източник: http://blog.orange.bg
Не, не съм пътувала от Маями до Сиатъл с понтиак и не съм кръстосвала тихоокеанското крайбрежие с каяк, макар да мечтая за подобно пътешествие. Всъщност дори нямам шофьорска книжка и никога не съм се качвала на каяк, така че бих могла да оценя достойнствата на автомобила и лодката само като наблюдател и пътник. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, връзката между тях е в… коренното население на Северна Америка.
Обичам да пътувам. Харесвам непопулярните дестинации – там, където можеш да се докоснеш не до туристическата опаковка, а до истинското съдържание; където можеш да чуеш стъпките на хората, минали по този път години и векове преди теб; където вятърът още носи песните и смеховете им. Там, далеч от сувенирите и клишетата, наднича една непопулярна, но не по-малко интересна история. Погледът ми преброжда картата на Северна Америка. В момента мога да прескоча от Маями до Сиатъл само виртуално с курсора на мишката. Но освен това мога да се потопя в едно географско-историческо-лингвистично приключение. Запитвал ли се колко етноними в съвременния английски дължим на индианските езици? Град Маями носи старото име на днешното езеро Окичоби (Mayaimi), означаващо „голяма вода“ на езика на местното население, приело същото название. Понтиак (от племето отауа) и Сиатъл (от дуамиш) са имената на индиански вождове, а думата каяк, както и самата първоначално кожена лодка, са „изобретение“ на ескимосите. Самият етноним „ескимос“ (англ. Eskimo) произхожда от език от алгонкинското езиково семейство, говорен от коренните жители на Лабрадор и Квебек в Канада. Етимологията е спорна, но двете най-разпространени схващания са, че ескимос означава „този, който прави мрежи за снегоходки“ или „яде сурово месо“.
Знаеш ли, че имената на 22 от съвременните американски щати произхождат от местни езици? Ако тръгнем с нашия понтиак от Маями и се отправим към Сиатъл, пътят ни ще прекоси териториите на Алабама, Мисисипи, Арканзас, Оклахома, Канзас… следва малък завой през Небраска и после сме в Уайоминг. Имената на всички тези щати произхождат от индиански наречия, а към тях трябва да прибавим и Аляска, Кънектикът, Айова, Кентъки, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Северна и Южна Дакота, Охайо, Тенеси, Тексас, Юта и Уисконсин. Тексас идва от езика на племето кадо и означава „приятел“, Охайо за индианците сенека е „красива река“, а значението на Аляска на езика на алеутите е „великата земя“. С имената на щатите не изчерпваме индианските топоними. Названията на редица градове, реки и езера са деривати от местни езици. Ако плануваш да посетиш Пенсакола, Чикаго, Манхатън или Нентакет, можеш да изненадаш своите приятели с познанията си за произхода на имената им. Пенсакола е название на местна племенна група на езика на чокто и означава „hair people“. Името си Чикаго получава през френски от езика на индианците маями – така те назовавали вид див лук (казват също, че означавало буквално „силна миризма“). Прословутият нюйоркски квартал пък получава името си от езика на племето делауер, защото вероятно от този район преди идването на заселниците индианците са събирали подходящи за лъкове клони. Хората от племената уампаноаг и нарагансет, обитаващи днешен Масачузетс, нарекли популярния остров Нентакет, чието значение е „далече сред водите“.
Нещо повече – съвременният английски език (а чрез него и редица други) е обогатен с множество думи, главно от алгонкинското езиково семейство, например: moose (лос), succotash (ястие от боб и царевица), hominy (качамак), wigwam (вигвам), papoose (пеленаче), tomahawk (томахок), moccasin (мокасин), toboggan (шейна), wampum (мъниста от мидени черупки), wapiti (уапити – вид елен), totem (животно или предмет, олицетворяващо връзката с предците и представляващо емблема на група хора, напр. семейство, род, клан и т.н.), caribou (карибу – вид елен), igloo (съвременното значение е временно жилище от ледени блокове, но за ескимосите означава „къща“, „дом“), hickory (вид дърво, „роднина“ на орехите; първоначалното значение на думата е ядково мляко), opossum (опосум, двуутробен американски бозайник Didelphis), pemmican (храна, подходяща за дълги походи, приготвяна от сушено и стрито месо, смесено с мас, костен мозък и сушени плодове), raccoon (енот, миеща мечка), skunk (едва ли скунковете имат нужда от допълнително представяне, защото са се превърнали в „синоним“ на „приятен аромат“), anorak (водонепромокаемо яке с качулка, използвано от ескимосите), tipi (типи; традиционно жилище на индианците от Великите равнини, направено от бизонови кожи), squash (вид тиква; първоначалното значение на думата е „може да се яде сурово“).
Трябва да отдадем дължимото и на един друг бележит представител на флората на континента, превърнал се в емблема – това е гигантската секвоя (бот. Sequoiadendron giganteum), кръстена на създателя на сричковата азбука на племето чероки Sequoyah (ок. 1770–1840).
