04.11.1792 г. - най - тежкото поражение в историята на САЩ

   Вождът Малката Костенурка

   Баща на Малката Костенурка бил тогавашния вожд на маямите, а майка му - осиновена от маями индианка от племето махикан. Заради неговата смелост и способност бързо и правилно да преценява ситуациите и да взема подходящи решения, бил издигнат във вожд още на млади години. Името Малката Костенурка дава известна измамна представа за него. Той е описван като висок, представителен, с достойно държание. Наричан е Малката Костенурка, за да се отличава от по-големия си брат, който бил известен просто като Костенурката.



На 13.09.1791 г. по заповед на американското правителство генерал Хармър се отправил от форт Вашингтон в посока към индианските села на маями. Последвалите конфликти( 1790 -1795) влезли в историята като "Войната срещу северозападните индианци" (Северозапад от р.Охайо) или "Войната на Малката Костенурка". Войската на Хармър се състояла от 320 армейски войници и приблизително 1200 доброволци. Целта на кампанията била "сигурността" на западната граница. Какво трябвало да се разбира под сигурност, щяло скоро да стане съвсем ясно. Хората на генерал Хармър подпалили селата, своевременно напуснати от индианците, и унищожили полетата с царевица.


След свършената работа Хармър издигнал лагер. Когато били открити подозрителни индиански следи, полковник Хардин започнал преследване с 180 души войници и опълченици и попаднал в клопка, поставена от Малката Костенурка. От войниците на Хардин не оживял почти никой. Впоследствие по собствено желание Хармър и Хардин били изправени пред военен съд и оправдани.
Въодушевени от успехите над американската армия, индианците продължили нападенията си над граничните селища. Американското правителство разрешило въвеждането на закон за засилване на армията. Артър Сен Клер, губернаторът на северозападните територии, измъчен от подагра и грижи, събрал полк с нови войници и през 1792 г. поел от форт Вашингтон с войска над 2000 души. На 03.11 Сен Клер издигнал своя военен лагер на около 15 мили от селата на маямите. Междувременно силата на войската му била намаляла с неколкостотин души, които дезертирали.

    На сутринта на 04.11. индианската войска на Малката Костенурка атакувала - от запад племената Уендот и Лени ленапе, от изток Сенека. Американската полиция изпаднала в паника и потърсила изход в бягство. "Героите" хвърляли не само оръжието и снаряжението си, но изоставяли от страх и ранените. Гореща борба се водила за защитаваните от войниците оръдия, скоро обаче и те попаднали в ръцете на индианците. Общият брой на убитите бил над 600 души (на други места 900), сред които 59 офицери. Дивият бяг към отдалечения на 30 мили форт Джеферсън продължил от предиобед до залез слънце. При бягството си остатъкът от американската армия преминал разстояние, за което при настъпателно движение били необходими 14 дни. Индианците, които се сдобили с богат плячка от оръжия и запаси, преследвали бегълците още 4 мили. Съединените индиански племена нанесли на САЩ най-позорното поражение в цялата история на Северна Америка.

   За жалост Малката Костенурка се проявил като недотам достоен вожд на маямите в последвалите битката събития. След загубата му от генерал Уейн през 1975 г., която окончателно сложила край на неговата война срещу американците, той паднал духом и започнал да пропагандира идеята за сътрудничество с белия човек:
"Ако не научим изкуствата на белия човек, народът на червените мъже е загубен, дните му са преброини", казвал той.
     Поради тесните си контакти с американците той бързо загубил престижа си сред индианците. Подписал още множество договори с тях, уж в името на мира и разбирателството с коренните народи. Застаряващ, сломен и угрижен, той със завист наблюдавал възхода на вожда Текумсе, от народа на Шоуни. В своята ревност той стигнал дотам, че да шпионира Текумсе и да доносничи на американския генерал.

     Това безхарактерно поведение на тежко болния от подагра вожд поставя образа на един от най-способните индиански водачи в недотам приятна за мнозина светлина. Симпатиите му в английско-американсакта война през 1812 г. били на страната на американците, срещу които преди години се бе борил с цялата си енергия. На 14 юли същата година той умрял от подагра при посещението си във форт Уейн. Бил погребан от американците с големи военни почести. На гроба му застанали войници от онази армия, над която преди точно 20 години празнувал славна победа.