Indian week - Germany 2012

Преди няколко дни се проведе четиредесетия пореден индиански събор в Германия, известен като Indian week. Това е най-многочисления индиански събор в Европа с десетки типита и повече от хиляда души. Участвали си представители от поне 11 европейски страни. Ето тазгодишините снимки от лагерния живот по време на събора.

Змийската могила в Охайо

Змията е един от най-сложните образи в световната митология. За нея е характерна ярко изразена поливалентност. Тя побира в себе си и мъжкото, и женското начало, а заради своята двуполовост е емблема на всички самопораждащи се божества. От една страна е фалически символ, оплодителната мъжка сила, „съпругът на всички жени“ и не случайно присъствието й почти във всеки фолклор означава бременност. Както знаем женитбата между женската и мъжката сила е животворен акт на природата. Затова неслучайно мотивът за женитбата между земна жена и змей или змия е характерен за земеделските култури по света.(Фрейзър, 1984) Обикновено девойката от мита се намира във възраст, в която е узряла за брак и се свързва с всички онези мистерии, които правят жената да изглежда особено потайно и достойно за уважение създание в очите на древния мъж – менструацията, зачеването и раждането. Жената винаги се е възприемала като мистична и божествена заради способността й да дава живот. В това си свое качество тя често е съпоставяна с Твореца. Така ако девойката символизира връзката със земята, плодовитостта и креативната сила на природата, то змията в този случай е устойчив символ на мъжката оплодителна сила и фалоса. Към това ни препраща и връзката й с водите, семето, течността, от която се е родил животът. (Джоузеф Кембъл, 2003)

 От друга страна змията е и в тясна връзка с женския аспект. Тя често придружава женските божества (най-вече Великата Майка на боговете) или самата тя е символ на Земята, на нейната тъмнина, влага и скритите в нея плодоносни сили. В този аспект е носител и на типично женски черти като потайност, загадъчност, интуитивност. Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителските практики. Класическият образ на две преплетени змии, станал емблема на съвременната фармацевтична професия, пази схващането, че змиите са пазители на водите от дълбините, които се вливат като сок в даряващите здраве били и растения. Тоест отново е залегнала тяхната плодородна способност.( Дж.К.Купър, 1993)

 От една страна Змията и всичките й прявления са натоварени с идеята за смърт, разрушение и хаос, но от друга способността й да сменя кожата си предполага възкресение и възобновление, затова змията или змеят са станали основен мотив за кръговрата на живота, на вечността. Същата аналогия на смърт и възкресение древните откриват в растящата и намаляваща в нощното небе луна, в трите агрегатни състояния на водата, в смяната на сезоните, растежа на растенията, в циклите на природата . Не случайно змията, луната, подземните води, фалоса са все символи, присъстващи най-вече със земеделските култури – онези чиито живот, зависи пряко от земята и нейните живителни сили. (Arthur Versluis, 1992)

 В космогонично отношение змията и водата се свързват с първичния хаос, първоматерията, животът в неговия необуздан, недиференциран и хаотичен аспект. Водата е символ на потенциалната творческа енергия и жизнения дух. На първичния хаос, неравновесието, от което обаче е покълнал животът и се създал порядъкът. Неравновесието, убеждава ни древният човек, трябва да съществува, защото тъй както светлината поражда сянка в обектите, срещу които грее, така и божественото се отделя от себе си, за да отвори пространство в космоса и да сътвори дисхармония. Дисхармонията е обратно отражение на трансцеденталната светлина. Нейн враг се явява Слънцето и всички слънчеви и духовни сили.

