"Народът на маските" от поредицата "Коренни американци"

Книгата "Народът на маските" е част от историческата поредица "Коренни американци" на семейство Гиър (Майкъл и Катлийн). Не бих казал, че тази книга е едно от силните им произведения. И все пак смятам, че като автори на приключенска литература пишат страшно увлекателно, със замах и сила на перото, които те приковават към стола и те правят свой заложник до последната страница.

Действието се развива в североизточна Северна Америка около година 1000 сл.Хр. и се фокусира върху клана на Земния Гръмовержец – ловци и събирачи, които редовно местят лагера си в търсене на препитание. В тяхното селище Пейнт рок се ражда момче с размерите на джудже, което е дълбоко почитано заради магическите му сили. Наричат го момчето „Тътен”. На девет години то продължава да изглежда като четиригодишно, ала всички се съветват с него преди да вземат важно решение. Скачащият язовец, водач на съседния клан, враждуващ от години с клана на Земния Гръмовержец вярва, че селището му ще стане непобедимо, ако притежава момчето-талисман. Решава да поведе боен отряд и да го отвлече. Оттам насетне започва одисеята на момчето Тътен, което минава през хиляди перипетии, подпомагано от своите свръхсили и от смелото 12-годишно момиче Урен, което се сприятелява с него и го спасява от сигурна смърт. Двамата бягат през сняг, мъгли и бури, крият се в кухи дънери и се хранят с жалки остатъци храна, за да се изплъзнат от преследващите ги воини на Скачащия Язовец.
Историята наистина е увлекателна, заплетена и държи под напрежение. Като цяло книгата се чете на един дъх. Но същата тази история би могла да се отнася за всяко племе по света. По всичко личи обаче, че не такъв е бил стремежът на авторите, които в предговора заявяват, че историята им е вдъхновена от културата на ирокезите и се опитва да представи именно техния бит.

Изглежда авторите не са се потрудили много по отношение на историческата достоверност и културните особености на ирокезите, при все че отзад е поместена богата библиография. Ето някой основни забележки, които бих откроил, но които в крайна сметка не влияят на плавния, динамичен и богат сюжет:

America's native prisoners of war - Aaron Huey

Aaron Huey's effort to photograph poverty in America led him to the Pine Ridge Indian Reservation, where the struggle of the native Lakota people -- appalling, and largely ignored -- compelled him to refocus. Five years of work later, his haunting photos intertwine with a shocking history lesson in this bold, courageous talk from TEDxDU.

Спорът за сърцето...

Пътят на всеки човек му е показан в неговото собствено сърце.
Там той може да види всички истини за живота и за духовете.

(шайени)






"Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?"

Стар завет, книга на пророка Иеремия (17:9)

Stolen women, captured hearts

Kansas, 1868. A wagon train is attacked by a band of Lakota Sioux led by the young and athletic warrior Tokalah. The attractive, red haired Anna Brewster-Morgan and her friend Sarah White are on this wagon train too. When Tokalah noticed a terrified Anna with a Bible, he thinks this is an omen. Despite killing the other passengers of the wagon train, only Anna and Sarah may continue their voyage. The next day Anna and Sarah are kidnapped by Tokalah. Local cavalry captain Farnsworth immediately starts a search for both young women. At first terrified of her captors, the unhappily married Anna eventually falls in love with the noble, honorable Tokalah. After a year's captivity, Sarah is returned to her own people. Anna now must choose between her new life with Tokalah and her previous existence as the wife of farmer Daniel Morgan.

Може да го гледате в youtube или Мундата

http://zamunda.net/details.php?id=281605&hit=1

Пламен Ганчев и индианците

Пламен Ганчев е един прекрасен човек, когото имам честта да познавам. Ето тук една стара статия от вестник "Демокрация", посветена на него и срещите му с индианци.

"Историята започва през 1986 с един плакат за екскурзия в Китай. Студентът по право Пламен Ганчев, воден от прагматични цели – да излезе зад „желязната завеса“, решава да се включи в група, изучаваща есперанто. Разбрал, че този език ще му помогне да пътешества, той заляга усилено над него. И така в лятото на 1986 се сбъдва мечтата му, прекосява за първи път в живота си нашата граница на път за Китай. Поводът е Световен есперантски конгрес, на който са поканени и наши есперантисти. Пребиваването в тази страна го кара да се замисли кой е, защо е на този свят, какво ще прави оттук нататък. По-късно Пламен Ганчев си спомня, че точно тогава решава, че е човек, роден за целия свят, и ще му бъде тясно и некомфортно да продължи със старото си битуване. Пекин, китайците. Изтокът го привличат с древноизточните култури и философии.

Трябва да минат 12 години,
за да разбере, че в живота
няма нищо случайно.

Завърнал се в родината, той продължава усилена кореспонденция с приятели, които е срещнал в Китай. Дразни го фактът, че много книги, изпратени му от Холандия, Австралия, Канада, не пристигат. Такава беше политиката, с усмивка си спомня сега Ганчев. Това го амбицира и той решава да се прехвърли арабска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Идеята му е да учи в Кувейт. Разбира се, тази мечта си остава неосъществена, но пък животът му поднася сюрприз, пътува отново за Холандия. Поканен е на 33-ия световен есперантски конгрес. Ден преди да замине за Ротердам, се запознава с холандец, дошъл на екскурзия у нас. Отново случайността му помага.

Всичко идва от Уакан Танка

От Уакан Танка, Великата Тайна, идва всяка Сила. От Уакан Танка шаманът получава мъдрост и уменията да лекува, както и да прави амулети. Ние знаем, че всички лековити растения са дадени от Уакан Танка – затова те са свещени. По същата причина и бизоните са свещени – защото и те са дар от Уакан Танка. Великата Тайна е осигурила хората с храна, облекло, дала им е всичко, за да живеят добре. На човешките същества е дадено и познанието как да използват тези дарове – как да намират свещените лечебни растения, как да ловуват бизони, как да постигнат мъдростта. Всичко идва от Уакан Танка, всичко.

(сиукси)

Mystery Files: Sitting Bull

Mystery Files returns to blow the dust off the case reports of some of the most famous and iconic characters from around the world.
From the enigmatic Lawrence of Arabia, to the legends surrounding Chief Sitting Bull, Marco Polo and Queen Elizabeth I, the true stories behind their fame or notoriety have inspired, intrigued and confounded us all.
Unearthing new evidence and exploring fresh theories with 21st century forensics, the quest of each episode is to finally separate fact from fiction.


Military analysis and new oral history attempt to clear the name of the great American Indian chief, who many blame for an 1876 massacre.

линк за сваляне:

http://www.megaupload.com/?d=M067TZFP

Native nations - Standing together for civil rights

Native Nations, hosted by Peter Coyote, chronicles the American Indians' struggle for civil rights, and the creation of the National Indian Lutheran Board to raise funds and awareness for that struggle. From the controversy surrounding the 1862 trial when 38 Dakota Sioux were executed in the largest single-day mass hanging in United States history, to the confrontation of the 1960s when many Indian tribes joined together to speak out with a unified voice, Native Nations tells the story of standing together for sovereignty, justice and civil rights.

линк за сваляне

http://www.megaupload.com/?d=QYKN82LV

Всичко завършва в красота (All ends in beauty)

„От месеци небето е безоблачно. Парещата жега е изсмукала и последната капка вода от близките извори. Безмерната прерийна трева е пожълтяла, а царевичните ниви чезнат под ударите на безпощадното слънце. Една и съща картина, повтаряща се година след година. Боговете, носещи дъжда на плещите си, живеят далеч в планините, в крепости от облаци и палати от тюркоаз и според навахо са далеч по-могъщи от бога на белите. На площадките местните жители танцуват денонощно. Земята под краката им се тресе, тропотът привлича вниманието на боговете. Пеят в синхрон своите молитвени напеви, умоляват боговете да се смилят над тях:

„Погледнете насам, богове, земята е суха; покрили сме телата си с бяла глина. Вижте тези изсъхнали клонки. Земята е жадна. Вижте морските миди и костенурчи черупки (водни символи), които висят на вратовете ни. Украсили сме телата си със свещен тюркоаз с цвета на небето и на водата, а също и със свещен памук, бял като сняг. Пера трептят над главите и носят молитвите ни. Вижте ни, ние танцуваме във ваша чест! Вижте ни, как сме се разкрасили във ваша чест! Дарете ни с дъжд!”

И тогава чудото става – невероятно за всеки, който не го е виждал с очите си. На западния хоризонт на фона на синьото небе се скупчват бели грамади. Слънцето избледнява, задухва вятър, от пустинята се разнася червен прах, който покрива отгоре до долу телата на танцьорите. Певците вдигат увехналите клонки към небето. Пеенето се усилва, танците забързват, екстазът расте. Сребърни и тюркоазени огърлици дрънчат в ритъм с овчите копита, висящи от коленете и глезените. Пера се веят върху тресящите се в ритъм глави.

„Колко красиви са летните облаци в небето
Виж цъфтящите облаци, като сияйни цветя
Цъфтящи облаци в небето
Виж как се движат
Идват към нас.”

