The art of the Ojibwe Frank Big Bear

За авторитета на жените

"Абсолютно недвусмислен е авторитетът на жените им. Те назначават делегати, по тях се предава благородната кръв и се увековечава рода...Те са собственици на дома, покъщнината и полетата; те са душата на всички съвещания - арбитри на мира и войната; те имат грижата за общите блага и провизии; те разполагат с живота на пленниците. Жените уреждат браковете, на тях принадлежат децата и по линия на жената се определя както произхода, така и наследството. 

 Френският мисионер Франсоа Лафитю за обществото на ирокезите, 1724

Мини Кухото Дърво

Мини Кухото Дърво заедно с шайенския си съпруг

     Мини Кухото Дърво (1856-1930), член на племето Лакота и омъжена за шайен от рода Кухото Дърво, се е записала в историята като една от малкото индиански жени, заслужили правото да носят бойна корона от орлови пера. Получава я заради проявената от нея смелост по време на Битката на Литъл Бигхорн. 
    Бойните корони, които по правило се носят от доказали се в битка воини или уважавани, допринесли значително за общността личности, са израз на висок социален статус, а също така имат особено важно церемониално значение.

Сред племето Пания (Among Paniya)

       

     Нещо свързано с другата, източна Индия, което вярвам ще е интересно и на читателите тук, тъй като все пак има връзка с индианския блог. 

    Тази година бяхме на посещение при племето Пания, населяващи Сините планини в Южна Индия. Приликата им с някои африкански народи е недвусмислена. Широките лица и ноздри, къдрави коси и орнаментите за украса определено препращат към Черния континент. Пания са известни със силната почит, която отдават към предците си. 
     Имахме късмета да бъдем там точно по време на възпоменателна церемония, в която жрецът (чемми) извършва нещо като заупокойна молитва. В края на молитвата акумулира в себе си такова напрежение, че тялото му започва да конвулсира и да се тресе. Спира чак когато предаде молитвите си върху купчината дрехи, притежание на покойника. 
     Не видето се вижда още как изпявам една ирокезка песен на насъбралите се пания, как се опитвам да им обясня невербално правилата на играта лакрос и как им връзваме мартенички :)

     

"Когато настъпи сетният ти час...."

„Живей живота си така, че страхът от смъртта нивга да не прониква в сърцето ти. Не притеснявай никого относно неговата вяра, уважавай вижданията на другите и настоявай и те да уважават твоите. Обичай живота си, прави го по-добър и смислен, разкрасявай всичко що видиш в него. Търси, за да направиш живота си дълъг. Търси, за да откриеш неговия смисъл в благото на своя народ. 
    Подготви красива предсмъртна песен за деня, когато настъпи Великата Раздяла. Винаги  изричай дума или поздравявай, когато срещаш или подминаваш приятел. Дори на странника в тихите, самотни места. Отдавай почит на всеки и не свеждай глава пред никому. Щом станеш сутрин, благодари за храната и за радостта от живота. Ако не виждаш причина да благодариш, грешката е единствено и само в теб самия. Не хвърляй обида върху нищо и никому. Сквернословието превръща мъдрите в глупци, то отнема от видението на твоя дух. 
     Когато настъпи сетният ти час, не бъди като онези, чиито сърца  са изпълнение със страх от смъртта, ронещи сълзи и молещи се за още мъничко отсрочка, за да изживеят наново живота си. Изпей предсмъртната си песен и умри като воин, прибиращ се у дома“ 

 Текумзе (Скачащият от Небето Рис, 1768-1813)

Буреносният орел

превод: Black Wolf
     

През зимата на 1854-55 г. седемдесет и пет шайени тръгнали на поход под водачеството на Малкия Вълк  и Мършавата Мечка. Те се насочили надолу по р. Арканзас до устието на р. Поуни и после поели на север към р. Смоуки-хил. Достигайки до тази река, те изпратили напред съгледвача Новото Куче, който се отправил надолу по течението. Навсякъде, докъдето той можел да види, имало множество спокойно пасящи бизони, с изключение на едно място, където те се движели. Той нямал далекоглед, но успял да забележи някакво движение близо до гората, простираща се покрай реката.  Новото Куче се върнал в лагера и разказал за видяното. Мършавата Мечка излязъл от военната си колиба (По време на поход индианците правели в прикрити места т. нар. “военни колиби” от зелени клони и трева. Те защитавали воините от лошото време и в тях можело да се пали огън, без да се забелязва. (бел. прев.) и наредил тези новини да бъдат обявени в целия лагер, а младежите да оседлават конете. Когато всички били готови, шайените тръгнали напред. По това време слънцето вече се скривало зад хоризонта и когато воините се добрали до подозрителното място се стъмнило, така че били принудени да спрат за нощувка.  

David Yorke's art

Clear and present danger

© http://www.plainsmen.com/artists/yorke/davidyorke.htm

Из музиката на коренните жители на Америка - предаване по БНР

        Този месец ви предлагаме поредица от музикални пътувания в различни култури по света с интересни събеседници. Започваме със Северна Америка и нейната традиция. Гост в студиото е Любомир Кюмюрджиев, председател на Българското индианско общество „Орловият кръг". Той повече от четвърт век се занимава със северноамериканската индианска култура; живял е за няколко месеца в различни резервати в щата Южна Дакота и канадската провинция Албъртън. Неговата любов към природата го отвежда към занимания с журналистика и понастоящем е редактор в списанието на Националното географско дружество. В две поредни предавания слушаме неговия разказ за музиката и нейното използване в живота на различни племена от Острова на костенурката, както северноамериканските индианци наричат континента Америка. Музикалните илюстрации са от народите на хопите (югазападната част на Северна Америка), лакота и шайени (от Великите равнини), ирокезите и оджибуей, или т. нар. горски индианци от района на Великите езера. Слушателите ще чуят автентични молитвени, воински песни, песни за добра реколта, и разбира се, любовни песни, изпълнени на флейта.

       Във втората част на предаването нашият сладкодумен събеседник разказва какви инструменти използват индианците в своето ежедневие, каква е тяхната символика и приложение в церемониите и какво е най-важното за пейотистката традиция. Индианска музика, обработена със съвременни технологии, чухме в изпълнение на ирокезката певица Джоан Шанандоа и композитора и певеца Робърт Мирабъл.

             

 

Onen ki wahi ( До скоро! )

                 

      Приятели, хващам пътеките и ще се върна в началото на май.

     Пожелайте ми попътен вятър и добри пътеки!