В стари времена преди появата на белия човек и на коня специално обучавани люде умеели да привикват бизоновите стада. Така нареченият "викач на бизони" се придвижвал пеш, покрит в бизонова наметка и тихомълком се доближавал до стадото, след което започвал да издава специфични звуци като тези, които издава малкото бизонче, когато е изпаднало в беда. Ако повикът бил успешен, няколко женски се отделяли и тръгвали след звуците, последвани и от останалата част от стадото. Капанът за лов на бизони представлявал пътека, която се стеснявала като фуния и водела до ръба на голяма пропаст. Щом бизоните преминели границите на капана, участниците в лова наизскачали от своите прикрития и с викове и размахване на одеяла подплашвали бизоните, които се втурвали към пропастта. Най-трудно било за викача да се измъкне навреме от подплашеното стадо, смазващо всичко и всеки по пътя си. Много често този най-стар начин на ловуване на едър бозайник завършвал трагично и за немалко участници в лова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар