Думи на Матю Кинг (Noble Red Man) - оглала лакота

"Можете да наричате Уакан Танка с всякакви имена, които ви харесват. На английски аз го наричам Бог или Великия Дух. Ала той е Великата Тайна или Великият Тайнствен. Тъкмо това и всъщност означава Уакан Танка - Великият Тайнствен. Така е, защото не можете да го дефинирате. Той дори не е точно Той, нито пък Тя. Налага ни се да използваме такива думи, защото не можем да го наречем просто "то". Бог не е "то".

Така че наричайте Уакан Танка както ви харесва. Само не забравяйте да се обръщате към него. Той иска да говори с вас."

"Всеки трябва да открие своята собствена сила, защото всеки от нас притежава такава. Потърсете я дълбоко в себе си, научете се как да достигате до нея и след това я използвайте в съгласие с повелите на Великия Дух - за добро, а не за лошо."

"Лулата е нашето най-мощно оръжие. Тя е нашата свещена сила. Мощта й идва от Великия Дух. Лулата е посредник между човешките същества и Бога.

За да получиш Лулата - този Божи дар - трябва да си чист в сърцето, ума, тялото и душата си. И никога не забравяй, че след като изкажеш молитвите си, после ще трябва и да живееш според тях - да водиш живот според повелите на Великия Дух. Това е най-трудното."

"Време е индианците да разкрият на света това, което знаят за Природата и Великата Тайна. Аз ще ви кажа какво знам и кой съм. Ще направите добре, ако ме чуете. Имате толкова много да учите! Великата Тайна е създала всичко по много лесен начин. Животът ни е съвсем прост. Ние правим това, което искаме. Единственият закон, който трябва да зачитаме е природният закон, законът на Великата Тайна. Ние не познаваме друг. Нямаме нужда от вашата Църква. Черните Хълмове са нашата Църква. Нямаме ни най-малко нужда от Библията ви. Нашата Библия са вятърът, дъждът, звездите. Светът е една отворена Библия и ние, индианците, я изучаваме от милиони, милиони години. Ние разбрахме, че Великата Тайна направлява цялата Вселена и всичко, което е сътворила е живо. Камъните също са живи. Когато ги използваме за инипи, ние им говорим и те ни отговарят."

Четиримата ловци!

Веднъж, не много отдавна, четирима ирокезки ловци прекарали зимата, като ловували заедно из северните земи. Ловът им излязъл сполучлив. Когато в края на сезона занесли своите кожи в трейдинг поста, се оказало, че извън необходимите за своите семейства неща, можели да си позволят и още нещо. Решили да си вземат нова пушка.
Но ето, че се появил проблем. Въпреки, че ловували дружно като братя, тъй като всички били от клана на Мечката, те не живеели заедно. Единият ловец бил от Нундауаоно, Народа от Големия Хълм, сенека. Неговият дом бил на запад. Другият бил от Гуеюгуеоно, Народа от Мръсната Земя, каюга. Неговият дом бил на юг, близо до блатата край дългите езера. Третият бил от Онундагаоно, Народа от Хълмовете, онондага. Неговият край пък се намирал в средата на земите на Великата Лига. Четвъртият бил от Ганеогаоно, Народа на Кремъка, мохок. Неговият дом бил на изток. И сега, след като приключили с лова, всеки искал да се прибере у дома. Лесно било да разпределят провизиите помежду си, но как да поделят пушката? Накрая решили – който разкажел най-невероятната ловна история, щял да отнесе пушката със себе си.

Пръв започнал мохокският ловец:

"Веднъж един човек си вървял. Ловувал през целия ден, но всъщност мислите му не били в лова. Бил изгърмял всичките си патрони, без нищо да улучи. Пътьом си късал някоя друга череша и я изяждал. Лапне една – изплюе костилката в шепа. Лапне още една – изплюе костилката в шепа. Не щеш ли, точно пред себе си видял голям елен. Но нали нямал патрони! На ловеца му хрумнала странна идея. Натъпкал барут в пушката, взел костилките, заредил ги и стрелял по главата на животното. Еленът паднал, но веднага след това се окопитил и избягал.
Няколко години по-късно същият този ловец излязъл на лов по същите места. И отново нямал късмет. Слънцето било към заник, когато ловецът видял в края на едно сечище високо дърво, покрито със зрели череши. ”Ах,” – помислил си той, - “дай поне да си хапна малко череши!” И така оставил си пушката и започнал да се катери по дървото. Вече бил стигнал ниските клони, когато дървото започнало да се клати напред-назад и ловецът трябвало да се стисне здраво с двете ръце, за да не падне. Изведнъж дървото се издигнало право нагоре във въздуха и мъжът бил изхвърлен на земята. Той погледнал нагоре и видял, че дървото растяло между рогата на огромен елен, който разтърсил глава още веднъж и избягал в гората. И това, - казал мохокът, - е моята история."

Сега дошъл ред на ловеца – онондага:

"Веднъж чичо ми излязъл на лов. Бил му останал само един изстрел и той не искал да го пропилява. Стигнал до поток, където видял една патица да плува напред-назад. Точно пред патицата имало едра пъстърва, която скачала над водата, за да лови мухи. А пък от другата страна на потока стоял елен. Той бил надигнал главата си и не мърдал, само душел въздуха. А пък още по-назад, на малко хълмче, голяма мечка се била изправила на задните лапи и си точела ноктите в едно дърво. Моят чичо се свлякъл по корем, пропълзял бавно до потока, прицелил се внимателно и зачакал. Когато всичко било точно и пъстървата скочила, той дръпнал спусъка. Куршумът от раз пронизал пъстървата и убил патицата. После рикуширал във водата и уцелил елена, а минавайки през него, убил и мечката. Чичо ми беше добър стрелец. Най-невероятното нещо е – знам, трудно ще го повярвате, - че когато отишъл да одере мечката, видял, че тя била паднала и премазала случайна лисица – онондагът спрял, за да си поеме дъх, - която държала тлъст заек в устата си."

Ловецът – каюга бил следващият:

"Преди много сезони моят дядо излязъл на лов и видял елен. Дядо ми започнал да върви по него, за да може да го обстреля от по-отблизо, но по едно време еленът побягнал толкова бързо, че дядо ми без малко да го изпусне. Щом еленът разбрал, че дядо ми е по петите му, се подплашил. Огледал се, скочил с все сила и се озовал чак от другата страна на потока, до който били стигнали. Дядо ми също скочил, но по средата разбрал, че няма да успее да го прескочи, обърнал се във въздуха и се приземил обратно. През това време еленът се скрил зад едно хълмче и дядо ми го изпуснал от поглед. Сега вече се ядосал – нямал да остави този елен да му се изплъзне! Сложил пушката си между едни кленови дръвчета и извил цевта. Прицелил се и стрелял. Куршумът заобиколил хълмчето и уцелил елена. Щом дядо ми видял падналия елен, наистина се въодушевил. Радвал се така, сякаш този му бил първият елен в живота. Веднага започнал да дере кожата, но се оказало, че животното не било мърто. Дядо ми бил стигнал до рогата и тъкмо се канел да свали кожата, когато еленът рипнал и започнал да търчи наоколо. Дядо се опитал да му се метне отгоре, но еленът бил твърде хлъзгав. Не щеш ли, кожата се закачила на кората на една хикория. Еленът започнал здравата да се дърпа. Дърпал, дърпал и накрая кожата се изсулила през рогата му! Така еленът избягъл и оставил дядо ми само с кожата. – Ловецът – каюга погледнал нагоре и си поел дълбоко въздух. – И ако не искате да повярвате на моята история, може да отидете в дома на дядо ми. Тази кожа още виси там."

Сега оставал само ловецът – сенека. Той погледнал към другите, след това се усмихнал и поклатил глава:

– Уа-ха! – казал той, - Съжалявам, ние сенека никога не разказваме измислени ловни истории!

Другите ловци прихнали да се смеят и без да кажат нито дума, му връчили пушката. По-голяма лъжа от тази никога не били чували!

Подготвил: Димо Ванчев

Northern cree

Good Shield Aguillar

Indigenous - Things we do

Естествени начини за добиване на цветове при коренните народи

   

Природата прелива от багри и поради факта, че цветята, птиците и животните разполагат в изобилие с тях, човек също търси начини да оцвети живота си. Меките нюанси на утринната синева, когато слънчевият диск поглежда на изток омайвали сърцата на мъжете и жените и ги карали да бленуват за цветовете на природата. Така от древни времена коренните народи изучавали растенията и минералите, докато не открили, че природата ги е дарила с неизброими възможности да творят цветове. Те се спотайвали в корените, кората, клоните, листата, цветовете, плодовете, прашеца на редица дървета, храсти, билки, цветя и мъхове.

