Отмъщението на Греъм Грийн)

След като адвокат губи дело срещу компания за дърводобив, изсичаща дървета в индиански територии, Артър - войнствен индианец го завлича в гората заедно с управителя на дървопреработвателната фабрика. Празните приказки на адвоката как трябвало да бъде наказана алчността на компанията, са претворени в дела от Артър, който изтезава управителя по алегоричен начин, имитирайки това, което правят дървосекачите с гората. Един несъмнено реалистичен, шокиращ и оригинален канадски филм. Просто култов филм!

Търсете в Замунда
---------




Clearcut is a 1991 Canadian drama film regarding clear cutting in a Canadian province. This motion picture stars Graham Greene, Floyd Red Crow Westerman, Tom Jackson, and Raoul Trujillo. It is directed by Ryszard Bugajski. The filming location was in Thunder Bay, Ontario.

As the movie begins, a local lumber company that is the area's economic wellspring has just won a legal skirmish against an Indian tribe whose sacred ground has been violated by a road used to truck timber from the forest to the mill. Peter (Ron Lea), the big-city lawyer for the Indians' cause, arrives in time to witness a bloody battle between the police and the Indians, who are trying to prevent the company's logging trucks from entering their territory.

"Clearcut," adapted from M. T. Kelly's novel "A Dream Like Mine," soon shifts from a political drama into a thriller with a supernatural edge. As a gesture of solidarity with his clients, the lawyer takes part in an Indian sweat lodge ceremony, during which he has hallucinations of blood oozing from trees and other grisly visions. Soon after, he meets Arthur (Graham Greene), an arrogant young Indian-rights advocate with an ominous gleam in his eye and a lust for violent revenge.

Download: http://zamunda.net/details.php?id=358951&hit=1

Какво се крие зад едно име, или този, когото наричаха Aпикуни

Автор: А.В.Ващенко
Превод от английски език: Елисавета Манчева

Сред многото неща, които знаем (или не знаем) за живота и дейността на "авантюристичния, невероятен Апикуни", или иначе казано - за Джеймс Уилард Шулц, колкото и да е странно, е липсата на яснота относно значението на името му. С други думи, не ни е известно почти нищо за произхода на индианското му име и не можем да открием истинския му смисъл. Тъй като започва да пише в по-късен етап от кариерата си, Шулц използва въпросното име като някаква отдавна съществуваща даденост и не сама че не си прави труда да обясни какво се крие зад него, но често го изпосва и в различни варианти: Ap-wa-cun-na, Ap-we-cun-ny, Ap-pe-cun-ny и Ap-pe-kun-ny. Дори по-късно, когато се спира на един окончателен вариант, никъде в произведенията му не се уточнява значението на думите, от които се състои името. Докато редактирах руския превод на книгите му, изчетах наново повечето от тях, но така и не открих нещо, което би могло да разреши този проблем.

При все това, благодарение на Уорън Л. Хана - известният биограф на Шулц, разполагаме с едно обяснение - или поне версия, което хвърля светлина върху обстоятелствата, при които Апикуни е получил името си и неговия превод:
"Нека се върнем на въпроса как Апикуни е получил името си, с което, между другото, много се гордеел и какъв е неговия смисъл.

Грешката на Самотния бизон

ШУЛЦ, Джеймс У. Грешката на Самотния бизон; София, Астрала, 1996, 208 стр., 1,50 лв.

Книгата включва едноименната повест на Дж.У. Шулц и няколко негови разказа, посветени на постоянната тема в творчеството на писателя - живота на чернокраките.
С неповторимото очарование на Шулц са описани приключенията на един храбър, но високомерен воин и неговото семейство, принудени да напуснат родното племе и да се изправят сами пред опасностите, които ги заобикалят навсякъде.

Куцият Елен

КУЦИЯТ ЕЛЕН, Джон и Р. Ердош. Куцият Елен - търсач на видения; София, Шамбала, 1999, 352 стр., 7,20 лв.

Широко известна индианска автобиография, която е плод на дългогодишното приятелство между Р. Ердош и Джон Ф. Куцият Елен.


(Откъс от книгата)

КРЪГЪТ И КВАДРАТА


Какво виждаш тук, приятелю мой? Едно обикновено старо гърне за готвене, черно от сажди и цялото нащърбено.
То стои върху огъня на тази стара печка с дърва и водата завира и отмества капака, когато парата се издига до тавана. В гърнето има вряща вода, парчета месо с кости и тлъстина и много картофи.
Уж това старо гърне има какво да ти разкаже. Предполагам, че никога не си му обръщал внимание. Само супата ухае приятно и ти напомня, че си гладен. Може би се притесняваш, че готвя кучешко варено. Е, не се притеснявай - готвя телешко - не е тлъсто кученце, което се използва за специални церемонии. Това е едно обикновено ежедневно ядене.
Но аз съм индианец. Аз мисля и за обикновените неща като това гърне. Кипящата вода идва от дъждовния облак. Тя представлява небето. Огънят идва от слънцето , което топли всички нас - хора, животни, дървета. Месото символизира всички четирикраки, всички наши животински братя, които се жертват, за да можем ние да оцелеем. Парата е живият дъх. Била е вода; сега се издига до небето, става отново облак. Тези неща са свещени. Като гледам това пълно със супа гърне, аз си мисля как Уакан Танка се грижи за мен. Ние, сиуксите, прекарваме много време в мисли за ежедневните неща, които в нашето съзнание се смесват с духовните. Ние виждаме в заобикалящия ни свят много символи, които ни разкриват смисъла на живота. Имаме поговорка, че щом белият човек вижда толкова малко, сигурно гледа само с едно око. Виждаме много неща, които вие вече не забелязвате. Може да ги забележите ако пожелаете, но обикновено сте твърде заети.Ние, индианците , живеем в свят от символи и образи, където духовното и всекидневието се сливат в едно. За вас символите са само думи, изречени на глас или написани на книга. За нас те са част от природата, част от самите нас. Ние самите сме част от земята, от слънцето, от вятърът и дъждът, от камъните и животните, дори от малките насекоми като мравките и скакалците. Опитваме се да разберем света не с главата си, а със сърцето си и се нуждаем само от едно загатване за да разберем посланията им.
Това, което за вас изглежда като нещо съвсем обикновено, за нас става удивително чрез символиката, която носи. Смешно е, защото ние дори нямаме дума за за думата "символика" , а сме из цяло обгърнати от нея. Вие имате само думата и нищо друго...

Реч на Текумсе ( Speech of Tekumse)

Тази реч е била произнесена от Текумсе през 1811 г. по време на срещата му с вождовете на криките, чокто, чикасо и други южни племена и е записана по-късно по устни спомени. За първи път е публикувана в книгата на Horace Bardwell Cushman "History of the Choctaw, Chikasaw and Natchez Indians", Greenvile, Texas, 1899.

Къде са сега пекуотите? Къде са нарангансетите, мохиканите, поканокетите и множество други могъщи племена на нашия народ? Те изчезнаха от лицето на земята под натиска на алчността и гнета на белия човек, както изчезва снегът под лъчите на лятното слънце. Напразно надявайки се да защитят своите древни владения със собствени сили, те загинаха в битките с белите. Погледнете техните някога цветущи земи - и какво ще видите? Нашият взор не среща нищо освен опустошението, сторено от бледоликите. Същото ще постигне и вас… Скоро могъщите дървета във вашите лесове, под гъстите сенки на които сте играли като деца и сте се състезавали като младежи, които и сега дават отдих на уморените ви след неуспешен лов крака, тези дървета ще бъдат повалени, за да заградят с тях земята, която белите завоеватели смеят да наричат своя. Скоро широките им пътища ще преминат през гробовете на вашите бащи, и местата, където те почиват, ще бъдат навеки осквернени. Не е далече времето, когато народът ни ще бъде унищожен, ако всички ние не се обединим против общия враг. Не мислете…, че оставайки глухи и равнодушни към общата опасност, ще можете да избегнете участта, която очаква всички. И скоро под погубващото дихание на белите вашите племена ще заприличат на носещи се във въздуха листа и разсеяни по небето облаци. Вие също ще бъдете изгонени от родните си земи и исконни владения, както вятърът помита струпаните листа преди зимните бури.

