вторник, 27 ноември 2012 г.

"Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата.

                              

    "Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата. -
     Откъс от лекцията, която бе част от програмата на третото издание на Международния фестивал на етнографския филм, провел се в София от 13-19.11.2012

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Песни и танци на народите- утре от 20:00 ч


      

Утре (13.11.Вторник) ще изпълним традиционни песни и танци от различни народи на Америка - Лакота, Ирокези, Микмак, Омаха, Шайен, Абенаки и др. Събитието е част от Международния фестивал на етнографския филм и ще се проведе във фоайето на историческия факултет на СУ "Климент Охридски" от 20:00 часа. Всички почитатели на племенните култури са добре дошли! Входът е свободен и отворен за всички...
     Тържеството ще завърши с масово жертвоприношение на провалили се на изпитите студенти от факултета. Ще бъде повече от грандиозно :):):)

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Международен фестивал на етнографския филм



     Имам удоволствието да ви съобщя, че до няколко дни стартира Международния фестивал на етнографското кино, на който ни очакват множество интересни събития. Една от главните теми е именно коренните американски народи на Северна Америка.

      С Българското индианско общество "Орловият кръг" ще се включим в изнасянето на лекции, представянето на песни и танци, провеждането на урокшопове, традиционно разказване на истории и изложба на традиционни предмети. Ще има и редица интересни филми на индианска тематика, сред които  откъси от Native Spirit: The Sun Dance way на Майкъл Фиджералд и документални филми на Асен Баликси върху инуитския бит и култура. Поканени са и видни антрополози, етнографи и изследователи от чужбина, които ще изнасят лекции, свои прожекции и семинари.


Програмата

Вторник 13.11.2012
Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски” 

15.00 Майсторски клас на режисьора Йордан Тодоров

18.00 Културно-географски региони в Северна Америка – лекция на Димитър Венков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.00 Indians Like Us / Франция / 2010 / 55 мин. / режисьор: Силви Жакюман

Фоайе на ИФ в СУ “Св. Кл. Охридски”

20.00 Традиционни индиански песни и танци представени от Българско индианско общество „Орловият кръг”

Сряда / 14.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Откриване на изложбата Традиционни индиански предмети, направени от членове на Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена от фотографии на Едуард Ш. Къртис от началото на XX век

12.00 Кукеров ден / България / 1985 / 53 мин. / режисьор: Валерия Фол

13.00 Furmani / Хърватска / 2007 / 28 мин. / режисьор: Расим Каралич

13.30 Mišina / Хърватска / 2011 / 14 мин. / режисьор: Крешимир Лендич

13.45 The night of the dead / Хърватска / 2011 / 28 мин. / режисьор: Бранко Иштванчич

14.15 – 14.45 Пауза

14.45 Trials, Tribulations and Sustainable Growth of a Cock / Черна гора / 2011 / 20 мин. / режисьор: Владимир Перович

15.05 Hunger / Сърбия / 2011 / 14 мин. / режисьор: Гордана Симонович – Велкович, Драгица Павлов Кръстич

15.20 Писаните булки не плачат / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Стоян Радулов

15.50 Духът на Сурва / България / 2012 / 26 мин. / режисьор: Симеон Мильов

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

17.00 The Way to Sundance / Швейцария / 2010 / 49 мин. / режисьор: Мигел Беше, Урсина Мюре

18.00 Indie / България / 2012 / 7 мин. / режисьор: Диана Стойкова

18.10 Желанията на душата – сакралното значение на сънищата в традиционните представи на ирокезите – лекция на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.30 The People of the Caribou / видео презентация с фотографии на Дедеда Уайт / Канада / 7 мин.

19.40 Представяне на печатни издания на Българско индианско общество „Орловият кръг”

20.00 Married at the Mall / САЩ / 2002 / 48 мин. / режисьор: Мелъди Гилбърт

Четвъртък / 15.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Гергьовден при гораните в Албания /  България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

12.30 Наше село ести Бобощица / България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

13.20 Rusalje are Falling to Oblivion / Сърбия / 2008 / 12 мин. / режисьор: Любомир Секулич

13.35 The Bench on the Porch / Сърбия / 2012 / 20 мин. / режисьор: Каменко Катич

14.00 – 14.20 Пауза

14.20 Balkan’s Digest / Албания, Румъния / 2009 / 27 мин. / режисьор: Йонут Питуреску

14.50 Forsaken Paths / Турция / 2006 / 36 мин. / режисьор: Риа Арзу Коксал

15.25 Приказка за светци, грешници и музиканти / България / 2009 / 40 мин. / режисьор: Добри Добрев – Кискинов

16.10 Невидяното Поломие / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Димитър Липовански

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

14.00 Лекция на Сара Елдер (САЩ)

16.00 Майсторски клас на Сара Елдер (САЩ)

18.00 Сънувам старци / България / 2010 / 26 мин. / режисьор: Адела Пеева

18.50 The Caviar Connection / Сърбия, САЩ / 2008 / 58 мин. / режисьор: Драган Николич

20.00 Twelve Neighbours / Гърция / 2009 / 52 мин. / режисьор: Мариана Економу

20.55 Dustball / Индия / 2012 / 9 мин. / режисьор: Фейсал Рахман

Петък / 16.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Истории с паметници / България / 2009 / 59 мин. / режисьор: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев

11.15 Looking at Themselves – Babaluda Luda / Румъния / 2011 / 34 мин. / режисьор: Михай Андрей Леха

11.50 Младежки визуални проекти: Презентации на студенти и млади учени, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

14.00 Експедиции: Презентации на учени и изследователи, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Представяне на филми от поредицата Alaskan Eskimo на Сара Елдер (САЩ)

18.15 At the Time of Whaling / САЩ / 1974 / 20 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

18.40 The Drums of Winter / САЩ / 1988 / 90 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

20.15 From the First People / САЩ / 1977 / 45 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

Събота / 17.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Демонстрации на индиански приложни изкуства и занаяти – техники и значения на бродирането с мъниста в индианските традиции, изработване на сънохващачи и др. с Видена Георгиева, Виктория Андонова, Мирослав Георгиев, Иво Данчев от Българско индианско общество „Орловият кръг”

65-та аудитория на СУ “Св. Кл. Охридски”

11.00 Смили се над мен, за да може народът ми да живее - Танцът на Слънцето като център на вярванията, религиозните практики и изграждането на сакрално пространство при лакота и други индиански народи от Големите равнини – лекция на Любомир Кюмюрджиев от Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена с кадри от филма Native Spirit: Sun Dance Way (2006 – 2007), режисьор: Майкъл О. Фицджералд

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Представяне на Тимъти Аш и Джон Маршъл от Сара Елдер

13.45 The Hunters / САЩ / 1957 / 72 мин. / режисьор: Джон Маршъл

15.00 N!ai, The Story of a !Kung Woman / САЩ / 1980 / 59 мин. / режисьор: Джон Маршъл

16.00 – 16.30 Пауза

16.30 Yanomamo: A Multidisciplinary Study / САЩ / 1968 / 45 мин. / режисьор: Джеймс Нийл, Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

17.15 Magical Death / САЩ / 1973 / 29 мин. / режисьор: Наполеон Шаньон

17.45 A Father Washes His Children / САЩ / 1974 / 15 мин. / режисьор:Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.00 Bride Service / САЩ / 1975 / 10 мин. / режисьор: Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.10 – 18.30 Пауза

18.30 Коридор N8 / България / 2008 / 60 мин. / режисьор: Борис Десподов

19.45 Дълбоко виолетово / България / 2003 / 7 мин. / режисьор: Иглика Трифонова

20.00 Град на мечти / България / 2011 / 75 мин. / режисьор: Светослав Драганов

Неделя / 18.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

10.00 Когато Земята се тресе, хвани се за Небето“ – историите, които ме вдъхновят по Червения път – традиционен сторитейлинг на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

11.00 Някои аспекти на социалната организация на племената от Големите равнини – лекция на Иван Войнов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

12.00 „Визионерски вярвания и практики в традиционната култура на индианците от Големите равнини” – лекция на Валентин Валентинов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Dead Birds / САЩ / 1964 / 83 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

14.55 Rivers of Sand / САЩ / 1973 / 85 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

16.20 – 16.40 Пауза

16.40 Sons of Haji Omar / Канада / 1978 / 58 мин. / антрополог: Асен Баликси, режисьор: Дейвид Нюман

17.40 At the Caribou Crossing Place / Канада / 1967 / 59 мин. / режисьор: Асен Баликси

18.40 – 19.00 Пауза

19.00 Голешово / България / 2008 / 34 мин. / режисьор: Илиян Метев

20.00 Посветените на огъня / България / 2005 / 60 мин. / режисьор: Васил Къркеланов

Понеделник / 19.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Сънувам музика / България / 1983 / 43 мин. / режисьор: Анри Кулев

18.45 Душевно / България / 2006 / 57 мин. / режисьор: Анри Кулев

20.00 Нощ над града / България / 2009 / 45 мин. / режисьор: Ирена Даскалова

вторник, 30 октомври 2012 г.

За индианското движение в Европа (About Indian movement in Europe)

     Както знаем, книгите на Карл Май, четени от милиони по света и филмите по неговите романи, реализирани през 60-те определено популяризират “индианската тема”, но същевременно създават и една обобщена, стереотипна и невярна представа за различните индиански народи и техните традиции: в крайна сметка не всички индианци живеят в конусовидни шатри, наречени “вигвами”, не всички вярват във „Великия дух Маниту” , носят „корони” от орлови пера, яздат коне и ловят бизони или ползват лодки (кану) от дървесна кора и т.н.; списъкът на тези заблуди е твърде дълъг. Но макар тези книги и филми (включително “червените уестърни от 70-те с участието на Гойко Митич, в които индианците са изцяло положителни герои) да не се отличават с историческа достоверност или културна автентичност, остава си фактът, че успяват да възпитат в поколения читатели и зрители от Стария континент добро отношение, уважение и дори обич към коренните американци. Самите индаинци почти нямат роля в изграждането на стереотипите за тях. В по-голямата си част от историята те са просто пасивни наблюдатели на вариращите етикети, с които ги обсипват в Европа, като отношението към тях се лашка ту между идеята за “гнусния варварин”, ту към тази за “благорадния дивак”.

       А интересът на европейците към Новия свят и местното население съвсем не е съвременен феномен. От първия миг, в който сведенията за живота на туземците заливат Европа, тя изпада в екстатично опиянение. Всъщност това опиянение създава сериозни главоболия за властимащите. “Те населяват онзи златен свят, за който пишат древните и живеят в него скромно и невинно без отгоре им да се налагат закони” казва духовникът Пиетро Мартире Д' Ангхиера през XVI-ти век. За да се справят с вълната на възхищение към „благородния дивак”, наводнила стария континент и вдъхновила писатели като Джон Лок, Жан Жак Русо и Франсис Бейкън, европейският елит създава теорията за „дегенерацията”, според която тамошният климат покварявал всичко живо на континента – животни, растения, индианци и разбира се, всеки заселник, положил крак на американска земя. С това обяснявали странното поведение на барони и аристократи, които захвърляли копринените дрехи с флинтифлюшки и дантели, за да наденат кожените ризи и заживеят сред местните племена. Виновен бил климатът. Сякаш във въздуха се носел вирусът на дивостта, който заразявал всичко живо. А тази дивост, сравнима единствено с опияняващото чувство на първичната свобода, само засилила интереса към новите земи. Писатели като Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън искрено вярвали, че например ирокезката форма на управление е по-висша от монархическата и не спирали да насърчават колонистите да попиват, колкото се може повече от местната култура. При съставянето на американската конституция Томас Джеферсън пише следните думи:

 „За разлика от нас, които се осланяме на патриархалния и самовластен ред, индианските водачи оказват влиянието си по силата на своя характер и нрав. Индианците следват по свое желание този, за когото имат най-високо мнение в разбиранията му за мъдрост и военно дело. Всеки човек е абсолютно свободен да следва предпочитанията си. Но ако с действията си нарушава правата на друг съплеменник, бива наказван с обществено недоверие, а в по-сериозните случаи дори убиван като омразен враг.”
   