    Откакто през 1856г. английският химик Уилиям Пъркин случайно открил възможността да извлича бои от каменовъглена смола, така наречените анилинови бои, употребата на естествени багрила напълно западнала. С бързото развитие на индустрията на анилин в Англия, САЩ и Германия изкуствените бои тотално заменили естествените. Новият начин бил по-ефективен и траен, но не бил никак безвреден за здравето, а и цветове нямали онзи мек природен оттенък, с който са характерни естествените цветове.

    Днес се забелязва възраждане на интереса към старите познания за добиване на естествени цветове. Съвременният човек започва да осъзнава безсмислието и празнотата от пазаруването на бездушни продукти и все повече изпитва желание да влезе в „бутика“ на природата, където всичко е живо и красиво и където всяко усилие се възнаграждава.
Най-малкото няма да носи етикет „Made in China“.

Естествените бои могат да се използват само върху естествени материали - за оцветяване на различни памучни и вълнени нишки, на дървен материал, кожа, животински косъм, пера или игли от бодливец. Обикновено носителят на цвят трябва да се комбинира с някакъв вид естествен фиксатор като стипца, вар, прах от камък, сол, пепел. Малко са тези растения като
Bloodroot (Sanguinaria canadensis) които не изискват фиксатор. Растителните багрила предлагат голямо разнообразие от жълт и червен цвят, но са бедни на цветове като синьо, зелено и черно, затова племенните народи използват минерални и почвени носители на тези цветове.
Най-често употребяваният метод включва приготвянето на разтвор от сместа на цветоносителя и фиксатора, след което материалът за боядисване се оставя в него, докато придобие желаният от нас цвят. Неговата наситеност зависи от броя на потапянията в разтвора или от продължителността на киснене в него.

За червен цвят

Земен лишеи -- Parmelia conspera – цялото растение
червен бъз Sambucus pubens - плодовете
червена върба - Salix laevigata - вътрешната кора
бяла елша - Alnus incana - вътрешна и външна
кучешки дрян - Cornus stolonifera – вътрешната кора
смрадлика - Rhus glabra - семена, стъбло, околоплодник
канадска ела – кората
теснолиста юка – сока
планински махагон - Cercocarpus breviflorus – корен и кора
бяла бреза – кора
коприва- цялото растение
корен от канадска сангвинария

Рецепти на коренните народи

Извлича се сока на лапад от сорта Rumex Venosus и се смесва с пепел. Сместа се вари и се охлажда. На същия принцип меномини използват очебоец (potentilaa tormentilla) или стрит хематит. Ирокезите най-често варят корените и плода на смрадлика. После прецеждат разтвора и добавят соковете на горски плодове или стрит на прах корен от тревисто растение galium. Предметът, който желаят да боядисат се пуска в сместа и се оставя да поври няколко минути. След като го извадим, предметът се охлажда в студена вода и се потапя в сапунена вода. Накрая се плакне в топла вода.

Друг стар метод е да се вари вътрешната част на брезова кора и кучешки дрян. Пълнят се две чаши със стрита на прах кора на кедрово дърво и се пресяват с тензух, след което се добавят към разтвора. Предмета за боядисване се добавя в него, когато сместа е в процес на варене.


Жълт цвят

камшиче - Agrimonia gryosepala – цветове
ранилист или чистец Stachys palustris - цялото растение
къпина – плода
лапад – корен
шипка – цялото растение
куркума – корен
черна върба Salix nigra - кора
сладка акация - Acacia farnesiana
сърма - Coptis trifolia – корен
див слънчоглед - цветове
блатиста мирта - Myrica gale -семе
див ревен - Rumex hymenosepalus -корен
гигантска тръстика – прашец

Навахо използват цветоносните връхчета на местното растение Bigelovia graveolens. Те се варят в продължение на шест часа, докато се образува жълт цвят. Към него се добавя стипца, която предварително е загрята върху огън и е придобила вида на каша. Меномини използват жълт лапад (rumex crispus). Листата се варят заедно със стеблата и след като сместа се поохлади се слага предмета за боядисване, например игли от бодливец. Оставя се за повече от 12 часа. На сутринта ще имаш игли с прекрасни жълти багри.

Още един начин включва употребата на семена от блатиста мирта. Те се стриват, добавят към вода и варят 15 минути. Предметът за боядисване се добавя и се вари още 15 минути. След като се извади, се измива в сапунена вода, плакне се и се оставя да съхне.


Черно

ясен – кора
американски лешник – кора
бодлив дъб Juglans cinerea – кора
хикория – ядка

За черния цвят се изискват по-специални познания, но пък индианецът го прави толкова добре, че успява да устои на капризите на времето с години. Навахо използват листата и стръковете на ароматната смрадлика (rhus aromatica), които варят пет-шест часа. Стрива се на прах доволно количество жълтеникава охра и се слага на огън, докато покафенее. Към получения резултата се добавя стрита на прах смола от пинии ( pinus edulis).Сместа къкри на огъня до придобиването на тъмен кашест вид. Сетне се прибавя към сварената смрадлика. Бърка се известно време и се прецежда. Резултатът ще изглежда като черна течност прилична на мастило.
Друг начин, разпространен сред мохок, е да се свари стрита желязна руда с шикалки от дъб. Ирокезите са добивали черен цвят и от варене на вътрешнокорието на орех и лешник. Предметът се слага да се вари заедно с корите. После се изважда и изсушава. Процесът се поватаря, докато предметът придобие тъмен цвят.

Зелено:

Дървени изделия като купи, кошници и лъжици често се оцветяват в зелено с помощта на блатна пяна, наричана „жабешка плюнка“. Друг стар начин е меден предмет да се накисне в урина. Когато се получи наситен цвят, разреждаме течността с вода. В региона на Оклахома са добивали зелен цвят от един вид зеленикава глина, която се намирала в местността.

Синьо:

водна лилия – корен
бъз – плод
Делфиний ( Delphinium scaposum) – за светло синьо
слънчогледови семена - за тъмно синьо


Оранжево:

куквича прежда Cuscuta paradoxa -лоза

Лилаво:

плод на бъз
плод на боровинка
клен – гнило дърво

Кафяво:

американски орех – люспи, външна обвивка
бор – шишарка
черна върба – кора
черен орех – шушулка на ядката


Най-доброто багрило обаче си остава глината. Жълтото и червеното се правят от охра, а често червеният цвят се добива и от стрит железен оксид. Бялото се извлича от каолин или гипс. Черното от въглища или графит. Глината се смесва с някакъв вид животинска мазнина, за да се втечни и да се маже като масло.

Най-мързеливият начин да бъдеш "шарен" е като събереш различни пера. Без да е необходима никаква обработка по тях перата са до днес естествено украшение за танцьори и певци. Кълвачът може да те дари със своите черни или червени пера, дивата патица със зелени багри, авлигата с оранжева украса, чучулигата ще те оцвети в жълто, пъдпъдъка в черно, жерава в бяло. Стига само да имаш желание да носиш "природна конфекция" и да имаш малко тютюн под ръка, светът те дарява с безмерно богатство от възможности!

Cherokke war dance

Sit by my fire - various indigenous artists

Декларация на незаинтересуваността

От Орая Сънуващата В Планините

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.

Искам да знам какво те наранява и дали смееш да мечтаеш за срещата с това, за което копнее сърцето ти.

Не ме интересува възрастта ти.

Искам да знам би ли рискувал да изглеждаш като глупак в името на любовта, на твоите мечти, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около твоята луна.

Искам да знам докосвал ли си центъра на собствените си терзания, оставал ли си отворен за живота, въпреки предателствата спрямо теб, или си се свивал и затварял от страх, че болката ще се повтори.

Искам да знам можеш ли да живееш с болката – моята или твоята – без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или “поправяш”.

Искам да знам можеш ли да живееш с радостта – моята или твоята; можеш ли да танцуваш диво и да оставиш екстазът да те завладее до върховете на пръстите ти, без да ни предупреждаваш, че трябва да сме предпазливи, да сме реалисти и да не забравяме колко ограничен е човекът.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истинска.

Искам да знам способен ли си да разочароваш някого, но да останеш верен на себе си; в състояние ли си да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и така да заслужиш нечие доверие.

Искам да знам умееш ли да забелязваш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.

Искам да знам можеш ли да приемеш поражението – твоето или моето – и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да изкрещиш към сребърния диск на луната: “Да!”

Не ме интересува къде живееш или с колко пари разполагаш.

Искам да знам можеш ли да се изправиш на крака след нощ на горест и отчаяние, изтерзан и разбит, и – въпреки всичко – да направиш необходимото за децата.

Не ме интересува кого познаваш и как си дошъл тук.

Искам да знам ще застанеш ли с мен в центъра на огъня, без дори да ти хрумне да побегнеш.

Не ме интересува къде или какво, или от кого си учил.

Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко останало рухва.

Искам да знам можеш ли да останеш насаме със себе си и наистина да се чувстваш добре в собствената си компания.