Шестте Нации - Six Nation (Iroquois) historical photoes

Шестте нации (самоназвание ходеношони - „народът на Дългия дом") - могъща лига от пет племена - мохок, онейда, онондага, каюга и сенека, към която по-късно се присъединява и племето тускарора. Населявали главно земите на днешния щат Ню Йорк, но владеели и части от съседните канадски територии по река Сейнт Лоурънс. Ирокезите били изкусни земеделци, макар че се препитавали и с лов. Спазвали стриктно „Закона на Великия мир" между включените в съюза племена, но воювали с почти всички останали от района на Североизточните гори - абенаки, оджибуей, хурони, ленапе, саук и фокс, отауа, мохикани и много други. В англо-френските колониални войни взели страната на англичаните, докато по време на Американската война за независимост част от тях останали лоялни към английските си съюзници, но други се присъединили към американците. Това довело до потъпкване на „Закона за Великия мир" и лигата на съюзените ирокезки племена дори временно прекратила съществуването си. По-късно тя била възстановена. Днес ирокезите са един от най-запазените в традиционно отношение индиански народи. Те населяват няколко резервата в щатите Ню Йорк, Уисконсин и Оклахома, както и в канадската провинция Квебек. Общата им численост възлиза на около 40 000 души.

Street in Kahnawake



Mohawk group with the mayor of Monreal -1869

Концепции за живота и смъртта и погребални обичаи при западните сиукси ( Burial rites and conceptions among the western sioux indians)

Теодор Кошев

В специализираната литература няма единно мнение относно философските интерпретации на живота и смъртта и свързанните с тях знания за отвъдното при западните сиукси – един от най-многобройните индиански народи, населяващи Великите северноамерикански равнини. Сиукските вярвания, касаещи “задгробния живот”, се простират от идеята за едно неопределено в пространството място – населено от духовете на хората, животните и растенията и до голяма степен отразяващо света на живите – до твърдението, че няма отвъден свят, а духовете на мъртвите обитават по специфичен начин “тукашната” действителност.

За сиуксите Вселената е сътворена от точно определено количество енергия, която може да се изявява в два аспекта – видим и невидим. Възможността да се преобразува видимата енергия в невидима и обратно в сиукския език се нарича тун. Това преобразуване е свещен акт. Същото важи за вечния кръговрат живот-смърт-живот, където невидимият аспект се трансформира във видим, а по-късно отново видимият става невидим… и така без край. Въпросът: “Кога си роден?” – Тохан нитунпи хе? – се превежда от сиукски буквално като: ”Кога стана видим?” Животът се проявява чрез ни (“дъх”). Когато човек умре, неговият ни го напуска.

Социалните танци при ирокезите ( Iroquois social dances)

    Тази година имах шанса не просто да видя с очите си ирокезките соцаилни танци, а да се потопя в тях, като се включа в колективните игри. Сега разбрах какво в действителност означава социален танц. Разбрах колко бързо тези прости, но красиви танци успяват да социализират хората, да сближат групи, които не се познават и които говорят на различни езици. Там край трептящите в огнищата огньове и пробягващи по платнищата сенки се случваше магията, в която всички притеснения и бариери отпадат, за да дадат път на доброто настроение, смеха и разбирателството. Наредени един зад друг или хванати ръка за ръка, всички ние - мъже и жени, деца и възрастни - с нежни потупвания върху земята подхващахме танц винаги в посока обратна на часовниковата стрелка така, както се движат планетите от слънчевата система. Заедно се включвахме в един невидим поток на сила и доизплитахме нишката на взаимосвързаността и приятелството.

    Затова реших да публикувам част от един позабравен доклад на Димо Ванчев върху песните и танците на ирокезите.