Жителите на Централна Америка не просто умеели да правят гума. Пред повече от три хиляди години те се научили да произвеждат различни видове гума. Едва сега учените разбраха по какъв начин индианците са създали този материал, за чието описание испанските пътешественици трудно намирали думи.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт изясниха, че жителите на доколумбова Америка не само умеели да обработват сока от каучуковите дървета за получаване на каучук, но и усъвършенствали системата на химична обработка. Те можели точно да регулират свойствата на получаваната гума в зависимост от целта, за която била предназначена. За подметки на сандалите те правели твърда гума, която дълго не се износвала. За гумените топки, които използвали в игрите, заемащи централно място в религиозните церемонии, те приготвяли еластичен материал. А за гумени ленти и лепило, които използвали за украса на дрехите, или за закрепване на остриетата към дръжката местните жители правели лепкава и бързо съхнеща смес.
Изследването на древните индиански техники за производство на гума бе проведено от професор Дороти Хослер и техническият ръководител на проекта Майкъл Тарканиян от Масачузетския технологичен институт. Учените дошли до извода, че местните постигали такова разнообразие на свойства, смесвайки два базови компонента в различни пропорции: латекс (млечният сок от каучуковите дървета) и сок от ипомея, екзотично едногодишно увивно растение.
Изследователите достигнали до това заключение, опирайки се на работата, публикувана през 1999 г. в списание Science от Хослер, Тарканиян и професора от Масачузетския технологичен институт Сандра Бъркет. Тогава те за пръв път изказват предположението, че местните жители са могли да използват за направата на гума тези два компонента. Но макар и още тогава Хослер и Тарканиян да показали, че жителите на Централна Америка явно са притежавали базови знания за създаването на различни видове гума, за доказването на тази теория са били нужни и други данни – от свидетелства на съвременници до химически анализ на образци на гума.
Новото изследване е основано на серия лабораторни експерименти, а също така на изучаване на археологическите находки и описания, оставени от първите завоеватели на Америка. В края на краищата учените успели да докажат, че в зависимост от пропорциите на двата компонента, туземното население на Америка е постигало нужните резултати.
Жителите на Америка изпреварили европейците с 3000 години
Прието е да се смята, че Чарлз Гудиър (1800−1860) пръв е открил способа на вулканизация на каучука (химически процес на превръщане на каучука в по-здрави материали) в средата на XIX век след серия експерименти с каучук и сяра. Но, както се изяснило по-късно, този процес бил отдавна известен на ацтеки, олмеки и майя, представители на цивилизаците, живеели повече от три хилядолетия на територията на Мексико и Централна Америка. Те правели прекрасна гума и я използвали за създаването на големи и тежки топки. Тези топки били важна част от церемониалните игри, за които били строени специални площадки, оградени от каменни стени. Няколко подобни топки са открити от археолозите: днес те изглеждат малки и крехки на вид, но не подлежи на съмнение,че са направени от гума. Най-древният от известните досега екземпляри се датира от 1600 година пр. Хр. Тоест представителите на мезоамериканските цивилизации са изпреварили откритието на Гудиър с повече от 3000 години.
Дълго време на учените дори не идвало на ум, че местните жители са правели различни видове гума, просто като променят пропорциите в една и съща «рецепта». Още повече, археолозите не били намирали нито една гумена подметка за сандали. На историците било известно за подобна гумена обувка единствено благодарение на запазени дневници на испански пътешественици и мисионери. Също така за съществуването на гумени сандали имало и лингвистични данни: ацтеките имали сложна дума, образувана от думите «каучук» и «сандал».Лабораторни експерименти
Древните образци на гума, които са оцелели до наши дни се намират в толкова плачевно състояние, че е невъзможно да се анализират механичните им свойства. Затова Хослер и Тарканиян се опитали да създадат аналогичен материал в лабораториите на Масачузетския технологичен институт. За експеримента те отишли в Мексико и събрали каучук. След това направили няколки образци от гума, всеки от които се различавал по пропорциите на растителните компоненти. Готовата гума била подложена на редица анализи: измерили нейното съпротивление, еластичност, здравина и други параметри.
В крайна сметка учените изяснили, че ако се смесват латекс и сок на ипомея в равни пропорции, се получава по-еластичен материал, идеален за направата на топки. Гумата, използвана в качеството на лепило за съединяване на различни материали (например, керамика или дърво), изисква други качества – в този случай най-добър е чистият латекс. За изработката на сандали, за които е нужна най-здравата гума, било нужно да се смесва латекс и ипомея в пропорция три към едно.
Жителите на Новия свят имали достатъчно време да се научат да произвеждат различни видове гума. По думите на Тарканиян, по времето, когато идват испанците, в тези райони вече било широко развито производството на гума. Местните жители правели до 16 хиляди топки на година, огромно количество гумени статуетки, сандали, ленти и други предмети. Повечето вещи били правени в отдалечени села, а след това изпращани в големите градове под формата на данък.
Статията с резултатите от изследванията е публикувана в списание Latin American Antiquity.
източник: znania.tv
Няма коментари:
Публикуване на коментар