В Охайо се намира най-просторната могила в Северна Америка и най-голямото изображение на змия в света. За разлика от други подобни места, тя не представлява погребална могила, а огромно земно изображение на змия. Образът първо е направен с камъни, които после са покрити с пръст, достатъчно високо че да достигне височината на стандартен човешки бой. Змията прави няколко извивки и в края й се откроява опашка. В устата си сякаш поглъща яйце. От земята е трудно да се види в цялостен вид подобно на изображенията в Наска. Предназначението и авторът на това важно за Америка наследство си остава загадка. Приписва се на културата Адена или техните наследници от Хопуел, от които се заражда Мисисипската култура. Факт е, че и трите са издигали подобни могили и че сред хилядите, пръснати из долините на реките Мисисипи и Охайо змийската могила е най-впечатляващата. Учените все още имат сериозни колебания в датирането на могилата - от 1000 пр.Хр. до 400 сл.Хр. Уникалната й структура наред с това, че в околността не са намерени човешки останки я обгръща в още по-плътен пласт на загадъчност. Който и да го е сторил този подвиг, е впрегнал цялата общност и то явно с важна цел. Змията е дълга цели 400 метра, широка 6 метра и висока 1.5 м. Учените са убедени, че разположението и извивките й имат планетарно съответствие.

 В Райс Лейк, Serpent Mounds Provinical Park , Онтарио има второ подобно изображение, но значително по-малко – 57 метра дълго и 7 широко. Според някои тези змии са влияние от хопите, които в легендите си носят спомена за миграции на големи разстояния. Мнозина учени сериозно разглеждат хипотезта, че именно хопи са народът, оказал най-силно влияние върху племената от Североизтока. Една хопска легенда говори за това, че ако няма подходящи камъни, на които да гравират своите изображения, ще ги направят под формата на могила. За християните също мястото е свещено, защото според тях е божия следа, препращаща към райската градина и змията- изкусител. Мормоните като Джоузеф Смит твърдят, че могилите са строени от изгубените израелски племена, дошли по тези зими към 6-7 век. Разбира се, учените отхвърлят подобни твърдения. Предположенията са, че символизира змея от подземния свят, пазещ водоемите в местността, тъй като тези култури не биха могли да просъществуват без наличието на благодатните реки в региона. Други виждат в изображението на поглъщащата кълбо змия пресъздаване на митологичната представа за настъпването на слънчево затъмнение. Според някои тази могила е изградена в чест на гърмящите змии, които са сред най-опасния враг на хората в Америка и продължават да бъдат голям брой.

РАЗУЗНАВАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf

    Веднъж, преди много години Белият Бик видял сън, много ясен сън. Като се събудил, той дълго размишлявал над видяното и накрая събрал приятелите си и шайенските вождове. След като нагостил посетителите си и попушил с тях, той казал: "Приятели, искам да се отправя на война. Тази нощ аз видях на сън вражески отряд от осем или десет човека. Те вървят покрай река Масълшел по посока на нашия лагер. Към скалповия кичур на вожда им е прикрепена голяма сребърна пластина".

     Четиридесет и един шайени, сред които били и три жени, решили да тръгнат на война с Белия Бик. Отрядът излязъл от лагера на река Тонг и се отправил към изворите на Мъди-ривър, а после свърнал надолу по Роузбъд, пресякъл река Шийп и вървейки по течението й, излязъл на Йелоустон. Тук те спрели за един ден, след това преминали на другия бряг на Йелоустон и цял ден вървели по течението на Масълшел. С приближаването на нощта те се установили на бивак, като изпратили напред съгледвач, но той не открил нищо заслужаващо внимание.

