Представяме новата си книга - романа "βλάχος" (Our new book - the novel βλάχος)

Здравейте приятели, с най-голяма радост искаме да споделим с вас новината за излизането на новата ни книга "βλάχος".

 Романът вече е наличен в големите книжарници в страната. 

 “Влахос” е роман за последните истински номади на Европа – каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето и за силата на разказването, история за вечния кръговрат между долното и горното, бялото и черното, за камъните, които никога не спират да се търкалят, защото всеки застой ражда бурени, а във всеки бурен се спотайва мъничко смърт. 

Но преди всичко “Влахос” е една съвременна история за това какво е да носиш душа на номад в началото на XXI век. 

 ----- 

 “Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта – умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост. Живеенето е за тези, които не ги мързи, които не признават граници и не се страхуват от никоя условност. То е за тези, които вървят срещу течението и не чакат да им се допее, за да запеят, а знаят, че веднъж почнат ли песента, с нея задължително идва и радостното чувство. Живеенето е за тези, които умеят да се борят, да играят, да търсят и които не спират да гледат света с широко отворени очи. И най-вече за тези, които обичат. За такива хора, живели шумно, разточително и пълноценно, дори трийсет години са дълголетие! Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос.”

Сплети косите си - Паола Клуг

"Сплети косите си" от Паола Клуг 

"Баба казваше, че когато една жена е тъжна, най-доброто, което може да направи тя, е да сплете косите си; по този начин болката щяла да бъде приклещена в косите и нямало да достигне останалата част от тялото. Трябвало да внимавам, казваше тя, да не допусна тъгата да влезе в очите, защото тогава руквали сълзи; не било добре да я допусна до устата, тъй като съм можела да кажа неща, които не са верни. Нито трябвало да я пускам към ръцете, защото така можело да преваря кафето или да оставя тестото недопечено. А тъгата обичала горчивия вкус. Когато се чувстваш тъжна, повтаряше тя, сплети косите си. Заключи болката в плитка и я остави да излезе заедно с поривите на северния вятър. Косата ни е мрежа, която умее да улавя всичко. Тя е здрава като корените на блатния кипарис и нежна като пяна на атол (вид мексиканска напитка). Нека меланхолията не те сварва неподготвена, дете мое, дори и сърцето ти да е разбито, а костите сковани от студа заради нечие отсъствие. Не я оставяй да влезе в теб през спуснатите ти коси, така ще се стече по улеите, които Луната е оставила в тялото ти. Сплети косите си, все повтаряше тя, сплети косите си. И на заранина, когато се събудиш с песента на лястовиците, ще откриеш тъгата бледа и унила из вътъка на твоите коси.“

За нас светът бе пълен с красота...(Luther Standing Bear)

"За нас светът бе пълен с красота, а за белите хора той беше място, което трябва да се изтърпи, докато не отидат в един друг свят." 

Лутър Изправената Мечка, оглала лакота (1868-1939)

Благодаря ти, Уакан Танка, за всичко, което ми даде (Billy Mills)

"На млади години уважавах света и живота и нямах нужда от нищо друго, освен от спокойно сърце, ала въпреки това се промених и повярвах в лъжите на Иктоми. Той обеща да ме направи щастлив и ми се струваше, че знае как да изпълни това. 

Накара ме да моля Уакан Танка за богатство, за да имам власт, но получих бедност, за да намеря вътрешната си сила. Поисках слава, за да стана известен на другите, а бях оставен в сянка, за да опозная себе си. Поисках да има човек, когото да обикна, та никога да не бъда сам, а ми беше даден живот на отшелник, за да се науча да приемам себе си. Поисках сила, за да се издигна, а ми беше дадена немощ, за да се науча на смирение. Поисках здраве, за да живея дълго, а се поболях, за да ценя всеки миг. Поисках от майката Земя сила, за да изпълня плановете си, а получих слабост, за да имам нужда от Нея. Поисках щастливи дни, за да се радвам на живота, а ми беше даден живот, за да бъда щастлив в него.
Не получих нищо от онова, което поисках, а въпреки това всичките ми желания се осъществиха.

Независимо от Иктоми и мене самия мечтите ми се сбъднаха. Благословен съм безкрайно, много повече от очакванията ми.
Благодаря ти, Уакан Танка, за всичко, което ми даде."

Били Милс, оглала-лакота - носител на златен олимпийски медал в дисциплината бягане на 10 000 м от 1964 г.

Lakota giveaway song

Taku ota luha ki 

Ohukesni wicaku we 

Toksa ake luha kte 

 When you possess more than you need 

Give to the poor and sick

 You will always have more in the future 

Земята лекува

"Душата на земята успокоява, укрепва, пречиства и лекува. По тази причина старите индианци все още сядат на земята, вместо да стоят далече от нейната живителна сила. Ако индианецът седи или лежи на земята, той получава възможност да разсъждава по-задълбочено и да усеща нещата по-отчетливо. Тогава вижда по-добре загадките на съществуването и се сродява в по-голяма степен с живите същества наоколо." 

- Лутър Изправената Мечка (1868-1939), оглала лакота

Експедицията на Боуман (Bowman's expedition)

Point Pleasant - Peter Dennis 1774

От 1777 до 1782 г. шоуните, чикамога, минго и делаварите убили повече от 2 хил. заселници по време на нападения в Кентъки – „Тъмната и кървава земя“, както я наричали тогава. Голям брой американци попаднали в плен – напр. през лятото на 1780 г. при поддръжка на английската артилерия били разрушени две укрепени селища (т.нар. „станции“) и били хваната 450 души. Американците в отговор на това извършвали походи срещу индианските селища, някои от които бели успешни, други – не. Например през 1782 г., вече след края на Американската революция, такъв бил похода на полк. Крауфорд (450 души опълчение), който завършил с разгром, а самия Крауфорд умрял на кола на мъченията.

Songs of the Mountain Spirits

In the east, a black cloud stands upright.
There, his home is made of black clouds.
The Great Black Mountain Spirit in the east,
he is happy over me.
My songs have been created.
He sings the ceremony into my mouth.
My songs have been created.
The cross made of turquoise,
the tips of his horns are covered
with yellow pollen.
Now we can see in all directions,
drive evil and sickness away.
My songs will go out into the world.

Gahé song. Song of the mountain spirits, recorded by Jules Henry in 1930.

Три причини да прочетете "Шаман" на Робърт Шей

През август 2014 г. на пазара излезе ново българско издание на големия исторически роман от Робърт Шей „Шаман“ (изд. „Изток-Запад“). Обобщихме три причини, поради които това масивно произведение от 552 страници наистина си струва четенето: