Куцият Елен

КУЦИЯТ ЕЛЕН, Джон и Р. Ердош. Куцият Елен - търсач на видения; София, Шамбала, 1999, 352 стр., 7,20 лв.

Широко известна индианска автобиография, която е плод на дългогодишното приятелство между Р. Ердош и Джон Ф. Куцият Елен.


(Откъс от книгата)

КРЪГЪТ И КВАДРАТА


Какво виждаш тук, приятелю мой? Едно обикновено старо гърне за готвене, черно от сажди и цялото нащърбено.
То стои върху огъня на тази стара печка с дърва и водата завира и отмества капака, когато парата се издига до тавана. В гърнето има вряща вода, парчета месо с кости и тлъстина и много картофи.
Уж това старо гърне има какво да ти разкаже. Предполагам, че никога не си му обръщал внимание. Само супата ухае приятно и ти напомня, че си гладен. Може би се притесняваш, че готвя кучешко варено. Е, не се притеснявай - готвя телешко - не е тлъсто кученце, което се използва за специални церемонии. Това е едно обикновено ежедневно ядене.
Но аз съм индианец. Аз мисля и за обикновените неща като това гърне. Кипящата вода идва от дъждовния облак. Тя представлява небето. Огънят идва от слънцето , което топли всички нас - хора, животни, дървета. Месото символизира всички четирикраки, всички наши животински братя, които се жертват, за да можем ние да оцелеем. Парата е живият дъх. Била е вода; сега се издига до небето, става отново облак. Тези неща са свещени. Като гледам това пълно със супа гърне, аз си мисля как Уакан Танка се грижи за мен. Ние, сиуксите, прекарваме много време в мисли за ежедневните неща, които в нашето съзнание се смесват с духовните. Ние виждаме в заобикалящия ни свят много символи, които ни разкриват смисъла на живота. Имаме поговорка, че щом белият човек вижда толкова малко, сигурно гледа само с едно око. Виждаме много неща, които вие вече не забелязвате. Може да ги забележите ако пожелаете, но обикновено сте твърде заети.Ние, индианците , живеем в свят от символи и образи, където духовното и всекидневието се сливат в едно. За вас символите са само думи, изречени на глас или написани на книга. За нас те са част от природата, част от самите нас. Ние самите сме част от земята, от слънцето, от вятърът и дъждът, от камъните и животните, дори от малките насекоми като мравките и скакалците. Опитваме се да разберем света не с главата си, а със сърцето си и се нуждаем само от едно загатване за да разберем посланията им.
Това, което за вас изглежда като нещо съвсем обикновено, за нас става удивително чрез символиката, която носи. Смешно е, защото ние дори нямаме дума за за думата "символика" , а сме из цяло обгърнати от нея. Вие имате само думата и нищо друго...