За парната церемония при манданите (On the sweat lodge of the Mandans)

Манданите вярват, че хората и звездите са свързани – и че дори всеки човек е звезда в човешко тяло. Съзрете ли падаща звезда, това означава, че ще се роди дете. Когато човек умре, той се завръща като звезда на небето.

Звездите са част от манданския Свещен кръг. Когато земният път на човек приключи, духът му отива на изток, а след това се отправя на юг. Оттам тръгва по Пътя на душите (Млечния път) на север. После поема на запад, откъдето се завръща на земята като падаща звезда. Ето защо животът няма начало и край.

Мандан и хидатса (както и някои други племена) ползвали в миналото специфични лодки, наричани “бизонови”, които били направени от опъната върху скелет от преплетени върбови клони специално обработена (за да не пропуска вода) кожа от бизонов бик. Те имали полусферична форма. Според манданската легенда великият пророк и културен герой Първият (или Самотният) човек дал в Началото на времената на своите деца (манданите) една голяма “бизонова лодка”, която обърнал с дъното нагоре и по този начин направил ритуална колиба за потене. Той им казал: “Както бизоновите лодки ви пренасят през водите на Земята, така ритуалната колиба за потене (бидейки обърната лодка) ще ви пренася през небесните реки и ще отвежда молитвите ви до вашия Създател (Праотец). Както земните води измиват физическото ви тяло, така в колибата за парна церемония ще се пречиства вашият дух.”

Старейшините на народа мандан казват, че в колибата на парната церемония присъстват всички елементи – въздухът, водата, огънят, земята, – затова там е представен животът в дълбоката му, свещена същност. Цялата природа взема участие в тази церемония и – пречиствайки се – човек подновява своето единство с нея. В миналото всяко манданско семейство е имало своя колиба за парни церемонии, защото съвместните ритуали и молитви сплотяват членовете на семейството и усилват любовта и уважението помежду им.

Старейшините винаги подчертават, че човек не може да знае всичко, нито пък може да научи много наведнъж. Манданите вярват, че Великият Дух е дал правилата, по които светът е изграден и съществува; те не могат да бъдат разбрани лесно, но – ако внимателно се наблюдава, слуша се и се учи – с времето много от тях могат да бъдат осъзнати. Основният закон Великият Дух е поставил в сърцето на всеки от нас – затова и ако се научим да следваме сърцето си, това ще ни помага да разберем правилата на света и законите на живота. Чистите намерения и искрените усилия са това, което духовете наблюдават особено внимателно, което им прави най-силно впечатление. Те не делят хората на мъже и жени, защото гледат каква е душата на всеки човек: затова мъжете и жените са еднакви в техните очи.

Колибата за парна церемония е място, където дори тези, които познават смирението само на думи, не след дълго стават наистина смирени – горещата пара ги кара да се усетят такива. Нужно е само да се молиш с открито сърце. Това обаче не означава да изнасяш речи, да поучаваш или да проповядваш в колибата. В молитвения кръг трябва да има искрено взаимно уважение. Това означава на всеки да се даде достатъчно време да се помоли сам, както той или тя иска и може. Никой от останалите не прекъсва молещия се – но и той (или тя) трябва да помни, че не е сам(а), а има и други хора, които желаят да се помолят. Един свещен човек на манданите казва, че за духовете е нужно само да чуят тона, тембъра на гласа ти, за да усетят искреността на сърцето ти.

Не е нужно да се молиш за всяко животно, дърво, храст или насекомо, нито пък за цялото мироздание. Манданите смятат, че това е извън възможностите и разбиранията на човешките същества – то е от компетенцията на духовете. Винаги е добре да отдаваме благодарност за всичко, което използваме, което ни помага в живота и осигурява нашето съществуване, но не е необходимо да назоваваме всяка съставна част на мирозданието – за тези неща се грижат духовете.

https://our7thdirection.wordpress.com