"Някога бяхме воини - нещастието на един народ"

Mикмак са дълго време гарант за оцеляването на европейците в Нова Скотия, но в края на 18-ти век картинката изглежда по друг начин. От достоен и могъщ народ те се превръщат в осиромашял товар за англичаните и пречка за развитието на колонията. Ето какво пише през 1848 един свидетел на микмакското нещастие:

„Почти цялото микмакско население в момента се състои от скитници, бродещи от място на място, тропащи от врата на врата в търсене на подаяние. Старите и слабите получават писмени пълномощни, на които отчаяно разчитат за препитанието си. Носят мръсни дрипи. Често са принудени да ядат развалени, гнили храни. Надяват се на остатъците от кланиците. Във вигвамите им няма уют, а там където не им позволяват да секат дървета, местните студуват. Страданията на слабите надхвърлят всяко описание, а заради липсата на каквито и да е условия на живот, почти всеки случай на заболяване се оказва фатален. Във всеки лагер е пълно със сакати, глухи, слепи, сираци и чезнещи, удавени в алкохол пияници. По време на проучванията ми за състоянието на племето през изминалата година, попаднах на четири сирачета, които не можеха да стъпят на краката си от безсилие – цели семейства се прехранваха от диви корени и змиорки, а изпитите лица на други говореха еднозначно, че са на прага на гладна смърт."