Преди и след....

Преди и след интерната, където училищните възпитатели са водени от мотото

"Убий индианеца, спаси човека"

Видео от детския индиански лагер в Ловен парк

Индиански детски лагер "Вихровения"

Индиански детски лагер, организиран от сугестопедичен център "Вихровения", включващ език на знаците, рисуване на пиктограми, песни и танци, легенди, игри и още десетки забави.

Ето и снимки от един от дните на събитието:

Индиански лагер 2013, Бохемско - II част

Фотки от индиански лагер 2013, Хлице, Бохемско - Първа част (сепия)

Към тазгодишния лагер...

    Тази година заминаваме цяла тумба от българска страна за международния индиански лагер в Чехия. Мястото е различно, ще има гости от Полша, Словакия, Германия и Унгария. За жалост руснаците отпаднаха в последния момент. 

   Сега му е времето да постна повече снимки от миналогодишния лагер. Тогава само загатнах за нещата с пет-шест снимки и така и не качих другите, та ето ги и тях, преди да дойдат тазгодишните емоции:

   Ще се видим след десетина дни. Добри пътеки..... и защитавайте барикадите пред парламента дотогава:

Томас Туис и индианците

Синът на Томас Туис, Франк стои най-отдясно 

    Томас С. Туис (1802-1871) е американец, произхождащ от заможно семейство от щата Върмонт. Завършва с отличие военната академия "Уест Пойнт" и като млад офицер е изпратен на Запад в Равнините, където се среща, воюва и общува активно с лакота, шайени, арапахо, шошони, кроу, поуни и понка. През 1855 г. е произведен в звание "майор" и назначен за индиански агент на териториите по горното течение на р. Плат. Става известен с опитите си да убеди властите, че с индианците трябва да се сключват честни договори и да се спазват, както и с неуспешня си протест срещу наказателната военна операция срещу сиуксите на генерал Харни. 

     Шест години по-късно, през 1861 г., Томас Туис напуска работата си и отива завинаги да живее с оглала. Жени се за жена от племето, с която имат няколко деца - и до днес сред оглала се срещат негови потомци с фамилията Туис. Някои войници и търговци от форт Ларами си спомнят за посещенията на "достолепния джентълмен с дълга бяла коса и побеляла брада, облечен изцяло в сиукски дрехи, с извезани мокасини на краката", който им разказвал "за Наполеон при Бородино" (Юджийн Уеър). През 1870 г. Томас Туис заминава със семейството си за югоизточна Небраска, където започва преговори за закупуването на голямо парче земя, което да завещае на жена си, няколкото им деца и роднините им като тяхна семейна територия (нещо като малък "фамилен" резерват!), но умира, преди да успее да го направи (1871). Неговата съпруга оглала - Тази-Която-Спасява-Своите-Хора - и децата й били отведени в агенцията на форт Робинсън и зачислени към събраните там оглала.

      Разбира се, съществуват и други версии за живота и действията на Томас Туис - включително, че имал паралелно друго семейство (съпруга и деца) в Джорджия, че се възползвал по нечестни начини от длъжността си на индиански агент за сметка на уж любимите му индианци, както и на щатското правителство, и точно така натрупал парите, с които по-късно възнамерявал да закупи земи в Небраска... и какво ли още не... Различните винаги са били и ще бъдат одумвани. 

     Най-малкото, на майор Томас Туис дължим богата колекция от сиукски дрехи, оръжия и други предмети от 50-те - 60-те години на XIX в. (ако не се лъжа, сега изложена в Музея на американските индианци в столицата на САЩ): 

 Ето някои от тях:

Кланът на вълците - френските индианисти

Анакоана - Златното цвете на Юга

     

Северът си има своята Покахонтас, а Югът познава историята за Златното цвете Анакаона. Анакоана била дъщеря на вожда Ксарагуа на племето "тайно" и съпруга на Каонабо, един от петимата водачи, управлявали земите на Испаниола, когато испанците пуснали котва през 1492. В хрониките на Бартоломе де лас Касас, монах от Доминиканския орден, чиито текстове за завладяването на Новия свят са сред най-ценните източници за епохата, Анакаона е описвана като „изключително благоразумна и почтена жена, невероятно царствена, с изящен език и жестове". Други свидетели твърдят, че тя била  ненадмината по красота. Когато европейците се нахвърлили върху тайнос с идеята да ги превърнат в черноработници за краля на Испания, мъжът й бил пленен от Алонсо де Охеда и качен на кораб за Стария континент, но загинал в корабокрушение по пътя. 

     Макар че първоначално Анакаона била приятелски насторена към испанците, чашата на търпението й преляла. Както подобава на една жена воин, тя се вдигнала да организира народа за съпротива срещу белите окупатори, отнасящи се с тях като към роби. Испанците обаче потушили въстанията и се впуснали в безброй кланета. В навечерието на важен за тайнос празник, на който се събрали 84 индиански делегати, Анакоана и сънародниците й били заловени и осъдени по бързата процедура на екзекуция – тя чрез обесване, другите с разтрел. В часа на екзекуцията й била дадена възможност да се спаси: трябвало само да се омъжи за един лудо влюбен в нея испанец. 

     
     Тя обаче, както подобава на принцеса, избрала да бъде съпричастна със съдбата на благородниците и да умре заедно с тях. Днес тя е икона в историята на Хайти и Доминиканската република. Множество места и улици носят нейното име, а песни възпяват храбростта й.