От Орая Сънуващата В Планините
Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам какво те наранява и дали смееш да мечтаеш за срещата с това, за което копнее сърцето ти.
Не ме интересува възрастта ти.
Искам да знам би ли рискувал да изглеждаш като глупак в името на любовта, на твоите мечти, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около твоята луна.
Искам да знам докосвал ли си центъра на собствените си терзания, оставал ли си отворен за живота, въпреки предателствата спрямо теб, или си се свивал и затварял от страх, че болката ще се повтори.
Искам да знам можеш ли да живееш с болката – моята или твоята – без да се опитваш да я криеш, заглушаваш или “поправяш”.
Искам да знам можеш ли да живееш с радостта – моята или твоята; можеш ли да танцуваш диво и да оставиш екстазът да те завладее до върховете на пръстите ти, без да ни предупреждаваш, че трябва да сме предпазливи, да сме реалисти и да не забравяме колко ограничен е човекът.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истинска.
Искам да знам способен ли си да разочароваш някого, но да останеш верен на себе си; в състояние ли си да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам можеш ли да бъдеш предан и така да заслужиш нечие доверие.
Искам да знам умееш ли да забелязваш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам можеш ли да приемеш поражението – твоето или моето – и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да изкрещиш към сребърния диск на луната: “Да!”
Не ме интересува къде живееш или с колко пари разполагаш.
Искам да знам можеш ли да се изправиш на крака след нощ на горест и отчаяние, изтерзан и разбит, и – въпреки всичко – да направиш необходимото за децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си дошъл тук.
Искам да знам ще застанеш ли с мен в центъра на огъня, без дори да ти хрумне да побегнеш.
Не ме интересува къде или какво, или от кого си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко останало рухва.
Искам да знам можеш ли да останеш насаме със себе си и наистина да се чувстваш добре в собствената си компания.
Докосващо е
ОтговорИзтриване