       Още през XVII и XVIII-и век представители на различни американски коренни народности посещават европейски държави. През първата половина на XIX в. американският художник и етнолог Джордж Катлин гостува във Франция и Англия, придружен от голяма група индианци от няколко племена. Те представят на европейската публика песни, танци и други прояви на традиционната си култура. В края на същия и началото на следващия век Уилям Ф. Коди, известен под псевдонима Бъфало Бил, гастролира с огромен успех в редица европейски страни със своето „Шоу на Дивия Запад”, в което участват и множество коренни американци. Самата Чехия има дълги традиции по отношение на връзките си с коренните жители на Америка. През XVIII-век моравската църква започва да проповядват Божието слово сред местните в Пенсилвания, Кънектикът и Ню Йорк, но за разлика от другите мисионерски мисии тя подхождат с много повече толерантност и разбиране. Не само че пречи на колонистите да мамят местните и да крадят земите им, но и не държи индианците да захвърлят дрехите, бита и обичаите си, за да бъдат покръстени в новата религия. Нещо повече самите моравски братя се превръщат в крепители на индианската култура. Не случайно в катедралата Сейнт Витъс в Прага могат да се видят портрет на индианец и маска, приличаща на тези, които народът на делауерите са използвали в своите ритуали. Век преди това бохемският изследовател-пътешественик Аугустин Херман картографира съвсем точно регионите на заливите Чисапийк и Делауер, в замяна на което получава огрома плантация, която кръщава “Бохемия”. Или пък вождът Сагауестон, който е пленен от британците и пратен да се бие в Бохемия по време на 30-годишната война в Централна Европа.

   България също има своите индиански сподвижници, обединили се под името “Орловия кръг”. Тя е една от най-младите организации от този вид в Европа ( за сравнение най-старото индианско дружество в Унгария е създадено още през 1936 г). Неслучайно тя се учредява през 1990 г. с настъпването на демократичните промени, които обхващат Източна Европа и които дават нови възможности за получаване на информация и комуникация с други индиански клубове и дружества. Първо е осъществен контакт с Русия, Украйна и Германия, а по-късно и с организации от Словакия, Чехия, Белгия, Великобритания, Швеция, Полша, Унгария и др. Идва ред и на контактите с представители на северноамерикански индиански народи, както ис американски и канадски историци, етнолози, писатели, художници и други изследователи на индианската история и коренните американски традиции, някои от които успяват да посетят България.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Торбичка от пикочен мехур

Новата ми торбичка за билки от свински пикучен мехур

       Всички знаем, че индианецът, а и всеки народ живеещ близо до природата, чийто живот зависи пряко от нейното благоденствие и крехък баланс, се е ръководил от принципa: „Взимай само толкова, колкото ти е нужно“. Индианецът използвал богатствата най-пестеливо и рационално, като се стремял да нанесе минимален ущърб. Разбира се, с идването на белия човек оцеляването на племената станало напълно зависимо от търговията с европейците и спазването на подобни принципи се оказало невъзможно. Доказателство за промяната в обществото им е т.нар. Боброви войни.
      Индианците от горите започват да разменят боброви и други ценни кожи срещу пушки, железни инструменти, одеяла и стъклени мъниста.

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Ще гласува ли Винету за Обама?

 
    Проблемите с етническите малцинства по време на избори не са запазена марка само на ромските гета и смесените райони в България. Оказва се, че в Съединените щати демократичните практики обхващат далеч не всички слоеве от многоликото население на страната на неограничените възможности.
     За мнозина вероятно ще е изненада откритието, че коренното население на Северна Америка - индианците, на практика е изключено от политическия живот. Показателен пример в подкрепа на тази констатация е, че на изборите за президент на САЩ през 2008 участват едва 1 процент червенокожи избиратели, напомня руското интернет издание „Военное обозрение".

петък, 5 октомври 2012 г.