Представете си пръснати навред правоъгълни къщи, покрити с плоскости от брястова кора, които не се натрапват на зрението, а се сливат с гората и земята. Около тях издигащи се като стражи кедри, брези, тополи, сияйни ливади и плодоносни полета, от които стърчат царевични стъбла и надничат тикви и боб.
Представете си седнал върху дървена платформа човек, който се крие под навес, докато напява и вдига врява, за да прогонва натрапниците от полята. Представете си отъпканите пътеки, които лъкатушат покрай домовете и радостта на седналите хора, опънали одеяла с изобилие от храна за всеки, желаещ да я опита. Представете си как накичени с пера танцьори с дрънкалки от кратуни подскачат под ритъма на тъпан около стълбове с издялани лица и образи. Как деца лудуват на воля и с туптящи от вълнение сърца дебнат своята първа плячка.
Представете си удивлението, което би се прокарало у вас, когато видите общите хармани, в които хората съхраняват събраната реколта, общите зимници с запаси. А какво бихте си помислили за татуираните в резки и кръгове и боядисани в червено-черна боя тела на воините, завърнали се благополучно от битка, щастието, което искри от съпругите и любимите и всеобщия смях, които звъни и се извива наоколо наред с димния облак от огнището и вихъра от песни.
Представете си хора, които мислят един за друг от чувство на братство, великодушие и желание да услужат. Разбирателството, което цари в простите и сложни взаимоотношения.
Представете си изумлението от гледката на общество, което се гради на взаимопомощ и солидарност, честност и щедрост, без закони, които да слагат окови.
Представете си общество без ощетени и привилегировани, където водачите са тачени заради опита и достойнствата си.
Как бихте видели едно такова общество, ако идвате от един свят, раздиран от вражди и братоубийства, от властолюбие, несправедливост и робство, в който насилието е средство към постигане на власт и начин да властваш, а властта – възможност да блудстваш и безчинстваш.
Представете си почудата, която би се изписала на лицето ви, ако идвате от място, където ви е внушавано, че сте венецът на цивилизацията, че къде-къде по-важни от живота на някой плебей са високите маниери и снобски етикет. Място, в което обикновените селяни са непрокопсаници, на чиито гърбове се разхождат високомерни аристократи, които тънат в разкош и удобства.
Представете си ако вие бяхте на мястото на първите мореплаватели или заселници, които видели с очите си новите земи и странните им обитатели.
Нищо чудно тогава, че първите свидетели на девствените красоти на Острова на Костенурката възкликнали „ Това е раят на земята.” Всичко това било твърде хубаво за новопристигналите. И каква мислите би била вашата реакция? Бихте поискали тези земи. Бихте искали да бъдете част от Новия свят - света на новите възможности. Да пренесете най-хубавото в Европа, за да бъде споделено с европейците или да започнете ново начало, от първата копка да градите ново общество.
Представете си, че това съзнателно или не ваше желание се оказва причина за разпада и разлагането на още стотица други функциониращи от столетия общества.
Сега единственото, с което се задоволявате е, че успяхте да пренесете в шепа само спомена за някога съществувалия рай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар