Иктоми
Иктоми, паякът, е едно от най-могъщите създания на земята. Някога Иктоми бил човек. От видение той научил, че ако излезе сред равнините и танцува продължително, ще му бъде дадена сила да помага на хората. 'Затова Иктоми се отдалечил от лагера и затанцувал. Танцувал цели четири дни. Когато се върнал, светел от сила. Всички забелязали, че изглежда различен и навсякъде го следвал лек ветрец.
Известно време всичко било наред. Иктоми излизал да ловува и винаги се връщал с месо. Хранел старците и сираците и бил известен като мил и щедър човек. Но той отишъл отново в равнините и отново танцувал. Точи път го нямало осем дни. Когато се върнал, имал толкова много сила, че хората усещали горещината на тялото му, докато се движел покрай тях, а вятърът, който го следвал, духал силно. Все пак той продължавал да ловува за хората, а и скоро спечелил редица млади последователи, защото през следващите месеци завоювал много победи над враговете.
Още веднъж Иктоми излязъл сред равнините и този път не се завърнал много дълго.
Младите му последователи тръгнали да го търсят, но не го открили. Един ден се появил и седнал в свещеното типи сред старите вождове. Силата му била толкова голяма, че когато вървял, земята се тресяла, а силният вятър, който го следвал, се превърнал във вихър и разпръснал типитата из равнините като туфи трева.
Иктоми също се бил променил. Милият и щедър човек, когото хората познавали, си бил отишъл. Новият Иктоми бил претенциозен и егоистичен. Но имал повече сила от всеки, затова карал всички да му слугуват. Бил станал твърде могъщ. Младите му следовници се перчели наоколо и нареждали на всички какво да вършат, а те самите повече не излизали да ловуват. Водачът им бил толкова могъщ, че можел да накара другите да го правят заради тях та повече нямало нужда дори да си мърда пръста за каквото и да било.
Много скоро хората започнали да молят Праотците да ги освободят от Иктоми и последователите му. Не след дълго силата на танцуването повикала Иктоми обратно в равнините, далеч от хората. Те плачели и се молели той да не се върне. Този път го нямало четири луни. Когато се задал, хората отдалече видели как силата му сияе като жарава. Тя превръщала прерийното небе в бушуващи вълни, а тревата обгаряла навсякъде, където стъпел. Иктоми се движел в центъра на вихрушка и разрушавал всичко по пътя си. Ала когато наближил селото, небето неочаквано потъмняло от облаци и изревало с гласа на бурята. Гръмотевичните същества отворили ужасните си очи и сред бушуващото небе се извила светкавица, която поразила Иктоми. На часа той се превърнал в паяк и изпълзял по мрежата си до черните облаци. Тогава, също така внезапно, както се появили, облаците изчезнали. Показало се Слънцето и огряло засрамените младежи, които следвали Иктоми.
Праотците чули молитвите на хората и изпратили Гръмотевичните същества да накажат Иктоми. Оттогава той станал паяк и трябвало да носи новини за хората от света на духовете. Често правел за смях човеците, погаждайки им разни номера. Яздел облаците със своята паяжина и донасял вести отдалеч, но обикновено тези вести били лоши. След като получил способността да пътува с вятъра, станал много осведомен и се научил да открива загубени неща. Много свещени мъже имат магията на Иктоми.
от Мериан Скербъроу
Няма коментари:
Публикуване на коментар