Как се прави ръчен тъпан

HOW TO MAKE A MEDICINE DRUM

Линкове за сваляне:


http://www.megaupload.com/?d=GDDIBX0M -първа част

http://www.megaupload.com/?d=5I0KOM40 -втората част

Франсис Бейкън и индианците...

"Често може да се види как някой християнски джентълмен - роден в почтено семейство, добре възпитан и образован - по своя воля захвърля високото си положение и богатството си, за да се засели сред диваците и да води техния живот, превръщайки се самият той в дивак. В същото време не съм видял нито един индианец, който по собствена воля се отказва от дивачеството, за да заживее живота на цивилизован човек."

Сър Френсис Бейкън (1561-1626),

английски философ, юрист, политик и писател

Кой всъщност е дивакът?

"Загубата на вяра отвори празнина в индианския живот - и тази празнина не може да се запълни от цивилизацията. Старите пътища бяха в хармония с ритъма на Природата, свързани по мистични начини със Слънцето, Луната и звездите, с люлеещите се треви, бълбукащите потоци и шепнещите ветрове. На мнозина американски автори им харесва да заявяват, че индианецът трябва "да се издигне до нивото на мислене и действие на белия човек" - но въпросът въобще не стои така! Всъщност белият човек трябва да проумее поне част от духовната сила на индианското мислене. Протестирам срещу това моите хора да бъдат наричани "диваци"! Днешната бяла раса не е и наполовина цивилизована колкото индианците, защото явно не е в състояние да подчини живота си на законите на мира и справедливостта."

Лутър Изправената Мечка, оглала лакота - 1931 г.

Skinwalkers (Tv 2002)

Един страхотен филм за Yenaldlooshi, буквално "онова, което се движи като животно" или за така наречените Skinwalkers - магьосници, отдали се на тъмните сили, способни да се превъплъщават в различни животни, които мъстят и сеят смърт и болести сред хората.

Те присъстват особено силно в мирогледа на Навахо, сред които битката за опазване от невидимите "отровни стрели" на поклонниците на злото е ежедневие.

Филмът е по романа на Тони Хилерман. Негов режисьор е Крис Айра, може би най-успешният в бранша индианец, а участници са небезизвестните Адам Бийч и Уес Стъди





Yenaldlooshi, as the Navajo call Skinwalkers, literally means “it that walks/travels like an animal – He who trots along here and there on all fours.” It is said that skinwalkers transform into the animal they want to utilize particular powers from. The skinwalker dons the fur of the animal while un-clothed underneath, and the transformation begins. A variety of animals are favored: the bear for strength, coyote for speed and cunning, wolf for heightened sense of sight, hearing and smell, cat for stealth and agility, and so forth. Any animal can be chosen

Tribal eye - Потта на слънцето

>Много интересен филм от серията Tribal eye за маските и култа към слънцето в Централна и Южна Америка

Истинският свещен човек

(на снимката - kickapoo medicine man)

"Вие искате да знаете какво представлява един истински свещен човек? Това е този, който никога не казва: “Аз съм свещен човек”. Той не ви предлага услугите се. Вие сами трябва да го потърсите и помолите за помощ. И вие винаги ще го откриете на едно и също място, сред близките му. Той не се настанява в град, за да отвори там кабинет. Когато един свещен човек се отдалечи от своето място, той губи по-голямата част от силата си. Всички свещени растения, които използва, растат там, където той винаги е живял. Той не познава тези от другите райони. Творецът така е нагодил уменията му, че той да може да черпи сили от своята непосредствена среда, а не от другаде. Хората, за които той трябва да се грижи, са тези, които живеят на същото място като него. Творецът го е поставил там и той им дава помощта си. Ето какво представлява един истински свещен човек."

Луис Фармър, Онондага, 1986 г.

Американските тийнейджъри от Третия свят

16-годишният И Джей Монтоя има мускулестите рамене на футболен играч и лъскава, черна плитка на гърба. Той е член на Санта Ана Пуебло - едно от 22-те племена в Ню Мексико. В резервата Монтоя живее с майка си и по-възрастния си брат в каравана на края на неравен непавиран път, на около 50 км северно от Албакърки.

Събуждайки се в 6 сутринта, за да пътува 2-3 часа до училище, Монтоя сваля чифт слушалки с кънтящ от тях хеви метъл. Той спи с мощния звук на Rush, за да заглуши шума, който вдига 20-годишният му брат, отпаднал от училище, и приятелите му, които цяла нощ купонясват в стаята на Монтоя. Наричат я "мъжкото леговище".

Ако не вали толкова силно, че непавираният път, до който живее, да е непроходим, ако белият седан на майка му не е повреден тази сутрин, и ако тя има пари за бензин, както и 2 долара, които да даде на И Джей за градския влак и автобуса, той ще може да измине пътя до училище за два часа.

Разпадащата се Америка

Кратката история на Монтоя е неизпятата ода за рушащата се инфраструктура на Америка - мостове, пътища, питейна вода, канализация... списъкът продължава до безкрай. На практика всичко, на което американците разчитат за ежедневния си живот - и никога не се замислят за него, докато не се повреди.

"Някога бяхме воини - нещастието на един народ"

Mикмак са дълго време гарант за оцеляването на европейците в Нова Скотия, но в края на 18-ти век картинката изглежда по друг начин. От достоен и могъщ народ те се превръщат в осиромашял товар за англичаните и пречка за развитието на колонията. Ето какво пише през 1848 един свидетел на микмакското нещастие:

„Почти цялото микмакско население в момента се състои от скитници, бродещи от място на място, тропащи от врата на врата в търсене на подаяние. Старите и слабите получават писмени пълномощни, на които отчаяно разчитат за препитанието си. Носят мръсни дрипи. Често са принудени да ядат развалени, гнили храни. Надяват се на остатъците от кланиците. Във вигвамите им няма уют, а там където не им позволяват да секат дървета, местните студуват. Страданията на слабите надхвърлят всяко описание, а заради липсата на каквито и да е условия на живот, почти всеки случай на заболяване се оказва фатален. Във всеки лагер е пълно със сакати, глухи, слепи, сираци и чезнещи, удавени в алкохол пияници. По време на проучванията ми за състоянието на племето през изминалата година, попаднах на четири сирачета, които не можеха да стъпят на краката си от безсилие – цели семейства се прехранваха от диви корени и змиорки, а изпитите лица на други говореха еднозначно, че са на прага на гладна смърт."

За покръстването на микмак

За покръстването на народа микмак

Jesse fleche, Huguenot priest 1610

„Те приеха покръстването като свещен залог за приятелство и съюз с французите. По отношение на Христос, Църквата, Вярата и Символите, Десетте божии заповеди, молитвите и тайнствата, не знаеха абсолютно нищо. Не разпознаваха нито кръста като свещен, нито името господне. Дори сега, когато ги попитам „Християнин ли си?”, всеки клати глава в недоумение, но ако сменя формата на въпроса и попитам „покръстен ли си”, те гордо заявяват „да”, едва ли не са по-французи от французите”.