Началото на Света (Зуни)

превод от немски: Иво Василев


Преди появата на света, такъв какъвто го позанваме днес, същестувавал само Авонавилона-Създателят и Вседържител. Извън него нямало нищо друго. Всичко било черно и пусто. В началото на Новосътворението Авонавилона се съветвал сам със себе си и мислите му излетели навън в пространството. От тях се образувала мъгла и се издигнали изпарения, които улеснили растежа.
Благодарение на вродената му проницателност, Вседържителят се въплътил в личност, приемайки формата на слънце. Така се появило и изгряло Слънцето, което озарило целия космос и което почитаме като наш баща.

Светлината спомогнала за това мъглата да се сгъстява все повече и повече и накрая завалял дъжд. Така възникнало морето,което заобикаля до днес света.
От късове месо,които Творецът изрязъл от тялото си,създал семена и ги хвърлил в голямата вода. И там, под въздействие на светлината и топлината водата позеленяла. Появила се пяна и от нея произлезли Авителин Цита-Майката Земя и Апоян Течу-покриващия всичко Татко Небе.
Двамата лежали в големите води и така се зародил животът на земята. Оттогава произлизат всички същества, хората и животните.

След това Майка Земя отблъснала Татко Небе. Тя започнала да наедрява и потънала в прегръдките на долните води.
Както една човешка майка се опитва да предпази първородното си от всичко лошо,същото се опитала да направи и Майката Земя. Тя забавила раждането на съществата,които вече ритали в корема й и се обърнала към Татко Небе с думите: "Как нашите деца ще различават едно място от друго,когато се появят на бял свят?". Земята и Небето започнали да обсъждат въпроса. Както знаем те имали способността да променят формата си подобно на всички свръхестествени същества. Трябвало само да си намислят някоя и тутакси ставали ту вятър, ту дим. Ето така разговаряйки, те възприели формата на мъж и жена.

- Погледни!, казала Майка Земя и една голяма плоска черупка се появила върху ръката й. - Ето така ще изглежда домът на всички наши деца. По край земите,по които ходят, ще се разпрострат планини и ще разделят местностите. Така ще могат да различават страните и местата.

- Погледни!, рекла отново тя, плюла във водата и разбъркала с пръст слюнката. Образувала се пяна,събрала се по ръба на черупката и се заиздигала все по-нависоко. - От моята гръд ще се изхранват всички деца.
Майката Земя духнала с топлия си дъх върху пяната. Бели пръски изригнали нагоре,паднали навред във водата и били накъсани от студения дъх на Татко Небе. От тях се появила изобилна мъгла,която преминала в ситен дъждец.
- И още,бели облаци ще се издигнат по границите на света и дъхът на земните деца трябва да се събере над земята и да се охлади от твоя дъх, за да завали дъжд,водата на живота,която ще докосва дълбините на моята утроба. В тези недра човешките деца и животните ще се сгряват, когато им стане студено. Виж, дори дърветата в планините,които са близо до облаците и до Небесния Баща, накланят стволове към Майката Земя, търсейки топлина и защита.

Топла е Земята, студено е Небето.

- Сега, не бива да излиза ,че само ти си направила нещо за добруването на нашите деца -казал Татко Небе. Той завъртял ръката си. Във всички бръчки и гънки на ръката му растяла лъскава, жълта царевица. В здрача на първата зора от сътворението тя блещукала като огнени искри. - Виж! - казал той и посочил седемте зърна, които държал между пръстите си. По тях ще се ориентират нашите деца. Помисли за това,че когато слънцето залезе,всички земи ще потънат в мрак, който ще обгърне и съществата. Тогава нашите деца ще се ориентират по светилници. Както тези блещукащи зърна са събрани около едно, което гори по средата (слънцето и планетите), така и обиталището на нашите деца трябва да бъде пъпа на вселената, а останалите места да се описват чрез светилници.
- Гледай! - казал той и оставил царевичните зърна да паднат във водата. - Така трябва да потънат семената в земята и да покълнат от твоята гръд, когато излея върху нея водите си. Така ще се изхранват нашите деца.

По този и още куп други начини Земята и Небето се погрижили за бъдещото на своите деца.

Култура на деструкцията

Всеки път когато някой реши да твърди, че съвременните коренни американци сами са си виновни за своята злочестина - бедност, разбити мечти, битов алкохолизъм, наркозависимост и висок процент самоубийства сред младежите - нека хвърли хубав поглед на въпросната снимка по-горе....на гигантската купчина от хиляди избити за спорт и печалба бизонови черепи. Купища останки на един красив и свещен бозайник, поддържал живота на редица народи в сърцето на Америка.
Въпросната снимка не илюстрира просто престъпление или някакъв жесток акт на насилие. Не показва просто конкретен исторически конфликт или период от човешката история...Не, тя разкрива много повече...Разкрива ни един определен светоглед. Човешката история е виждала много кръвопролития и зверства, но това, което е плашещо е, че ставаме свидетели на съществуването на цяла раса, водена от деструктивно съзнание.

Бялата култура (всички онези, които я подхранват с поведението си независимо от цвета на кожата си)е култура, която цени повече Печалбата пред светостта на Живота и е решена да трупа лични облаги за сметка на всичко живо и дишащо. Това е култура, която строи финансови пирамиди, разрушавайки цели екосистеми и общности. Това е култура, която цени Продукцията пред Процеса, Скоростта и Количеството пред Качеството.