И тогава виждаш как дъждът се излива над хълмовете в далечината и въздухът се изпълва със свежест. В тези моменти църквите са празни, защото Исус Христос не донася на хората небесните води. Върху олтара не гори вечният пламък, празни са свещените потири. Тълпата на площада зове старите богове. В голото пространство в църквата кънти трополенето на дъждовните капки и прозорците се тресат под мощните им удари. Напевите отекват над селището, трептят във въздуха, издигат се над църквата и кръста към пустинното небе. Първите капки заблъскват и по кирпичените покриви и по пропитите с пот греещи от щастие лица на танцьорите.

„Блажено завършва твоето дело за деня

Блажено ще те почитат старите

Блажено ще те почитат младите

Момчетата и момичетата,

Децата и старейшините,

Когато се скитат сами,

И когато се прибират в домовете си.

Нека бъде изпълнено с щастие завръщането им у дома

Вървейки По пътя на мира

Нека бъде честито завръщането им

Аз вървя в красота

Красота пред мен

Красота зад мен

Красота навсякъде около мен

И още веднъж всичко завършва в красота.

Завърши в красота

Завърши в красота.”

Rolf Tietgens

Gunstock war club: Cold steel

Гънстoк (Gunstock) е интересно изобретение на горските индианци, разпространено най-вече сред племената от Великите езера. Индианците установили, че при недостиг на амуниции прикладът на пушката e изключително удобен за нанасяне на трошещи кокалите удари. Така те започнали да майсторят оръжия с формата на приклад, в чийто край се поставя острие в най-различни размери.



ВОЕННА ПЕСЕН
(пасамакуоди)
Пасамакуодите са алгонкинско племе, част от конфедерацията на абенаките.

Аз ще застана с томахавка в ръка, аз трябва да отмъстя на тези,
които донесоха смърт на моите бедни хора.
Аз ще застана с бойна тояга в ръка и ще тръгна по кървавите следи на този народ,
който уби моите хора.
Аз ще пожертвам живота си и живота на моите воини.
Аз ще застана с бойна тояга в ръка и ще тръгна по следите на моя враг.
Когато го поразя, аз ще взема скалпа му, ще го окача на дълъг прът,
ще забия пръта в земята и моите воини дни наред ще танцуват около него;
и тогава аз ще пея моята победна песен над врага.

Tribal fires

Contemporary Native American Music

Линк за свалаяне

http://www.4shared.com/file/gC_80zUr/Tribal_Fires-_Contemporary_Nat.html

Следвайки пътя на силата

Андрю Н. Джордж

     Какво носи в себе си голата традиция, ако не знаем нейните източници и безсмислено изпълняваме заучените движения в церемониалните танци и обреди? Какво ни дава преглътнатия къс месо, освен известно количество калории, ако сме употребили абстрактен къс, а не разтваряме в себе си порцията енергия, която е изпълвала нечия жива плът? "Нещото не се превръща в нищо, нещото не възниква от нищо" - утвърждават Дакота. Всяко наше действие е резултат от предишно действие и следствие на определено умозаключение. Ако в основата на нашите постъпки няма дълбоки корени, то те са - нищо.

    Болшинството индианци утвърждават, че белите хора (подразбирай материалната цивилизация, техническия прогрес) не живеят истински, защото са се откъснали от корените на своята национална култура. И изобщо съществува ли такава у европейците и американците? Навсякъде хората ожесточено доказват истинността на тази или онази вяра, правилността на своите секти и религиозни прозрения? И откога продължава това?
    Древните народи, за които е прието да бъдат наричани примитивни поради факта, че са се установили на определен етап от своето развитие, радвайки се на даровете на природата, живяли по съвършено различен от цивилизования човек принцип на Общността, която представлявала единно семейство. Не случайно сред индианските племена всички се наричали помежду си братя и сестри, а към по-възрастните се обръщали като към баща, майка или дядо. Това било проявление на ярко изразени родствени чувства между хората, независимо, че не били кръвно свързани. Племeто било единно семейство, единен организъм, и този организъм живеел в ритъм, съвпадащ с този на неговата земя. Връзката била толкова голяма, че индианците в пълния смисъл на думата разбирали езика на животните и птиците, слушали гласовете на Небето и Земята.

    Когато изпълнявали танците си, в тях взимали участие и пясъка от земята под краката им, и тревата, и въздуха, пропил в себе си човешките гласове. Както завихрилия се в смърч вятър оказва влияние на околната среда, така и танца никога не преминава безследно. Танцът – това е сила, която