Наметка на воин от Северните Равнини, изобразяваща неговите бойни успехи. Воинът-победител е представен с черно-червена риза, което според символиката на мандан-хидатса се тълкува като: "Издебнах и убих врага, отбелязах ку и го скалпирах".
Копитата долу в дясно на рисунка номер 5 и 6 отбелязват, че воинът се отличил с откраднати коне.
Битката при Bushy Run се състои на 5-6 август, 1763г. в западна Пенсилвания и въвлича в сблъсък британските войски и шотландски хайлендъри със съюзните сили на делауери, шоуни, минго и хюрони. Битката е резултат от въстанието на Понтиак. Макар че британците понасят нелеки загуби (50 британски войника, 35 хайландъри и 8 доброволци) успяват да обърнат индианците в бяг и успешно да освободят обсадения гарнизон форт Пит.
Море от могилки сред прерията. Приличат на обърнати купи за супа, покрити със зеленина и цветя. Щом ги зърне, човек веднага се удивлява от правилните им размери и симетричното им разположение една спрямо друга. И така – докъдето стига погледът, все хълмчета и хълмчета.
Питате се къде са те? Това е резерватът Майма Маундс (от англ. - могилите Майма), намиращ се в щата Вашингтон, САЩ. Мистериозният природен феномен е кръстен на прерията Майма в района. Той обаче не е уникален само за този щат. В Арканзас, Калифорния, Луизиана, Тексас и Айдахо земята е накъдрена тук-там от странните могили, които удивляват вече повече от век учените. Освен в САЩ те са се пръснали и по света - може да ги откриете в Мексико, Канада, Аржентина, Китай, Австралия и Кения.
Какво представляват те? Защо са там?
Могилките са високи между един и три метра. Ако насред полето имате пред себе си само едно малко възвишение, покрито с трева, това е просто могила. Ако обаче става въпрос за десетки декари, накъдрени по един и същи начин от тези възвишения, подобни на яйца в кутия? Това вече е истинска мистерия.
Когато се разхождате из резервата Майма Маундс, усещането е незабравимо. Пейзажът е почти лунен, ако се изключи зеленината наоколо. Това е първото нещо, което си мислите, когато се качите на платформата за наблюдение. Ако искате обаче да усетите истинската атмосфера, тръгнете по пътеката между могилите, простиращи се на площ от 1800 дка. Тя е маркирана в продължение на 4 км, а в далечината се вижда вулканът Сейнт Хелънс.
Могилките са абсолютно еднакви по размер, независимо в коя част на света се намират. С малки разлики хълмчетата в Кения са точно копие на тези в Канада. Всички те са купчини пръст, които като че ли са наредени в колони, макар и не съвсем правилни.
Лагерът на шайените бе разположен в подковообразната извивка на Сенд Крийк, на север от едно почти сухо речно корито. Вигвамът на Черния котел беше близо до центъра на селището, а хората на Бялата антилопа и Бойния накит се бяха разположили по на запад. От източната страна, малко встрани от шайенския, беше лагерът на арапахите на Лявата ръка. Покрай извивката на реката се намираха общо шестстотин индианци, две трети от тях жени и деца. Повечето от воините бяха на лов за бизони, на няколко мили източно, както им бе заръчал майор Антъни.
Индианците бяха толкова уверени в абсолютната си безопасност, че бяха поставили нощна стража само при стадото мустанги, което се намирате в заградено място под потока. Първото предупреждение за атаката дойде при изгрев-слънце — това бе тропотът на копита по пясъчната низина. „Аз спях в една колиба — казва Едмънд Герие, — когато за първи път чух някои жени отвън да казват, че към лагера идват много бизони. Други твърдяха, че това са много войници.“
Герие незабавно излезе навън и тръгна към палатката на Сивото одеяло Смит.
През декември 2013, на 74 години, е напуснал земния свят Анги (Анжело) Бури - швейцарски рокаджия (създател и вокалист на група "Апачите"), моторджия, художник и голям фен на северноамериканските индианци. Анги определено бе противоречива личност, но и сериозен познавач (главно) на традициите на племената от Северните равнини (на първо място кроу, сред които преди години е живял и е осиновен в един от родовете им), както и даровит майстор на индиански традиционни предмети.
Нека духът му бъде щастлив в Страната на Многото типита!
Историята за английския капитан, спасен от индианска принцеса е разказвана безброй пъти, включително в много филми и анимации. Но познатата ни история е доста далеч от истината. Че има приятелство между индианско момиче и англичанин, има и че то изиграва съществена роля в спасяването на английската колония Джеймстаун, също е факт. Но останалата част от историята е значително доукрасена.
Испанският режисьор Себастиан (Gael Garcia Bernal), продуцентът му и целият му екип са в Боливия в областта Кочабамба, за да заснемат филм за Христофор Колумб, първите му проучвания и начина, по който испанците третират индианците по това време. Коста (Luis Tosar) е избрал това място, понеже бюджетът на филма е ограничен, а тук могат да се наемат евтино местни актьори и статисти. Нещата се развиват горе долу добре, докато не избухва конфликт, свързан с приватизацията на водоснабдяването. Проблемът е в това, че един от местните актьори е водещ активист на протестното движение…
Филмът е много силен. Препоръчвам.
Download:
http://zamunda.net/details.php?id=322333&hit=1