Не спете…, въобразявайки си, че сте в безопасност и не хранете призрачни надежди. Нашите обширни земи скоро ще се изплъзнат от ръцете ни. С всяка изминала година белите завоеватели стават все по-алчни, по-напористи, груби и непоносими. Всяка година между тях и нашия народ възникват конфликти, а когато се пролее кръв, без значение дали сме виновни или не, ни се налага да се разплащаме с живота на най-добрите си мъже и да отстъпваме все повече земи. Преди бледоликите да се появят сред нас, ние се наслаждавахме на щастието на пълната свобода, не знаехме какво е това богатство, бедност и гнет. А сега? Нуждата и гнетът станаха наша съдба. Нима не ни управляват във всичко? Нима можем свободно да отидем там, където поискаме? Нима от ден на ден не ни отнемат и последните трохички от нашата исконна свобода? Нима не ни удрят и ритат, както правят със своите чернокожи? Не е далеч времето, когато ще започнат да ни привързват за стълба и да ни бият с камшик и ще ни заставят да работим на техните поля, както заставят чернокожите. Трябва ли да дочакаме това и не е ли по-добре да умрем като мъже и воини в бой, за да не ни постигне този позор?
Нима не виждаме вече години наред какви са техните намерения и нима не са достатъчно ясни по-сетнешните им стремежи? Нима не е дошло времето, когато ще ни прогонят от нашите цветущи земи и от гробовете на предците ни? Нима няма да преорат в скоро време костите на нашите мъртви и няма да превърнат гробовете им в ниви? Трябва ли да чакаме спокойно, докато враговете не станат толкова многобройни, че ние вече няма да можем да дадем отпор на насилниците? Ще чакаме ли, докато не ни изтребят, без даже да се опитаме да встъпим в бой, както подобава на нашия народ? Нима ще дадем без борба нашите домове, нашата страна, завещана ни от Великия Дух, гробовете на предците и всичко, което е скъпо и свято за нас? Аз знам, че вие ще викнете заедно с мен: "Никога! Никога!"…

И ако сред вас се намери дори и един безумец, който не разбира колко силни са нахлуващите към нас бледолики, нека той потрепери пред лицето на грядущите беди, които ще поразят всички нас, защото със своята престъпна безучастност той помага на нашия общ враг да покори родната ни страна. Затова се вслушайте в гласа на дълга, честта, родната земя, над която е надвиснала опасност. Дайте да се сплотим в едно тяло с общо сърце и да се сражаваме до последния воин за нашата земя, нашите домове, нашата свобода и гробовете на нашите бащи!

More than Bows And Arrows

More Than Bows and Arrows (1985)

Линк за Сваляне

http://www.megaupload.com/?d=D0GSY91W

An exploration of the technological innovations and Native American contributions to contemporary American and Canadian civilization, such as irrigation systems, medical techniques, and architecture.From net fishing off cliffs to prehistoric mounds that rival the pyramids of Egypt, from early mines and medicine men to the ancient Hohokum irrigation canal system. Winner of the Western Heritage Award and other accolades.

Бъфало Бил за индианците

"Никога не съм водил експедиция срещу индианците, но се срамувам от себе си, от нашето правителство и от американския флаг... защото индианците винаги бяха прави, а ние - всякога на погрешната страна. Те никога не нарушиха сключен с нас договор, а на свой ред ние не спазихме нито един."

Бъфало Бил

(Уилям Ф. Коуди)

15 декември 1915 г.

Ню Йорк