"Първият мир..."

      "Първият мир - най-важният от всички - настъпва в душата на човека, когато той осъзнае, че е свързан със света и с всички сили, че е едно с тях. Този мир се изгражда, когато разберем, че в Центъра на света обитава Уакан Танка и че този Център е навсякъде около нас и вътре в нас. Това е истинският мир - другите са само негови отражения.

      Вторият мир е този, който свързва двама души, а третият - който сплотява два народа. Ала трябва да разберете, че мирът между народите е невъзможен, ако не бъде постигнат истинският мир - този в душата на човека. "   Черният Елен (1863-1950), лакота

Свещеното колело на живота (Sacred medicine wheel)

     

Сега, когато станахме свидетели на поредното завъртане на свещеното колело и поемаме с нова крачка по пътеката, желая на всички ви да вървите с вдъхновение, красота и сила по нея и нека вятърът бъде попътен, погледът бистър, сетивата отворени и мечтите обозрими.


откъс от доклада на Любомир Кюмюрджиев - "Пространството като картина на света и човешкия живот в традиционните концепции на северноамериканските индианци"
   
    Кръстът, вписан в кръг - това е Свещеният кръг на вселената – пространството, в което протича както човешкото съществуване, така и животът като космически феномен. За да бъде разглеждането му по-конкретно и ясно, нека се вгледаме в начина, по който обяснява Свещения кръг една конкретна индианска традиция – тази на вече неколкократно цитираните лакота.

      Двете рамена на вписания кръст очертават кардиналните посоки на света. За лакота, както и за всички останали индиански народи, те не са просто запад – север – изток – юг, а свързани с богата и сложна символика координати. Самите посоки са древни, безсмъртни и могъщи същества (често обобщавани като Тхатуйе Топа, Четирите вятъра) – Уазия, снежният великан от севера, Уийохиянпа, източният дух, Итокага, благият повелител на юга и Уийохпея, свързаният с Гръмотевичните същества дух на запада. Всички те са своеобразни стражи на сакралното пространство, но и помощници и закрилници на хората в земните им дела.
       Посоките имат своите цветови измерения, според които западът се асоциира с черното, северът с червеното, изтокът с жълтото, а югът с бялото. Те са представени и от характерни свещени животни – черна мечка на запад, бизон на север, скален орел на изток и елен на юг. В границите на лакотските традиции съществуват и други версии за животните, които репрезентират посоките – например, черен кон за запада, бял жерав или лебед за юга и т. н. – но тази вариативност е характерна за представите на прерийните племена, интерпретирани в голяма степен от индивидуално получените в сънища и видения указания от духовете.      

        Кардиналните посоки са свързани и с годишните сезони – изтокът е пролетта, югът е лятото, западът се асоциира с есента, а северът със зимата. Тези асоциации внушават идеята за движението на пространството – за въртенето на Свещения кръг, благодарение на което възниква и се поддържа самото съществуване на света и човека. Преходът от зима към пролет е всъщност завъртането на Кръга от север на изток; есента сменя лятото, когато Кръгът се завърти от юг на запад и т. н. В този смисъл времето се осъществява като следствие от движението на (в) пространството. Това схващане е отразено и във обвързаността на световните посоки с възрастовите периоди в човешкия живот: изтокът е детството, югът – младостта, западът – зрелостта, а северът е старостта.
       Цикличното въртене на Свещения кръг е постоянно и безкрайно – то е залог за хармоничното съществуване на света и затова човешките същества трябва да координират мислите и действията си в съответствие с този сакрален пространствен модел. Целият човешки живот е едно пътуване през пространството – “ходене по Свещения кръг”, както се изразяват индианците. Лакотският духовен водач Джон Куцият Елен определя вселената като “кръгове в кръгове” – такова е и пространството, в което протича човешкото съществуване. Индивидът не “остава” по време на цялата си младост само в южна посока, нито пък “стои” непрекъснато на запад в зрелите си години. Северът, изтокът, югът и западът се въртят и в границите на денонощието – полунощ, изгрев, пладне, залез. Така свещеното пространство се проектира във всеки миг от съществуването.
      Важна роля играят и свързаните с посоките качества – традиционният лакота ги познава и се стреми да ги направи достояние на собствената си личност, в зависимост от конкретната необходимост. Изтокът носи светлината на Слънцето (Уи Тункашила) и довежда новия ден. От източното небе грее и Зорницата (Анпо Уичахпи) – Звездата на Висшата мъдрост. Ето защо се смята, че Уийохиянпа дарява просветление и духовно пречистване, носи надежди и ентусиазъм. Лакота обаче предупреждават, че при прекалено общуване с този дух съществува опасност човек да се превърне в отвлечен теоретик, комуто липсва практическа насоченост и изява. Югът носи топлина и цъфтеж, дарява изобилие. Той се грижи за потомството, лечението и обновлението. Понякога този дух може да бъде лекомислен и непостоянен.    

      Западът владее над нощта и мрака; там се отделя духовното от материалното, душата от тялото. Твърде дългият престой в посоката на Уийохпея води до прекалено “заземяване” – привързване към материалното и страх от неговата загуба. От запад идват Гръмотевичните същества, които са ужасни в своята чудовищна мощ, но се борят със злото в света. Пак от тази посока пристигат и животворните дъждове. Северът изпраща ледените вихрушки, студа и снега. Дарява физическа сила и духовна мощ, учи на издръжливост. Уазия е суров и опасен, ала и мъдър дух – той е покровител на хладния разум. Ето защо твърде дългото общуване с неговите сили превръщат човека в безчувствен и стараещ се да подчини всичко на логиката. В този смисъл съществуват “източни”, “северни” и т. н. типове хора; идеята е, че всеки човек – а и въобще всяко същество – има свое място върху Свещения кръг (в сакралното пространство), но то не е статично, защото животът е именно “пътуването по Кръга”.

       Към четирите кардинални посоки лакотските традиционни концепции прибавят още три – горе (Ате Шкан, Бащата Небе), долу (Ина Мака, Майката Земя) и една посока, наричана най-често “седмата” или “център”, или “тук и сега”. Цветът на небето е син, на земята е зелен, а на центъра – неопределен (понякога определян като виолетов или лилав). В небето кръжи духът орел, а земята е представена от бизона и мечката. Седмата посока има по-особени измерения. Тя се явява пресечна точка на другите шест; същевременно това е и посоката, определяща вътрешното пространство на човека, неговият духовен път и усъвършенстване, чиято крайна цел е намирането на “правилното място върху Свещения кръг.” Тази посока се изявява и в това, че където и да застане човек – ако е пречистен и отворен към свещеното пространство на света – той се намира в центъра на сакралната координатна система. Така например при инипи (парната церемония) лакота влизат в “утробата на Майката Земя” – в центъра на пространството – за да се пречистят и обновят. Токея Инажин, съвременен лакотски флейтист, певец, танцьор и разказвач, представя една колкото поетична, толкова и дълбоко философска версия за произхода на Седмата посока – центъра на индианския свят: 

 “След като Уакан Танка, Великият Дух, подредил шестте посоки – изток, юг, запад, север, горе и долу – останала още една, без определение. Но точно тя била най-могъща, тъй като носела най-голяма мъдрост и сила. Ето защо Великият Дух пожелал да я постави някъде, където тази посока не ще бъде открита лесно. И той я скрил там, където хората най-трудно биха се сетили да я търсят – в сърцето на всеки човек.”

Нещо "оф топик"

ПИЛИГРИМСТВО И ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ГРАДИНАТА НА БОГОВЕТЕ

      Приятели,

повечето знаят, че освен индианист и последовател на ирокезите съм също така индолог, преподаващ хинди и санскрит.

И тъй като много пъти различни хора са ни питали кога най-после ще организираме екскурзия до Индия за повече фенове, за да споделим заедно пъстроперите емоции, с каквито само Индия може да дарява пътешественика, седнахме и го направихме. И така, ние сме готови за път. И сме приготвили маршрут-мечта за самото начало на март. (02.03-23.03.2013)

 

     Маршрут, който в първата си половина е посветен на едни от най- значимите и завладяващи поклоннически места в Южна Индия, за да прелее във втората си част в незабравими приключения из резервати и паркове, където ни чакат походи из джунглата, сафари със слонове, лодки, бойни изкуства, аюрведични терапии, съчетано с колела, отдих по плажове, пазари, и разбира се, божествената южноиндийска кухня.

 За повече инфо четете в индийския ни блог:

http://elenikindia.blogspot.com/2012/12/blog-post_14.html

The art of Andrew Knez

© Andrew Knez

Първата индианска изложба ever!

Първата по рода си индианска изложба в България стана факт. Тя бе част от Международния фестивал на етнографското кино. Всички ръкоделия, които ще видите на снимките по-долу са автентични индиански предмети от бита на различни индиански народи и са изцяло дело на членове на "Орловия кръг".

"Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата.

                              

    "Желанията на душата" - традиционни концепции на ирокезите за сакралното значение на сънищата. -

     Откъс от лекцията, която бе част от програмата на третото издание на Международния фестивал на етнографския филм, провел се в София от 13-19.11.2012

Край лагерния огън в Моравско (Around the Moravian fire)

Песни и танци на народите- утре от 20:00 ч

      

Утре (13.11.Вторник) ще изпълним традиционни песни и танци от различни народи на Америка - Лакота, Ирокези, Микмак, Омаха, Шайен, Абенаки и др. Събитието е част от Международния фестивал на етнографския филм и ще се проведе във фоайето на историческия факултет на СУ "Климент Охридски" от 20:00 часа. Всички почитатели на племенните култури са добре дошли! Входът е свободен и отворен за всички...

     Тържеството ще завърши с масово жертвоприношение на провалили се на изпитите студенти от факултета. Ще бъде повече от грандиозно :):):)

Международен фестивал на етнографския филм

     Имам удоволствието да ви съобщя, че до няколко дни стартира Международния фестивал на етнографското кино, на който ни очакват множество интересни събития. Една от главните теми е именно коренните американски народи на Северна Америка.
      С Българското индианско общество "Орловият кръг" ще се включим в изнасянето на лекции, представянето на песни и танци, провеждането на урокшопове, традиционно разказване на истории и изложба на традиционни предмети. Ще има и редица интересни филми на индианска тематика, сред които  откъси от Native Spirit: The Sun Dance way на Майкъл Фиджералд и документални филми на Асен Баликси върху инуитския бит и култура. Поканени са и видни антрополози, етнографи и изследователи от чужбина, които ще изнасят лекции, свои прожекции и семинари.


Програмата

Вторник 13.11.2012
Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски” 

15.00 Майсторски клас на режисьора Йордан Тодоров

18.00 Културно-географски региони в Северна Америка – лекция на Димитър Венков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.00 Indians Like Us / Франция / 2010 / 55 мин. / режисьор: Силви Жакюман

Фоайе на ИФ в СУ “Св. Кл. Охридски”

20.00 Традиционни индиански песни и танци представени от Българско индианско общество „Орловият кръг”

Сряда / 14.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Откриване на изложбата Традиционни индиански предмети, направени от членове на Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена от фотографии на Едуард Ш. Къртис от началото на XX век

12.00 Кукеров ден / България / 1985 / 53 мин. / режисьор: Валерия Фол

13.00 Furmani / Хърватска / 2007 / 28 мин. / режисьор: Расим Каралич

13.30 Mišina / Хърватска / 2011 / 14 мин. / режисьор: Крешимир Лендич

13.45 The night of the dead / Хърватска / 2011 / 28 мин. / режисьор: Бранко Иштванчич

14.15 – 14.45 Пауза

14.45 Trials, Tribulations and Sustainable Growth of a Cock / Черна гора / 2011 / 20 мин. / режисьор: Владимир Перович

15.05 Hunger / Сърбия / 2011 / 14 мин. / режисьор: Гордана Симонович – Велкович, Драгица Павлов Кръстич

15.20 Писаните булки не плачат / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Стоян Радулов

15.50 Духът на Сурва / България / 2012 / 26 мин. / режисьор: Симеон Мильов

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

17.00 The Way to Sundance / Швейцария / 2010 / 49 мин. / режисьор: Мигел Беше, Урсина Мюре

18.00 Indie / България / 2012 / 7 мин. / режисьор: Диана Стойкова

18.10 Желанията на душата – сакралното значение на сънищата в традиционните представи на ирокезите – лекция на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

19.30 The People of the Caribou / видео презентация с фотографии на Дедеда Уайт / Канада / 7 мин.

19.40 Представяне на печатни издания на Българско индианско общество „Орловият кръг”

20.00 Married at the Mall / САЩ / 2002 / 48 мин. / режисьор: Мелъди Гилбърт

Четвъртък / 15.11.2012
Национален етнографски музей

12.00 Гергьовден при гораните в Албания /  България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

12.30 Наше село ести Бобощица / България / 2012 / 30 мин. / режисьор: Екатерина Минкова

13.20 Rusalje are Falling to Oblivion / Сърбия / 2008 / 12 мин. / режисьор: Любомир Секулич

13.35 The Bench on the Porch / Сърбия / 2012 / 20 мин. / режисьор: Каменко Катич

14.00 – 14.20 Пауза

14.20 Balkan’s Digest / Албания, Румъния / 2009 / 27 мин. / режисьор: Йонут Питуреску

14.50 Forsaken Paths / Турция / 2006 / 36 мин. / режисьор: Риа Арзу Коксал

15.25 Приказка за светци, грешници и музиканти / България / 2009 / 40 мин. / режисьор: Добри Добрев – Кискинов

16.10 Невидяното Поломие / България / 2012 / 28 мин. / режисьор: Димитър Липовански

Нова конферентна зала на СУ “Св. Кл. Охридски”

14.00 Лекция на Сара Елдер (САЩ)

16.00 Майсторски клас на Сара Елдер (САЩ)

18.00 Сънувам старци / България / 2010 / 26 мин. / режисьор: Адела Пеева

18.50 The Caviar Connection / Сърбия, САЩ / 2008 / 58 мин. / режисьор: Драган Николич

20.00 Twelve Neighbours / Гърция / 2009 / 52 мин. / режисьор: Мариана Економу

20.55 Dustball / Индия / 2012 / 9 мин. / режисьор: Фейсал Рахман

Петък / 16.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Истории с паметници / България / 2009 / 59 мин. / режисьор: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев

11.15 Looking at Themselves – Babaluda Luda / Румъния / 2011 / 34 мин. / режисьор: Михай Андрей Леха

11.50 Младежки визуални проекти: Презентации на студенти и млади учени, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

14.00 Експедиции: Презентации на учени и изследователи, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания

Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Представяне на филми от поредицата Alaskan Eskimo на Сара Елдер (САЩ)

18.15 At the Time of Whaling / САЩ / 1974 / 20 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

18.40 The Drums of Winter / САЩ / 1988 / 90 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

20.15 From the First People / САЩ / 1977 / 45 мин. / режисьор: Сара Елдер, Ленард Камерлинк

Събота / 17.11.2012
Национален етнографски музей

10.00 Демонстрации на индиански приложни изкуства и занаяти – техники и значения на бродирането с мъниста в индианските традиции, изработване на сънохващачи и др. с Видена Георгиева, Виктория Андонова, Мирослав Георгиев, Иво Данчев от Българско индианско общество „Орловият кръг”

65-та аудитория на СУ “Св. Кл. Охридски”

11.00 Смили се над мен, за да може народът ми да живее - Танцът на Слънцето като център на вярванията, религиозните практики и изграждането на сакрално пространство при лакота и други индиански народи от Големите равнини – лекция на Любомир Кюмюрджиев от Българско индианско общество „Орловият кръг”, придружена с кадри от филма Native Spirit: Sun Dance Way (2006 – 2007), режисьор: Майкъл О. Фицджералд

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Представяне на Тимъти Аш и Джон Маршъл от Сара Елдер

13.45 The Hunters / САЩ / 1957 / 72 мин. / режисьор: Джон Маршъл

15.00 N!ai, The Story of a !Kung Woman / САЩ / 1980 / 59 мин. / режисьор: Джон Маршъл

16.00 – 16.30 Пауза

16.30 Yanomamo: A Multidisciplinary Study / САЩ / 1968 / 45 мин. / режисьор: Джеймс Нийл, Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

17.15 Magical Death / САЩ / 1973 / 29 мин. / режисьор: Наполеон Шаньон

17.45 A Father Washes His Children / САЩ / 1974 / 15 мин. / режисьор:Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.00 Bride Service / САЩ / 1975 / 10 мин. / режисьор: Тимъти Аш, Наполеон Шаньон

18.10 – 18.30 Пауза

18.30 Коридор N8 / България / 2008 / 60 мин. / режисьор: Борис Десподов

19.45 Дълбоко виолетово / България / 2003 / 7 мин. / режисьор: Иглика Трифонова

20.00 Град на мечти / България / 2011 / 75 мин. / режисьор: Светослав Драганов

Неделя / 18.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

10.00 Когато Земята се тресе, хвани се за Небето“ – историите, които ме вдъхновят по Червения път – традиционен сторитейлинг на Николай Янков от Българско индианско общество „Орловият кръг”

11.00 Някои аспекти на социалната организация на племената от Големите равнини – лекция на Иван Войнов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

12.00 „Визионерски вярвания и практики в традиционната култура на индианците от Големите равнини” – лекция на Валентин Валентинов от Българско индианско общество „Орловият кръг”

13.00 – 13.30 Пауза

13.30 Dead Birds / САЩ / 1964 / 83 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

14.55 Rivers of Sand / САЩ / 1973 / 85 мин. / режисьор: Робърт Гарднър

16.20 – 16.40 Пауза

16.40 Sons of Haji Omar / Канада / 1978 / 58 мин. / антрополог: Асен Баликси, режисьор: Дейвид Нюман

17.40 At the Caribou Crossing Place / Канада / 1967 / 59 мин. / режисьор: Асен Баликси

18.40 – 19.00 Пауза

19.00 Голешово / България / 2008 / 34 мин. / режисьор: Илиян Метев

20.00 Посветените на огъня / България / 2005 / 60 мин. / режисьор: Васил Къркеланов

Понеделник / 19.11.2012
Аулата на СУ “Св. Кл. Охридски”

18.00 Сънувам музика / България / 1983 / 43 мин. / режисьор: Анри Кулев

18.45 Душевно / България / 2006 / 57 мин. / режисьор: Анри Кулев

20.00 Нощ над града / България / 2009 / 45 мин. / режисьор: Ирена Даскалова