Хю Глас е реално съществувал човек, който е изиграл основна роля в експанзията на търговията с кожи на Запад, и съответно за навлизането й в по-голяма част от Америка. Животът на този човек е още по-изключителен, отколкото го виждаме във филма - макар и не по причините, които бихте очаквали.
Високодоходната търговия с кожи е движеща сила на развитието на Америка, както обяснява Ерик Джей Долин в хрониката си "Кожи, богатство и империя: епичната история на търговията с кожи в Америка".
Когато Томас Джеферсън изпраща Люис и Кларк на тяхната експедиция през 1804 г. да изследват земите, които той е придобил при покупката на Луизиана, две от целите му са да открие: 1) какви стоки биха приели индианците в замяна на кожи, и 2) дали може да се открие плавателен и изцяло воден маршрут между Тихия океан и търговските станции по река Мисури.
* Планинците
Люис и Кларк не намират такъв маршрут. Вместо това те попадат на Скалистите планини, което води до възхода на нов тип търговец на кожи: планинците.
Долин смята, че само около няколко хиляди души поемат по този рисков път.
Съществуването им е диво и изпълнено с насилие, изисква абсолютно разчитане единствено на себе си, но има и своята романтика. Планинците прекарват есента и пролетта в залагане на клопки, а - зимите в лагеруване. Често се движат на групи, заедно със съпругите си и семействата си. През лятото продават стоката си на срещи, където често пият и разиграват на хазарт печалбите си.
Докато са в пустошта, те са оцелявали на режим, който в наши дни бихме нарекли интензивна палео-диета, понякога консумирайки до 5 кг месо на ден, и заменяйки хляба с т.нар. depouille - пушени ивици мазнина, взети от страните на гръбнака на бизоните.
* Сред най-коравите планинци са свободните трапери.
Вместо да сключват договор с компания за кожи, която да ги снабдява с провизии и заплата в замяна на цялата стока, тези търговци действат сами. Те поемат всички рискове около пътуванията си, използвайки собствени коне, оръжия и оборудване, и продават кожите си на онзи, който предложи най-много.
Глас става представител на свободните търговци.
В края на 20-те години на XIX век, нюйоркчанинът Джон Джейкъб Астор - най-влиятелният търговец на кожи в света - проявява интерес към експанзия на запад. Глас убеждава неговия пратеник Кенет Макензи, че в Скалистите планини има хора, които са готови да търгуват с компанията на Астор.
"Макензи няма нужда от допълнително убеждаване", пише Долин. "През 1829 American Fur Company, под натиска на Макензи, изпраща група трапери и стока в планините. Астор най-после навлиза в търговията в Скалистите планини."
Но преди Глас да остане в историята като говорител на свободните търговци, той се превръща в легендарен планинец - и точно това виждаме в "Завръщането".
* Сблъсъкът с мечката гризли
Както пише Долин, планинците са "принудени да се изправят пред свят на беззаконие, в който насилието е навсякъде." Трудно е да си представим нещо да ги изплаши - освен евентуално мечка гризли. Подобно на начина, по който сърфистите в наши дни наричат акулите "човека в сив костюм," траперите са наричали гризли "стария Ефраим".
През 1823 г. Глас се среща със стария Ефраим - и тази среща го прави един от най-прочутите планинци. Той вече е минал през тежко пътешествие, след като е прострелян в сражение с племето арикара по бреговете на река Мисури.
Загубата в боя кара траперската дружина на Глас да се раздели, а Глас се присъединява към група конници, насочили се на запад по суша.
Той отива на лов пред групата, в долината на Гранд Ривър, в сегашна Южна Дакота. Там се сблъсква с женска мечка гризли с малки мечета. Според Долин, преди Глас да успее да подготви пушката си, мечката изревава, грабва го за гърлото и рамото, удря го в земята и "отхапва парче от плътта му, след което се връща, за да нахрани с него мечетата си."
Спътниците на Глас пристигат навреме, за да убият мечката, но самият Глас е тежко ранен, с многобройни белези и кърви обилно. Водачът на групата - търговецът и основател на Rocky Mountain Fur Company Ендрю Хенри, решава, че местенето на Глас е невъзможно.
Той предлага награда на двама мъже - горския ветеран Джон Фицджералд и 19-годишен младеж на име Джеймс Бриджър - да бдят над ловеца, докато той умре, и да го погребат.
* Оставен да умре
Хю Глас обаче не иска да умре. След пет дни мъжете го изоставят, като вземат неговата томахавка, нож, кремък и любимата му ловна пушка, на практика лишавайки го от всякаква надежда за оцеляване. Те се връщат при групата и лъжат, че Глас е умрял и е бил погребан.
Междувременно Глас започва да възвръща силите си. Той бере плодове, яде насекоми, пие изворна вода в продължение на поне 10 дни. Най-сетне попада на глутница вълци, разкъсали малък бизон, и успява да ги пропъди от плячката. Захранен с протеини от бизона и движен от желанието за отмъщение, Глас се добира до най-близката търговска станция - на повече от 500 км от мястото, където е бил изоставен - и продължава напред в преследване на тези, които са го изоставили.
* Внимание, спойлери
След още няколко атаки на арикара, Глас най-накрая намира войника Фицджералд (единия от мъжете, които са го оставили да умре). Глас знае, че наказанието при посегателство срещу войник ще е незабавно и сурово - така че разговаря с командира на отряда на Фицджералд, получава обратно откраднатата си пушка, и продължава напред.
Някои биха казали, че най-големият завет на Глас е този, който не са спазили авторите на "Завръщането".
"Не само че Хю е направил нещо велико, като е допълзял обратно до безопасно място, след като почти е бил убит, но и след като е разбрал кой го е изоставил, той ги е преследвал, заловил ги е - и после... ги е оставил живи," казва Фредерик Манфред, покойният автор на биографичния роман от 1954 "Лорд Гризли".
"Това е постъпка, която го е поставила по-високо от Ахил. Всъщност Хю Глас е изпълнил героичния си подвиг абсолютно сам".
източник: webcafe
Няма коментари:
Публикуване на коментар