Да благодарим на Рибарчето за топлината!

текст: Н.Янков

(легенда на народа Анишинабе, Великите езера, САЩ и Канада)

Рибарчето било малко животинче с качества на умел ловец. Ала били тежки времена за ловуване, тъй като зимата нямала край.

– Елате с мен! - рекъл той на дружките си – Ще отидем там, където Земята стои най-близо до Небето. На Небесния свят винаги е топло и ние ще донесем малко топлина и у дома.

Видрата, Рисът и Росомахът тръгнали с него през долини и планини. Когато наближили, Рибарчето рекло:

– Трябва да скочим и да пробием небето, за да се доберем до твърда почва.

Видрата скочила, ала си тупнала здраво главата в твърдото като стъкло небе. Тя паднала възнак и се хързулнала по склона на планината. Сетне скочил Рисът. Ала така силно се ударил в небето, че изпаднал в несвяст. Дошъл ред на Росомаха. Той скoчил, блъснал се, пак скочил и отново се блъснал, така, докато небето се пропукало. Тогава се засилил за последен път и си пробил път през синевата, следван от Рибарчето. Небесният свят бил приказен. Светлина обливала растeнията, топлина струяла във въздуха като фонтан. Рибарчето и Росомахът видели, че там, наблизо, стоели разни птици, заключени в клетки. Решили да ги освободят. Щом вкусили свободата, птиците се разлетели навред, а някои се понесли към Земята. Скоро топлината, процеждаща се през отвора, започнала да топи снеговете долу. В този миг се появили Небесните хора. Били улисани в ежедневни занимания, когато усетили нещо нередно.
"Крадци! Крадят ни топлината!" - викнали подире им те.

Росомахът се втурнал към изхода и избягал, ала Рибарчето останало да разширява процепа. То знаело, че ако не го направи, Небесните хора ще закърпят пролуката с лекота. Хората викали подире му и го целели със стрели. Въпреки че Рибарчето било бързо и силно, една стрела успяла да му нанесе фатален удар. Ала Гитчи Маниту (Великата Сила) се смилил над него, защото то имало добро сърце и се опитало да помогне на приятелите си. Той го излекувал и го поставил на небето. Онова, което белите наричат Голямата Мечка, ние, народът на Анишинабе, наричаме Рибарчето.

Всяка есен, когато Рибарчето се намира близо до Земята, Небесните хора закърпват дупката и настава зима. А като дойде времето на пролетта, Рибарчето се покатерва и отпушва процепа, като така позволява на топлината да нахлуе на Земята.