Пламен Ганчев и индианците

Пламен Ганчев е един прекрасен човек, когото имам честта да познавам. Ето тук една стара статия от вестник "Демокрация", посветена на него и срещите му с индианци.

"Историята започва през 1986 с един плакат за екскурзия в Китай. Студентът по право Пламен Ганчев, воден от прагматични цели – да излезе зад „желязната завеса“, решава да се включи в група, изучаваща есперанто. Разбрал, че този език ще му помогне да пътешества, той заляга усилено над него. И така в лятото на 1986 се сбъдва мечтата му, прекосява за първи път в живота си нашата граница на път за Китай. Поводът е Световен есперантски конгрес, на който са поканени и наши есперантисти. Пребиваването в тази страна го кара да се замисли кой е, защо е на този свят, какво ще прави оттук нататък. По-късно Пламен Ганчев си спомня, че точно тогава решава, че е човек, роден за целия свят, и ще му бъде тясно и некомфортно да продължи със старото си битуване. Пекин, китайците. Изтокът го привличат с древноизточните култури и философии.

Трябва да минат 12 години,
за да разбере, че в живота
няма нищо случайно.

Завърнал се в родината, той продължава усилена кореспонденция с приятели, които е срещнал в Китай. Дразни го фактът, че много книги, изпратени му от Холандия, Австралия, Канада, не пристигат. Такава беше политиката, с усмивка си спомня сега Ганчев. Това го амбицира и той решава да се прехвърли арабска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Идеята му е да учи в Кувейт. Разбира се, тази мечта си остава неосъществена, но пък животът му поднася сюрприз, пътува отново за Холандия. Поканен е на 33-ия световен есперантски конгрес. Ден преди да замине за Ротердам, се запознава с холандец, дошъл на екскурзия у нас. Отново случайността му помага.
Тази среща предопределя по-нататъшния живот на Ганчев. Когато конгресът завършва и Пламен трябва да се завърне в България, той решава да емигрира. Първият човек, който му помага, е случайно срещнатият холандец в България – Ерик. Той го приютява и окуражава 11 месеца. Ако не бяха моите приятели, нямаше да успея - спомня си Ганчев. В трудния момент го подкрепят много от познатите му по целия свят. Жан Пабтис, приятел от ЮНЕСКО, му праща 5 хил. долара. Приятели от Канада му събират 100 хил. долара и гарантират за него. Така след голямо чакане от близо година в Холандия Пламен лети за Канада. Там е одобрен за емигрант. 8 месеца изучава английски в частно училище, след това се записва в колеж в Северен Ванкувър.
Започва нова страница от живота му.

Неговите първи дни в Канада съвпадат с голямата криза, която преживяват индианците от племето мохок. Кметството навлиза с булдозери в техните свещени земи, за да си разшири игрището за голф. Индианците се барикадират, мачкат коли, ранен е полицай. Всички медии в Канада отразяват сблъсъците между местното население и вече включилата се в конфликта армия. Близо до колежа, в който Ганчев учи, се намира индианско селище. Той е увлечен от техния бит, култура, начин на мислене. Запознанството с всеки един от резервата му носи вълнуващо преживяване. Той смята, че общуването с тези хора изостря неговите сетива. Страданието им, проблемите им го карат да се замисли върху много въпроси. Накрая решава – ще изучава бита, културата на този древен народ и с каквото може ще им помага. Освен това се записва да учи екология, политология, социология. Изборът не е случаен - така ще бъде теоретично по-подготвен, за да им е от полза. Допадат му публикациите на адвоката проф. Брус Кларк, който е защитник на правата на индианците. Лично се запознава с него, ходи в съда и слуша неговите пледоарии. Покрай индианците промених начина си на мислене, по-късно ще признае Ганчев. Започва да се интересува от неща, които в миналото изобщо не са го вълнували.
Запознава се лично и с тогавашния министър-председател на Канада Джо Кларк.
участва в групи за защита на човешките права и чистотата на природата. Кандидатира се за борда на управлението във Ванкувърския университет, където следва. В този борд участват освен ректорът, заместник-ректорът, представители на правителството и още двама студенти, които се избират пряко от 20-те хиляди учещи във висшето учебно заведение. Пламен е избран. Двете години в борда на управлението също му помагат активно да участва във всички акции за защита на местното население. 3 лета живее сред индианците. Записва магистърска степен на тема „Индианските орални култури, съпоставени с писмената западноевропейска култура“. Индианските общества са в процес на дълбоки промени, предизвикани от нахлуването на цивилизацията – казва Ганчев. Шаманите са тези, които ревностно пазят традициите. Около 500 индиански народа живеят в Северна Америка. Битът, културата и езикът им са различни.
Но всички те имат една обща черта –
връзката и преклонението
пред духовното
Според Пламен Ганчев хората, имали шанса да присъстват на техни ритуали, преживяват вътрешен катарзис – стават по-добри, изведнъж променят ценностната си система. Отварят им се очите за красивото, което започват да търсят навсякъде. Шаманът е и лечител-просветител. Той може да се бори с болести, пред които и най-съвременната медицина е безсилна. На въпроса как се става шаман Ганчев отговори, че има специални знаци, които подсказват на индианеца да разбере, че е определен. Такива са съновиденията, виденията, предсказанията на околните, природни знаци… Много тежко е да бъдеш шаман, смята нашенецът, защото трябва да отдадеш целия си живот в помощ на останалите. Ученикът приема знанията от своя учител. При тях имало такова поверие, че когато ученикът е готов, учителят ще дойде. Тоест не е нужно да търсиш своя водач, почувстваш ли се готов за познанията, съдбата ще ти изпрати учителя. В шаманството няма канони. Не е и задължително човекът, определен за тази висша служба, да е индианец. В областта на духовното хората – било то бели, черни, червени, жълти, нямат разлика. Нали светлината е една, казват старите индианци. В речника си те не ползват думата религия. Тяхната вяра е подчинена само на една цел – всички действия във физическия свят трябва да са свързани с преклонение пред духовното. Индианците нямат и черкви, но имат свещени места, на които се извършват и ритуалите. За тях камъкът, огънят, водата и въздухът са четирите основни градивни елемента на света. Те ги възприемат като живи. Според традициите им всеки човек си има свои духовни помагачи, но за разлика от нашите разбирания за ангели хранители техните помощници могат да бъдат в образа на птици, животни, предмети. Всички те вярват в Големия дух.
Отделянето на духа от тялото
и пътуването през хиляди километри
не е проблем за шаманите
Последните не обичат да демонстрират дарбите си за задоволяване на любопитството. Те вярват, че способностите им са дадени, за да ги ползват само за благородни цели. Връзките с отвъдния свят от тях се смятат за нещо съвсем естествено. Пламен Ганчев се познавал с шамана Търкалящата се гръмотевица. Неговата дарба била да привлича гръмотевици и дъжд, когато пожелае. Този човек е „довеждал“ дъжд дори и в пустинята. Освен това бил известен с лечебните си билки. Успял да излекува болни дори и от рак. Добрия удар също лекува тежки болести. Ако ти се отдаде случай да присъстваш на индиански ритуал, не трябва да забравяш тютюна, напомня Ганчев. Той е свещен за тях. Неговият дим прави връзката с отвъдното, мисълта пък според тях е първата и най-силна форма на творение. Шамани, които се поддават на изкушение и злоупотребяват със силите на знанието, рискуват живота си, смятат индианците. Ганчев познава и семейства шамани от Южна Дакота. Такива са например Една и Ърл–Бързия ястреб са съпруг и съпруга, шамани. Шаманството не е привилегия на мъжа, шаман може да бъде и жена.
Ден Евехема е на 113 години,
шаман от племето Хопи,
щата Аризона
Той е последният пазител на предсказанията на техния народ. Тези предсказания са пазени стотици години и предавани от поколение на поколение. Те трябва да станат обществено достояние само когато определени условия се изпълнят. Тоест когато човечеството достигне до съдбоносни моменти от своето развитие. И този ден е дошъл, смята старият шаман. Историята на хопите е едно предупреждение, че човечеството е навлязло в много критичен период и в момента е на кръстопът. Можем да изберем пътя на хармонията или пътя на пълното самоунищожение. Това зависи от нас самите, смятат индианците. За тях темата за извънземните не е някакво тайнство и сензация. Те ги приемат като даденост, същества, които от хилядолетия са ни посещавали и ще ни посещават.
Ние не сме сами на планетата
и не трябва да сме мегаломани
Повечето от предсказанията на хопите са нарисувани върху скалите по свещените им места. Такъв е и камъкът на предсказанието в щата Аризона. Поверието е, че там Бог сам е писал. Техният основен принцип в живота е – да се борят за красотата във всичките є прояви. Пламен Ганчев смята, че и ние ако бяхме възпитани да уважаваме духовното, може би никога не бихме стигнали тази криза. Но не е късно… И сега можем да се научим…
Като за край Пламен Ганчев пожела да цитира думите на Куция елен, записани в книгата „Куция елен – търсачът на видения“. „Само човешките същества са дошли до там, че да не знаят защо съществуват. Те не използват способностите си, а също са забравили свещеното знание на техните тела, техните светоусещания, техните съновидения. Те не използват знанието, което духът е сложил във всеки един от тях, те даже не се досещат за това и така те се препъват сляпо по пътя за никъде…“
Но все още можем да се събудим, нали!"

Автор: Долорес ВИТАНОВА
Източник: http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=220476128&media=1523776&class=220357152&story=220479680