Култура, готова да разболее или разврати децата си, за да изкара пари от болката и нещастието им. Култура, която стимулира пороците пред добродетелите. Култура, базирана на Натрупването на неща, отколкото на Взаимовръзката с нещата...Култура свела и най-чистото и святото до нещо тривиално, безлично, материално. До обикновен ресурс, поредна хапка за хищническия й глад

Днес живеем в епохата на Бялата култура, на Бялата Раса, която генетично е уродясала и мисли единствено и само в цифри и пари. Това е болест, от която трудно ще се излекува. Но всичко е едно колело и господството на тази алчна система, пораждащи алчни хора и паразити няма да е вечно.

Каяпо дечица

”Познавай своята култура и я живей”

превод: Христина Илиева

В религията на лакота Черните хълмове са най-свещените от всички места. Близо до тези хълмове, в резервата „Пайн Ридж”, живее Шарлът Черният Елен, правнучка на известния духовен водач на лакота Никълъс Черния Елен*, чиито думи били записани от Джон Нейхардт в книгата “Говори Черният Елен” (1932) – излязла на български език под заглавие “Един велик шаман говори” (1995).

Бащата на Шарлът е Хенри Черният Елен, единственият син на Бен Черния Елен, чийто баща бил Никълъс Черният Елен. Нейн прадядо по майчина линия бил Малък-голям-човек. Шарлът съхранява лулата, която някога принадлежала на другия й прадядо Джон Кухия Рог – свещен човек, който публично върнал Танца на Cлънцето. Шарлът Черният Елен е родена в резервата „Пайн Ридж” през 1951 г. До първи клас тя говори единствено езика на лакота. Но когато започва училище, семейството й я насърчава да учи английски. “Казаха ни да изучим английския по-добре и от белите,” разказва тя, “така че никой да не може да ни излъже на език, който не познаваме.”

Племето на Шарлът Черния Елен е лъгано многократно и преди. Правителството на САЩ обещало на сиуксите, че техните свещени планини – Черните хълмове – никога няма да им бъдат отнети. Когато обаче през 1874 г. в Черните хълмове е открито злато, правителството нарушава обещанието си и налага своя контрол върху областта. Днес, Шарлът Черният Елен води кампания за връщане на тези земи обратно на племето й. Чрез работата си тя известява хората за съдбата на Черните хълмове, за важността им за сиуксите и договорите, нарушени от правителството на САЩ.
Така че Шарлът Черният Елен е не само активист за правата на коренните американци, учен-експерт в традициите на лакота и модерните технологии, но също така и главният адвокат на лакота – нейната най-пламенна кампания е тази за връщането обратно на нейния народ на Черните хълмове, издигащи се над околните равнини в Южна Дакота.

“Нашето име за Черните Хълмове е

Съвременни горски индианци - снимки

Каменната Епоха от Безсмъртния Дъх на Земята

Otokahekagapi (Първите Начала)
Inyan Makakan Niyetu
(Каменната Епоха от Безсмъртния Дъх на Земята)

превод: Black Dog

Преди всички бе Inyan (Камъкът). И неговият дух бе Wakan Tanka (Великата Тайна).
Преди Четирите времена бе Inyan (Камъкът).
После бе Han (Тъмнината), но тя не бе нещо. Тя бе само черното на мрака. Тогава Inyan (Камъкът) владееше всички сили и силите бяха в неговата кръв, а кръвта му бе синя.
Inyan (Камъкът) растеше самотен и жадуваше за някой друг.
Inyan (Камъкът) знаеше, че не би могло да има някой друг, освен ако той не го създадеше от самия себе си.
Но, за да вземе от себе си, той трябваше да позволи на кръвта си да изтече от него, а той знаеше, че ако кръвта му го напусне, ще го напуснат и неговите сили.

И Inyan (Камъкът) каза: “Nunwe!” (“Така да бъде!”) и това беше първият звук.
Тогава Inyan (Камъкът) взе от себе си и се разля около самия себе си във формата на една огромна сфера. И Inyan (Камъкът) назова сферата Maka (Земя).
Inyan (Камъкът) отвори всичките си вени и кръвта му го напусна, и той видя, че силите му изтичат с кръвта, и оформят границите на Maka (Земята). А отвъд границите на Maka (Земята) нямаше нищо. Там бе само Han (Тъмнината).
Inyan (Камъкът) се смали и се втвърди, но той все още се опитваше да владее силите си. Кръвта му се превърна във Водите, но силите изплуваха от Водите и формираха около Maka (Земята) Духа.

И силите се превърнаха в Небе, а Небето е Skan (Движещия се). Skan (Небето) - това са силите около Maka (Земята) и Skan (Небето) е Nagi Tanka (Великия Дух).
Maka (Земята) се намръщи, защото не бе създадена като нещо отделно и независимо, а и защото силите я бяха напуснали и се бяха присъединили към Skan (Небето).
Maka (Земята) се огледа и осъзна, че е гола и студена. Навсякъде около нея бе студеният мрак на Han (Тъмнината).
Maka (Земята) се скара на Inyan (Камъка) и поиска той да прогони Han (Тъмнината). Тя настоя да бъде отделена като нещо самостоятелно. Но Inyan (Камъкът) каза, че е безсилен да я удовлетвори, тъй като силите му са го напуснали, превръщайки се в Skan (Небе).

Накрая Inyan (Камъкът) и Maka (Земята) се споразумели да помолят Skan (Небето)

Върви с мен!

Уникален глас!!!

Въпрос на добро отношение

"Понякога човек вярва, че е създаден, за да властва и командва. Но той се лъже. Той е само част от всичко останало. Неговата роля не е да експлоатира, а да наблюдава и да ръководи. Човек няма нито власт, нито привилегии, само отговорности." 

"Няма тайни, няма мистерии, всичко е въпрос на добро отношение."

Орен Лайънс, Онондага, Пазител на Вярата на Клана на Костенурката, Онондага.