Томас Майлс за Подиграващият враните

Всеки, който е срещал Подиграващия враните описва срещата с него като духовно преживяване. Той е прочут лечител и един от малкото, когото с пълно право наричат “свещен човек”, защото чрез него Уакан Танка рзпръсква своята благодат, която е далеч отвъд лекуването. Подиграващият враните е гадател, чието знание се простира извън нашите сетива. Неговият ум, дух и сърце са в непосредствена връзка с висините и силите, които Уакан Танка е създал и определил да му служат. И все пак, високото му място сред традиционите лакота се дължи най-вече на това, че той никога не се е отдалечавал от обикновения човек. С едната си ръка е в постоянен допир със света на Създателя, а с другата в също толкова неотлъчен допир със своите сънародници и всички останали живи същества. Чрез постоянно емоционално пречистване, той се е превърнал в светеща тръба, чрез която Уакан Танка винаги е благоволял да работи за благото на всичко сътворено.
Това, което не бива да пропускаме, когато говорим за Подиграващия враните е, че от мига, в който още в ранно детство Уакан Танка го призовал да служи, той е бил застъпник на мира сред хората и сам самият „стълб“ на духовния покой. Нито за момент от живота си той не е изпитвал нужда да прибегне до наркотици, алкохол, тежки думи, заплахи или насилие. Да бъдеш край него е като да бъдеш край енергиен източник, чиято успокояваща топлина и светлина те обливат в последователни вълни, превръщайки те по негова воля в пленник.
Не е учудващо, че през последните десетилетия от 1920 до сега, цели потоци от индианци и неиндианци са се стичали да посетят дома на Подиграващия враните в просторните прерии на Южна Дакота и са си тръгвали от там, облагородени от сила, която оставяла следа в тях до края на дните им. Някои отивали само за да го видят и да почувстват силата. Други, усещайки празнина в себе си, отивали, за да разберат как да намерят своя път. Хиляди отивали, за да бъдат изцерени - и това винаги се случвало, било то от душевен, или физичесски проблем. Разбира се, по-голямата част от тази лечителска практика лежи в миналото и това е обяснимо като се има предвид, че Подиграващият враните е постигнал продължителност на живота, двойно по-голяма от тази на днешния средностатистически жител на резерватите Пайн Ридж и Роузбъд. Той е навършил деведесет и седем години, а изгледите са да ги увеличи още. Силата му постепенно е навлязала в неутрално състояние и само част от нея е останала, за да топли него и най-близките му хора. И когато настъпи часът да отпътува със своя последен сън – мимолетният миг преди да бъде събуден и въздигнат от ръката на Уакан Танка – нека присъстващите не се изненадват ако тялото му претърпи необикновена трансформация и се чуе божествен звук, защото това така или иначе е неизбежно.
Наистина ли бях видял цветен дим, огън, животни, птици и всичко останало, или беше илюзия, породена от собственото ми желание. Онзи следобед попитах Подиграващият враните точно това. А той отвърна: “Уакан Танка ми дава силата да накарам всеки човек, който вярва в Уакан Танка, Всевишния, да вижда това, което ми се случва на мен”.
Говореше за мисловно пренасяне и умствена проекция. Това бе от особен интерес за мен, тъй като не беше аспект от вярата, който бях разглеждал задълбочено. Както и да е, на няколко пъти по време на следващите ни срещи щях да стана свидетел на подобно нещо, а в някои от тях той щеше да обърне процеса и да възприеме мислите и картините на това, което се случваше на други хора.
А да! Редно е да ви кажа още, че след като в онзи ден Подиграващият враните се отправи с празни ръце към мястото за молитва, на връщане към дома си той ми връчи четири от перата, които беше взел от черния орел. Щом пристигнахме, ги дадох на жена му, Кейт, да ги прибере. Това е още един аспект от силата на Подиграващият враните – непрестанно чрез силата на умствения процес от нищото се материализираха вещи.

Из "Тайните пътеки на северноамериканските индианци" от Томас Майлс

Ако не сънуваш, никога няма да си изцяло буден.

Напътствията на Островната Жена - II част


Най-важното нещо по отношение на хората е, че притежават повече от една душа. Светът е изпаднал в беда, защото много хора са изгубили една или повече от душите си. Понякога щом това се случи, вреден дух прониква в теб – дух, който не ти принадлежи – и те подтиква да вършиш безумия, каквито никой трезвомислещ не би сторил. Изгубилият душата си се присъединява към процесията на ходещите мъртъвци. Такива хора не изпитват нищо истинско. Не помнят какъв смисъл носи живота отвъд дребните ежедневни удоволствия и тревоги.
Тук, от тази страна на смъртта и от другата, има много празни души. Има все повече хора, изгубили част от себе си, които не знаят къде да отидат, някои дори не съзнават, че са мъртви. Задържат се около неща, които са им познати или се опитват да вкусят неща, за които са копнели, докато са имали тела.
Това разболява мнозина.Не е никак здравословно да се движиш в компанията на мъртъвци, особено когато не знаеше, че са около теб. Те ще те обременят, ще размътят мисленето ти. Ще бъдеш обзет от чувства, които не ти принадлежат. Тялото ти може дори да приеме симптомите на мъртвеца, който се движи в твоето енергийно поле.
Ние почитаме предците си. Знаем, че те са истинските глави на семействата и затова търсим съвети от тези, които са избрали да останат близо до земята след като умрат. Не никога не правим тази грешка да объркаме „охшкенрари“ ( гладния призрак) с „ониконра“ ( напътстващ и закрилящ дух на почтен човек).
Вашият свят го грози сериозна беда заради загубата на знанието за душата. Ако искате да преодолеете заплахата, трябва да възстановите умението да връщате душите в телата. И също така трябва да запомните и осмислите факта, че след смъртта в нас оцеляват повече от една части, които се нуждаят от различен подход. Някои от душите се нуждаят от сигурно място близо до земята, други се нуждаят да бъдат нахранени с дима на тютюн и печено месо. Някои се нуждаят от това да бъдат насочени към друго тяло. На други трябва да им се покаже пътя за пътеката на ягодите, която води към Небесния свят.
Не можеш да знаеш тези неща само защото си ги чул отнякъде. Единствено можеш да ги разбереш, като отидеш там и сам изпиташ отвъдния свят. Ето защо сънуването е толкова важно. То ни разкрива душата и разкрива пътя на душата към дома ѝ. Чрез сънищата ние възвръщаме знанието за своето свещено предназначение – знание, което сме притежавали още преди да влезем в телата си. Тогава можем да започнем да живеем от своето свято предназначение и да станем едно със силите на творението. Можем още да започнем да общуваме с други членове на нашите духовни семейства, които живеят на други места и в друго време.
Ако не сънуваш, никога няма да си изцяло буден. В света на сенките ходим като сомнамбули. Във вещите сънища ние отваряме очи.

Къстър умря заради греховете ви

Къстър умря заради греховете ви,

Заради всички изговорени лъжи

заради моретата проляна кръв

заради всички нарушени договори.

заради водачите, които имате и сега.

Къстър умря заради греховете ви

заради всички племена, които избихте

заради всички митове, които поддържате живи,

заради земите, които си присвоихте,

заради свободата, от която ни лишихте

Къстър умря заради греховете ви

заради истината, която замърсявате,

заради животите, които ни отнехте,

заради добрините, които си просихте,

заради всичко, което изгубихме

Флойд Ред Кроу Уестермън

Напътствията на Островната Жена - I част

Не си истински жив, ако не познаваш своето животно на силата

Ако не сме в досег със своето животно на силата, не знаем как да съществуваме в телата си, не знаем как да ги храним. Всеки човек се ражда с душа-двойник на животно. Тази душа може да се прехвърля от едно животинско тяло в друго, което е хубаво, защото животните често не живеят дълго. Нуждите на животното на силата са и твои нужди. Ако твоето животно е хищник, а ти не ядеш месо, ще се разболееш. Ако твоето животно е бегач, а ти не си помръдваш пръста, ще се разболееш.
С нарастване на силата ти ще срещаш все повече закрилници.Истинският свещен човек, арендиуанен, притежава множество съюзници. Когато не „работят”, те почиват в свещени предмети или в определени области на човешкото тяло. Аз самата съхранявам цели стада животни в слънчевия си сплит. Това е така, защото се нуждая от голям набор помагачи, които да прехвърлям на хора,загубили своите животни, може би поради това, че са спрели да хи хранят, или защото са заживели твърде питомен живот, какъвто отблъсква духа- помощник.
Един от най-бързите начини да повишиш орендата (безлична сила, с която е пропито мироздание) на някой човек е като внедриш животно на силата в неговото тяло. Обикновено правя това, като вдишвам животинска сила в определена област от тялото. Ако животното е хищно, ще го поставя в слънчевия сплит, ако е елен или риба, вероятно ще го вкарам в сексуалния център – това ще го съживи! Ако е ястреб или орел, ще го поставя в областта на челото, защото силата на тези птици е в зрението. Миротворецът поставил точно орела на върха на Дървото на Мира, защото той вижда отвъд реки и планини и може да предупреждава хората за наближаващите заплахи.
Някои младежи все още ходят да търсят видение, да търсят своя „оярон”. Да се уединиш в пустошта, да постиш, да будуваш и да се страхуваш са все хубави неща. Силният оярон няма да безпокои този, който се страхува да го срещне и да претендира за силата му. Знанието идва, когато сме сами с духовете. Но освен ходенето за видение ние получаваме силни послания и спонтанни импулси, докато спим. Може да си мислиш, че ние ловуваме духовете,но всъщност те ловуват нас. Затова те винаги могат да бъдат открити в сънищата.

Островната жена

Островната жена е баба на Моли и Джоузеф Брант. Неведнъж славният водач на моухок, Джоузеф Брант, споделял пред приятели, че в кръвта му тече магическа сила благодарение на баба му. Тя била пленена след атака на един от островите в езерото Онтарио и била осиновена в рода му. Подобни сведения дава и майор Джон Нортън, който е с черокска и шотландска кръв.
Островната жена се появява на бял свят в мрачни времена, когато народът ѝ, хюрон, е разпилян и малоброен, обезкървен от болести, изтощен от безмилостна война с ирокезките им братовчеди – война, насърчавана от алчността на белия човек, жадуващ за контрол над търговията с тогавашното „черно злато“, бобровите кожи.
Още пет годишна я навестява дух-пратеник. Сгушена в тъмното под завивките от кожа, тя усетила присъствието на пантера. Това бил „оярон“ - съюзник от сънищата. Тоя я повел през скованата от сняг и лед гора до замръзнало езеро. Сетне я оставил да види с очите си опасността, която грозяла селото ѝ.
Край езерото вражески нашественици били стъкмили укрития от клони и кожи. Врагоовете боядисвали лицата си с охра и въглен. Главите им били избръснати, скалповите кичури - сплетени и украсени. Лагерували без огън. По първи петли щели да се вмъкнат в лагера като глутница вълци. Следите от снегоходките им идвали от земите на канйенгехака, „народа на кремъка“ или моухок. Когато се върнало от съня, момичето събудило майка си и ѝ разказало видяното от нея. Майка ѝ повярвала на думите ѝ, но мъжете не. „ Тя е твърде малка, за да разпознава вещия сън от измислицата.“ - рекли ѝ те. Тогава майка ѝ я повила в кожи и я оставила в една ловна колиба извън селището. Въпреки това моухок я намерили и я осиновили. Ирокезите градяли обществото си на този обичай по осиновяване на пленници. Приемането означавало смяна на идентичността. То ставало по такъв начин, че приетите отказвали да се върнат в родните си места, дори когато им се удавала такава възможност. Осиновяването се извършвало с церемония, на която духът на починал роднина преминавал в тялото на осиновявания човек. След нея той започвал нов живот, в който заемал длъжността на своя предшественик. Така в Островната жена заживели две души – душата на хюрон и на моухок. Освен това моухок направили от нея „сагуахо“ вълк, тъй като я осиновили във Вълчия клан.
След като от ранна възраст Островната жена проявила заложби на лечител, тя била предадена в ръцете на „ратетшентс“, шаман-сънувач. Шаманът, който я поел, живеел извън селището. Хората го знаели като „Дългокосия“. Истинските имена на тези шамани не се произнасяли гласно без причина, защото хората се боели да не ги призоват напразно. За личността на Дългокосия споменава йезуит на име Лафитю, който бил много впечатлен от битката между него и група черномагьосници, на която бил станал свидетел. Дългокосият отворил дверите на възприятията на Островната жена и ѝ помогнал да стане „арендиуанен“, жена на силата.

Островната жена имала две дъщери. Тя знаела колко значима е ролята на жената в общността и затова искала да направи децата си силни. Карала ги да тичат до пълно изтощение, да тичат във вода или заднешком, да бягат без да шумне или пукне съчка. Когато едната ѝ дъщеря била тригодишна, тя я завела до реката, завързала цепеница около кръста ѝ и я накарала да плува срещу течението. Ако момичето откажело, щяла така да я овика, че да хвръкнат бряствоите кори, покриващи Дългия дом. Но тя знаела, че суровостта трябвало да бъде в мярка. Ако изплашиш или нараниш едно дете, то може да загуби сиянието на душата си. Ще започне да гледа с онзи празен поглед на човек, загубил жизнената част от себе си.

Постепенно Островната жена изградила дълбоко уважение сред своите съплеменници. Всеки се слушвал в посланията, които чувала и виждала насън. Когато сънувала приближаващ боен отряд, воините се въоръжавали и я питали къде да спретнат засада. В гладните зими тя пътувала, преобразена като вълк, за да намери стадата елени и да даде на ловците точните им местонахождения. Моухок са могъщ народ, но не многоброен. Смъртта дори на един човек се считала за трагедия. Те обаче оцелявали, защото сънували истински.

Натискът върху сънувачите нараствал, защото белите заселници изтласквали индианците навътре към континента. Бобърът вече бил на изчезване, еленът също, а горите пищели от звъна на секирите и трионите. Всички надежди били отправени към хората на силата. Островната жена потърсила в съня си напътствия от друг мъдрец, по–вещ от Дългокосия. Той ѝ разкрил, че при тях ще дойде мъж, който ще се бие за тях като за собствения си народ. Човек, който ще познава пътищата им, който ще излъчва сила около себе си. Той ще танцува с тях, ще пее с тях и ще опознае жените им. “ Когато се появи, той ще има бяла кожа, но вие ще го направите свой.” Този човек бил Уилям Джонсън - британски барон и суперинтендант на краля с дива, стихийна природа, която само Моли Брант успяла да усмири.
Уилям Джонсън наистина станал един от моухок. Той е от малцината, може би единственият британски пълководец, който предвождал войската си, облечен с част от регалията на индиански воин. Но дори неговата силна личност не можела да предотврати черните облаци, които се стелели над индианските земи. Същинският геноцид над местните започнал, когато английският генерал Джефри Амхарст разрешил използването на заразени с шарка одеяла. Племената се топели като пролетен сняг. Джонсън виждал как мнозина негови индиански събратя умирали не на бойното поле, а от болести. Всеки ден му се налагало да оставя черни вампумени мъниста върху гробовете им. Отивали си старейшините и пазителите на вярата, а с тях си отивала всяка надежда за спасение.

Из "Тайните пътеки на северноамериканските индианци"

Част първа

    Бях смаян от вида и думите на излъчващия спокойствие старец, седнал с кръстосани крака насред обляната от слънчева светлина прерия. Беше облечен, както обикновено, с черна каубойска шапка, избледняла жълто-лилава раирана риза и дънки. Откъм лявата ни страна вятърът полюшкваше листата на тополите.
Затворил очи, с лице прорязано досущ като канаристите “Бед Лендс” в Южна Дакота, но без излишно напрежение по него и протегнал ръце напред с умолително обърнати нагоре длани, той пееше меко, мелодично, с учудващо силен глас без да обръща внимание на заобикалящата ни среда. Той кимаше продължително, докато слънчевите отблясъци падаха върху неговото бакърено червено чело, високи скули и класическата за прерийните индианци извивка на носа.

       Изглеждаше сякаш бе забравил за мен, но това беше напълно разбираемо, като се има предвид, че случшащото се беше лично между него и неговия Създател, Уакан Танка. Не беше запалил клонките, струпани пред него, при все това на четвъртото изпяване на песента те пламнаха от само себе си. Клонките запукаха и когато миризмата на мускус достигна до мен, очите му рязко се отвориха. За момент се вторачи безизразно в огъня, а после прокара дясната си ръка над пламъците. Димът пожълтя. Повтори движението още веднъж и димът стана черен. На третия път се оцвети в бяло, а на четвъртия в червено.

      Знаех, че това са свещените цветове на четирите главни посоки, даряващи Лакота със своята сила и мъдрост. Но как и защо бе направил това? Бях наблюдавал всяко негово движение, а не видях да слага нищо в огъня, с което да промени цвета му. За момент престанах да мисля за това, защото от всички страни заприиждаха птици и животни, и то такива, които от край време са врагове един на друг- една лисица, семейство еноти, няколко катерички и мармоти, язовец, четири врани, два ястреба, врабчета и чучулиги – всички те, напълно несмутими от огъня или другите животните, стояха до него в очакване да свърши.

    Разноцветният дим се материализира във въздуха над главата му и в следващия миг Подиграващият враните вече беше пременен в стара, боядисана в синьо лакотска бойна риза, с ресни и кичури коса по нея. От ръцете му капеше синя боя и лицето му беше плътно боядисано. Отново запя. Четири струйки цветен дим проникнаха през върха на главата му, а после се показаха от средната част на тялото му. Насред издигащия се дим се появиха пера от черен орел и бавно се завъртяха. Появиха се и тополови листа, които бяха дали на индианците от равнините идеята за строежа на техните типита. Подиграващият враните се пресегна и хвана няколко от перата, при което димът се изви като вихрушка. После докосна всяко животно по главата и поговори с него на лакотски. Не след дълго животните се разотидоха, огънят угасна, а бойната риза и боята се изпариха. Отново носеше избледнялата си карирана риза и каубойска шапка. 

   Той погледна към мен, сигурен, че ще съм загубил ума и дума.

- Те ми носят послания от Уакан Танка и Посоките – каза той, сякаш беше нещо напълно обичайно и добави – послания, от които моят народ има нужда, за да се подготви за бъдещето.

Поклатих главата, но не защото не вярвах на очите си. И бездруго вече бях виждал този човек да извършва невероятни неща. Той беше истински чудотворец, иначе казано, той бе необикновен канал или проводник, през който Уакан Танка твореше чудеса, въпреки че Подиграващият враните не ги смяташе за такива. Той обичаше да казва, че когато Творецът действа, то не е нищо повече от спазване на дадено обещание. Истинско чудо би било Той да не направи това, което е обещал, че ще направи.

“Разстоянието, което дели живите и мъртвите е колкото ръба на кленовия лист.”

Учението на Красивото езеро e съчетание от стари и нови идеи. Подобно на мнозина други индианци, които намирали сходства в своята вяра и религията на белия човек, Красивото езеро също изповядвал доста християнски възгледи Той запазил сърцевината на ирокезките вярвания, като насърчил спазването на годишния церемониален календар. От празничните събития той придал особено значение на жертвопринасянето на бяло куче, тъй като докато се разхождал в Небесния Свят с Твореца, видял пожертвано бяло куче да притичва радостно и сметнал това като потвърждение за благотворната роля на ритуала. От друга страна Красивото Езеро въвел новости, които произтичали от познанията му за християнството, в частност евангелизма – идеята за разкаянието като източник на спасение и най-вече представата за отвъдното с мъчителните наказания, които понасят грешните души.
Той внесъл значителни преобразования в церемониалния живот на ирокезите. Дори в земите на каюга и мохок, където не бил ходил приживе, и до днес се усеща силното му влияние. Така например церемониите, които допреди се изпълнявали с падането на нощта, впоследствие станали дневни. Също така Красивото езеро заклеймил няколко неприлични обществени танци, особено тези, свързани с пиянството. Красивото езеро разделил денонощието на четири мистични периода. Периодът от изгрев до пладне се посвещава на живите хора, от пладне до залез на покойниците и призраците, от залез до полунощ се почитат добрите духове, а след полунощ –вредоносните. Под влияние на прорицателя понастоящем каюга се обръщат с различни наименования към Управниците на Света. Четирите Вятъра са Четирите Ангели, а Великият Дух е Согуиадисон, „Създателят на Всичко”, което заменя старото му название „Владетелят”. Според един мит Злият Дух изявил претенции върху това, че той е Властелин на земята и хората и оттогава това име се свързва с него.
Именно заради важното място, което Красивото езеро заема в съвременния церемониален живот на ирокезите и заради вярването, че той стои близо до Създателя, той е почитан като висше същество редом с най-висшестоящите сили и към него се отправят молитви на благодарност.