Нашето лингвистично пътешествие тук ще се прехвърли за малко върху спортните площадки. Играл ли си лакрос (багатавей)? Ако си спортна натура и в момента си на Work and Travel, имаш чудесната възможност да гледаш тази отборна игра на местна почва. Първите писмени сведения за нея дават френски мисионери йезуити през далечната 1636 г. Проучванията показват, че почти всички индиански племена от източното крайбрежие и района на Големите езера са я практикували, като в стари времена е била не просто спорт за удоволствие, а средство за каляване на младите воини и ритуал за изцеление. Предлагам ти още малко история.
През 1776 г. е приета Декларацията за независимост, с която американските колонии се отделят от английската корона. Основният текст на декларацията е написан от Томас Джеферсън, чийто ментор е Бенджамин Франклин. Близък приятел на Франклин е Конрад Уайзър – осиновен от племето мохок преселник, изиграл изключително важна роля като преводач при мирни преговори и ефективен дипломат между представителите на колониите и местното население. През 1736 г. Бенджамин Франклин започнал да публикува записките, които Конрад Уайзър старателно си водел по време на мирни преговори. Уайзър познавал добре социума и обичаите на индианците от източното крайбрежие и особено на ирокезите. Всъщност ирокези е събирателно име на съюз от 6 племена (известен още като Лигата на ирокезите) – мохок, онайда, онондага, каюга, сенека и тускарора. Благодарение на приятелството си с Уайзър и на личните си контакти с коренните жители, Франклин също опознава особеностите им и остава впечатлен от структурата и начина на функциониране на съюза на ирокезите, в рамките на който всеки народ има автономия върху вътрешните си дела, но въпросите от общоплеменно значение като започване на война и сключване на мир се решават от специално избрани делегати от всяко племе от Лигата около огъня на Великия съвет. Вероятно ще ти се сторят познати идеите за демокрация, свобода, равнопоставеност, право на свободно изразяване, двукамарно представителство, разделение на властите, право на вето, възможност за импийчмънт – всичко това характеризира конфедерацията на тези индиански народи от самото й създаване (според някои учени през XI в., а според други през XV). Днес историците спорят какво е реалното влияние на Лигата на ирокезите и техния Велик закон на Мира върху формирането на основните принципи, заложени в Декларацията за независимостта и американската Конституция, и дали явните сходства са директни заемки, или са плод на десетилетните контакти и неизбежното културно взаимодействие между индианци и колонисти. Ще оставим този въпрос отворен за бъдещи дебати, но ще добавим още една любопитна подробност. Сред ирокезките племена само най-възрастните жени – матроните на клановете – можели да прекратят правомощията на вожд, за когото е доказано безспорно, че няма необходимите качества, подкупен е, не зачита мнението на народа си и действа в негов ущърб (импийчмънт). Отново матроните посочвали кой ще бъде следващият вожд. В тяхното обществото жените имали икономическа независимост и право на глас при решаване на племенни въпроси, притежавали имущество и можели да се развеждат – на подобни права омъжените заселнички по това време не можели да се радват.
Равнопоставеният статут на жените в ирокезкото общество вдъхновило редица активистки на американското движение на суфражетките (движение за извоюване на гласоподавателни права за пълнолетните жени). Първият им успех датира от 1869 г., когато жителките на Уайоминг официално получават право да гласуват при избори.
Понеже заговорихме за гласуване и гласове – нека се пренесем на тихоокеанския фронт по време на Втората световна война. Във военоморските сили на САЩ служат индианци от племето навахо, населяващо югозападните територии на страната. Езикът им има тесен ареал на разпространение, сложна граматика, особено произношение и е безписмен. Това го направило особено подходящ за предаване на кодирани секретни тактически съобщения. Navajo Code Talkers, както са наричани войниците навахо, преминавали специално обучение и трябвало да наизустят кодовите еквиваленти на военната терминология (с навахското понятие за „картоф“ се означавали например гранатите, а подводница се предавала с тяхната дума за „метална риба“). Те можели да предават изключително бързо и без грешка дълги съобщения. Използваният от тях код така и не е бил разбит от японската императорска армия и остава строго секретен до 1968 г.
Не можем да не споменем обаче, че пионери в предаването на кодирани военни съобщения на родния си език са индианци от племето чокто, мобилизирани по време на Първата световна война. В края на нашето пътешествие ще се върнем отново в района на Северното сияние при ескимосите.
Знаеш ли каква е връзката между коренното население на северна Аляска и България? Колкото и странно да изглежда, такава има. Това е проф. Асен Баликси – един от доайените на културната и визуална антропология в света, професор по антропология от Университета на Монреал, автор на многобройни научни публикации и документални филми в сферата на антропологията. Приносът му за изучаването на традиционната култура и начин на живот на ескимосите е изключителен. Проф. Асен Баликси се самоопределя като „етнически българин“, от 1995 г. живее отново в България, през април 2011 г. бе удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет”, а без неговите академични и теренни опит и познания българската антропология днес не би била това, което е.
Нека след тази дълга виртуална лингвистично-историческа експедиция зад клишетата ти пожелая незабравими географски пътешествия в края на твоята Work and Travel програма! Ще се радваме да ги споделиш с нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар