Тази година бях на гости при чешките съмишленици, на един от многото им годишни лагери. Не очаквах, че толкова лесно ще се привържа към новите места и хора и че ще е толкова трудно да преглътна факта, вече съм у дома, че лагерът им е разтурен, че хората са се върнали по работните места в града. Но ако за тях утеха има, тъй като само след месец ги очаква нов есенен лагер, този път с канута...то аз ще трябва да дочакам още немалко луни, доде се върна пак. Имаше много практични уоркшопове, много стрелби и веселби, много танци и песни, имаше вечери, посветени на митологията( за някои чехи на винологията), а най-сладки бяха онези вечери, в които доде си кажем приказката неусетно взело да се развиделява. Така летеше времето.
О, и да не забравя...върнах се с ново индианско име...СУШИ. То ми бе дадено след като церемониално почерпих чехите с лозови сърми, които те възприеха като българския еквивалент на японското суши. После в една мразовита нощ затвърдих името си,като се увих четири пъти (като суши) в единственото одеяло, което носех...
ЛАГЕРЪТ (THE CAMP)
