Каменното наметало

 подготвил: Н.Янков

Тази история се случила в земите на Анитсалаги, по-известни като Чероки, чиито ловни земи в миналото се простирали на територията на няколко съвременни щата Тенеси, Северна Каролина, Вирджиния, Алабама и Джорджия. Церемонията по събиране на реколтата от млечна царевица тъкмо била привършила и жителите на селището, състоящо се от две хиляди души били заети с пречистващи ритуали. Мъже, жени, деца и старци топели телата си по седем пъти в близката река, почиствали домовете и семейните огнища, изхвърляли овехтелите дрехи и съдини и се събирали за празници, в сърцето на които стояла идеята за прошка и побратимяване.
Междувременно ловците се готвели за важен ловен поход. Те също преминавали очистителни процедури, но за разлика от съплеменниците си постели с дни, провеждали церемонии в колибата за потене, пиели билкова отвара, която наричали „черна вода” и пречиствали кръвта си, като раздирали кожата са на тънки ивици  с помощта на острите зъбци на гребоподобно пособие.

    И така след едноседмични приготовления воините тръгнали за голям сезонен лов. Един млад скаут, който имал задачата да разузнава избързал пред ловната група, която вече се готвела да бивакува в своя ловен лагер, и се качил на близкото възвишение, за да огледа хоризонта. В далечината съзрял странна фигура, която вървяла тежко-тежко,

Небесни посетители

Картина на Норвал Морисо

       Художникът Норвал Морисо е познат с цветния стенопис, покриващ цялата стена на павилиона на канадските индианци, част от монреалското изложение през 1967г. но той, или Медната Гръмотевична Птица, както е известен на своя език, освен художник е и известен писател. В книгата си „Легенди на моя народ, великите Оджибуей” той разказва историята на дядо си за призоваването на небесни сили и появата на странни платове.

         Изпълнението на церемонията „Клатещата се Шатра”, което той описва там е типично за обичаите на субарктическите народи. В покритото с кожи и дървесна кора пространство шаманът общува с духове, които влизат и излизат през единствената дупка на върха; събралите се отвън виждат как духовете клатят шатрата по невъобразим начин и чуват тайнствените им гласове. Компанята Хъдсън Бей, спомената в откъса е първоначално наета през 1670 г. от английски търговци, които били нетърпеливи да придобият контрол над търговията с боброви кожи. Постепенно компанията започва да доминира върху търговията със съседна Канада. 

        "Тази история била разказана на дядо ми преди много години. Някога, преди около двеста години на мястото, наречено Форт Хоуп, Онтарио, съществувало оджибуейско селище, в което имало шаман, призоваващ небесните посетители в огромна шатра с формата на боброва къща. Всяка пролет шаманът правел тази голяма шатра с дупки на върха и по стените, така че когато великият вятър задухал през върха, духал и през стените. След като всички се разполагали в голям кръг на около 3 м. от шатрата шаманът се обръщал към хората навън и казвал:

 - Днес отново ще дойдат небесни посетители.

Картините на William Kubiak

© William_Kubiak

Indie - две Индии в едно сърце

Кахокия

Кахокия е археологически обект от огромна величина, разположен в щата Илинойс в района, където се събират трите големи реки – Илинойс, Мисури и Мисисипи. Днешните руини някога са представлявали най-големият и многолюден туземен град на север от Мексико, радващ се на изключително активни търговски и социални отношения със съседските племена. Освен кулите и палисадите, опасващи града няма други следи, говорещи за продължителни или сериозни войни в района. В своя апогей просъщестувалият от 600 г. до 1400 г. сл. Хр. град достига численост около 40 000 души, повече от кой да е от европейските градове по това време. Безспорно Кахокия е представлявал най-важният град за така интересната, ала безследно изчезнала Мисисипска култура в Северна Америка, простираща се от Средния Запад до източните горски райони и оказала силно влияние на социално, политическо и религиозно ниво върху съседните култури. 

Включеният в мрежата на ЮНЕСКО археологически комплекс