За „Синовете на Великата мечка“ и силата на човешките мечти

Романът „Синовете на Великата мечка“ на немската писателка Лизелоте Велскопф-Хенрих е публикуван за пръв път на български език през далечната вече 1963 г. С това се поставя началото на една легенда в преводната литература за юноши у нас. Само след година на български излиза „Харка – синът на вожда“ (1964) – предистория на разказаното в „Синовете на Великата мечка“, първи том на вече добилия популярност роман. Още пет години по-късно е издаден и неговият втори том, „Топ и Хари“ (1969). През следващите десетилетия тази трилогия се превръща в истинска „индианска Библия“ за хиляди български читатели – малки и големи.

Индианците живеят в митологично време - разговор с Любомир Кюмюрджиев

Със съдействието на американското посолство неотдавна издателство „Изток Запад” отпечата книгата „Митове и легенди на северноамериканските индианци”. Тя е от малкото автентични книги у нас, посветени на тази интересна тема. Как живеят индианците, в какво вярват от хилядолетия, какви са техните божества и ритуали, проличава от 166-те легенди в луксозния том. Те издават душата на коренното население на Америка. Събирани са в продължение на десетилетия и са записвани от различни хора. Често на един и същ мит има по няколко варианта. За разлика от европейските приказки, тези на индианците изглеждат по-хаотични, но пък са напълно автентични - родени от самия живот.

Преводачът на книгата от английски е Любомир Кюмюрджиев - председател на съществуващото вече 15 години Българско индианско общество „Орловият кръг”. Известно време г-н Кюмюрджиев живее сред прерийните индианци от племето сиукси. Английският писател Пол Гобъл осъществява тази му мечта. А след 17-годишно издирване успява да се свърже и с един от най-известните в света бял индианец – швейцарецът Адолф Гутурлайн, наричан от племето чернокраки - Гладния Вълк. Българинът му гостува в шатрата, намираща се насред скалистите планини на Канада и отблизо се запознава с живота на този 70-годишен мъж, притежаващ невероятна сила и мъдрост.

"Трите сестри" - царевица, боб, тиква

В сравнение с алгонкинските народи, които се прехранвали главно от лов и риболов и в редки случаи се занимавали със селско стопанство, ирокезките племена отдавали по-голямо значение на земеделието. Имало случаи, когато се отправяли на военен поход само за да се сдобият с нов сорт царевица.

Ирокезите хранят голяма почит към тези три растения – боба, царевицата и тиквата. Считат ги за сестри, избрали да живеят заедно. Наричат ги "трите сестри, поддръжници на живота” и голяма част от церемониите от годишния им календар са посветени на тях.

Откритието в Черната дупка, Мексико (Hoyo Negro discovery )

През последните 15 години въпросът дали съвременните индианци са потомци на сибирските народи или на някакво неизвестно изначално население на Америка (за което се спори дали въобще го е имало) е обект на множество ожесточени дебати. Съвременните американски индианци упорито твърдят, че откакто свят светува винаги са населявали тези ширини и са непоколебими в убеждението си, че опитите на европейци и американци да им "пробутат" теории от типа за миграциите им през Беринговия проток са продукт на колонизаторско мислене. "Взехме ви земята, ще ви докажем, че вие също сте гости на нея, едни мигранти" 

Последните открития обаче може да хвърлят повече светлина по темата за идентичността на корените американци. В долната част на подводна пещера, наречена Hoyo Negro (на испански „Черна дупка“) на полуостров Юкатан, Мексико, водолази откриват почти цял скелет на момиче на възраст около 15 - 16 години. Момичето, което археолозите кръщават „Ная“(водна нимфа), е намерено заедно с останките на саблезъби котки, пуми, ленивци и мечки. Изследователите смятат, че Ная и животните вероятно са намерили смъртта си в пещерата преди 12 000-13 000 години, преди да се напълни с вода, след като започват да се топят световните ледници. Едно от най-важните открития в случая е, че учените установили, че ДНК-то от останките на Ная много прилича на това на съвременните индианци. Това потвърждава нещо, което индианците са знаели винаги, а именно, че Америка е била населена с коренни народи много по-рано отколкото си мислим и че не е представлявала "див, необитаем рай, който само чака да бъде налазен от външни хора".