Освен че проповядвал смирение, великодушие, въздържание, запазване на изконните семейни ценности, поддържане на благодарствените церемонии, на песните и танците, Красивото езеро насърчавал хората да познаят някои от благата на белия човек. Убедил своите съплеменници, че няма нищо страшно в това децата да посещават занятия в училищата на белия човек или в това да живеят в къщи като техните. По този начин помогнал на своя народ да се адаптира към новите условия на живот. Постепенно сенека заприличали досущ на белите – строели къщи с огради и кошари, правели пътища, отглеждали добитък, изграждали дърводелници, железарии и ковачници.
Красивото езеро се прочул и със своите предсказания. Той пророкувал, че след смъртта си сред ирокезките вождове ще настъпи разцепление и че ще уронят авторитета на Върховния Съвет. Предрекъл още, че хората ще се върнат към черномагьосничество, че жени ще раждат в късна възраст, а малолетни деца ще забременяват. Всичко това, според думите му, предвещавал края, когато Четирите Ангели щели да приберат децата и старците, за да ги предпазят от болка и щели да се оттеглят, докато земята се родила наново.
Красивото Езеро доживял да види своя народ, разделен на две фракции – тези, които се придържали към старите вярвания и тези, които възприели новото учение. След смъртта му старият ред избледнял и преотстъпил място или на новата вяра, или на християнството. И до днес Красивото езеро някъде е възхваляван и въздиган подобно на Исус, другаде е възприеман като обикновен човек, получил силни видения.
„Той правел грешка след грешка, тъй като бил като всеки друг човек. Не е от значение това, което той правел и вършел. Важно е какво е сторил и казал под повелята на Четирите Вестителя – в това се състои нашата религия. В много отношения Красивото езеро се проявявал като слаб човек и дори се страхувал да действа според заръките на духовете. Той изпълнявал наставленията едва ли не с неохота. Не претендирал за ясновидец, за безпогрешен и напълно праведен човек. Той просто разгласявал свещеното слово и това е, което следваме днес. Не боготворим него, а Всемогъщия Творец. Почитаме и уважаваме нашия пророк, както и Четиримата Вестители, които ни закрилят, но боготворим единствено Създателя.”


( Ostoserikeron)

Индианците- все по-зависими от дрога

Тревожни са данните, че разпространението и злоупотребата с наркотици все повече нараства в индианските територии. Наркотичната зависимост сред американските индианци е най-висока в сравнение с другите етнически групи, населяващи континента. Това се дължи до голяма степен на безработицата и бедността в преобладаваща част от резерватите. Трафик-бизнесът е една от най-доходоносните дейности в тези условия.

Като цяло в резерватите най-достъпна и популярна е марихуаната. Употребата на метаамфетамини е нараснала с 60 % в периода 2002-2006, а кокаинът, хероинът, MDMA също се оказват достъпни в различни нива. Също така се наблюдава злоупотреба с предозиране на лекарства.

В дистрибуцията на незаконни наркотици често участват афроамерикански или азиатски криминални групи. По-обезпокоителното е присъствието на местни улични банди, които се навъртат около обществените събития, казината и панаирите и снабдяват жителите с нелегална дрога. Често те се причина за насилствени прояви и сблъсъци с полицията вътре и вън от резервата. Причината за висока престъпност са, от една страна, трафикантите, които се опитват да улеснят операциите си и от друга, наркозависимите, които отчаяно се опитват да задоволят наркотичния си глад. Наркотици са замесени и по отношение на най-разпространената криминална проява, за която постоянно постъпват оплаквания в полицейските участъци – домашното насилие и сексуалната злоупотреба. Най-силно засегнати са резерватите, разположени в близост до границата с Мексико (Тохоно О'одхам) и Канада ( Сейнт Риджъс Моухок). Те са основните центрове, снабдяващи дистрибуторите от всички индиански резервати.

Като цяло няма изгледи положението да се промени за добро в близко бъдеще. Повечето резервати продължават да бъдат в капана на бедността и депресията. Липсват всякакви финансови ресурси, както и управнически потенциал, с който местните да се справят с тази сериозна заплаха, подриваща устоите на обществото. В резултат на това, зависимите сред коренните жители ще се увеличават, а с тях ще се разширяват трафик-мрежите и пласирането на нелегални наркотици.

North American Indigenuous Image Award

Сред призовете за Грами и Оскар, ще гледаме и връчването на едни нови награди – тези за North American Indigenous Image Awards или филмови награди на северноамериканското коренно население. Това е първият по рода си филмов спектакъл, който ще отличава най-добрите филми, създадени за и от местните жители на САЩ и Канада. Откриването ще се проведе на 23 Април в Албюкерк. Спектакалът цели да почете безспорния талант сред коренните американци и да събере накуп известни личности от всички сфери на изкуството. Това е добра възможност за развиването на месните общности, стимулирането на още по-богато самобитно творчество, както и за утвърждаването на младите таланти на международно ниво.