     Когато започнало да мръква, Билия Бик се отделил от отряда и се изкачил на един хълм. Той седял там в пълна самота, когато наблизо пробягал койот и му излаял, че враговете, които търсят, се намират край реката и току-що са спрели за да лагеруват. Чувайки това, Белият Бик се върнал при хората си. Той призовал най-възрастните измежду шайените, изпушил с тях напълнената отпреди лула и съобщил, че врагът е близо. След това Белият Бик казал на Храбрия Вълк и Прерийната Мечка: "Яхвайте конете и тръгнете покрай тази рекичка до разклонението, където утре сутринта ни изчакайте. Постарайте се да намерите тези хора и да разберете какви са те".  Двамата воини потеглили в указаната посока,

Ролята на животинските символи в танца на слънцето на прерийните индианци

Елизабет Етууд Лоурънс Университет Тъфтс (д-р Елизабет Е. Лоурънс (1929-2003) е антрополог и ветеринар, и е била професор във факултета по изследвания върху околната среда - училище по ветеринарна медицина към Университета Тъфтс)

превод: Mayan

 За много прерийни племена, чиято базирана върху лова на бизони култура процъфтява през XVIII и XIX в., Танцът на слънцето е главната публична религиозна церемония. Обикновено провеждан през пролетта или в началото на лятото, ритуалът празнува обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. Танцът на слънцето отразява характерната за прерийния етнос свързаност с природата и включва символните репрезентации на различни животински видове, особено орела и бизона – някога играли същностна роля в живота на хората и все още надарени със свещеност и специални сили. Ритуалът, съдържащ жертвоприношения и молитви за хармония между всички живи същества, продължава да се практикува от много съвременни коренни американци. Въпреки че отделните детайли на събитието са различни при различните племенни групи, има определени елементи, които са общоразпространена племенна традиция. Обикновено церемонията се провежда през късната пролет или ранното лято, когато различните групи от племето отново се събират на едно място след обичайното зимно разпръсване. Танцът на слънцето е ритуал на саможертвата, в миналото изпълняван от действително всички жители на Високите равнини – арапахо, арикара, асинибойн, банок, чернокраки, шайени, прерийните крии, кроу, гро вантри, хидатса, кайова, мандани, оджибуей, омаха, понка, сарси, шошони, сиукси и юта (Spier, 1921, 459; Liberty, 1980, 165-66). Сред много от тези племена церемонията все още е съхранена, макар понякога и под различна форма. Всеобщата значимост на Танца на слънцето е в обновлението – духовното възраждане на участниците и техните роднини, както и възобновяването на живеещата планета и всичките й компоненти. В най-широк аспект чрез церемонията се преутвърждава изначалното родство между социалния и природния свят. Тази животообновяваща тема при шайените например е засвителствана чрез названието Колиба на новия живот за постройката, в която се провежда ритуалът. Названието изразява идеята, че Танцът на слънцето е предназначен да “пресътвори, преоформи, да одухотвори повторно земята, съществуването [и] животинския свят”(Dorsey, 1905, 57). В зависимост от индивидуалните и племенните особености причините за участие могат да бъдат различни – благодарност за получена благословия, изпълнение на обет (направен при благоприятно развитие на определена кризисна ситуация), желание да се осигури безопасност за някой роднина, служещ в армията, или изцелението на болен. Извън тези лични причини, изпитанието може да се предприеме, за да се осигури благоденствие за танцуващите като цяло. В исторически времена при кроу например Танцът се е провеждал с цел добиване на отмъщение за роднините, убити във война (Lowie, 1935, 297). Някои племенни традиции в контекста на церемонията включват и пренасянето на свещени лечителски вързопи.

 Обичайно всеки Танц на слънцето

Ghost Dance - Robbie Robertson

Crow has brought the message

To the children of the sun

For the return of the buffalo

And for a better day to come

You can kill my body

You can damn my soul

For not believing in your God

And some world down below

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

My sister above

She has red paint

She died at Wounded Knee

Like a latter day Saint

You got the big drum in the distance

The Blackbirds in the sky

That’s the sound that you hear

When the buffalo cry

You don’t stand a chance

Against my prayers

You don’t stand a chance

Against my love

They outlawed the Ghost Dance

They outlawed the Ghost Dance

We shall live again

We shall live again

We shall live again

Crazy Horse was a mystic

He knew the secret of the trance

And Sitting Bull the great apostle

Of the Ghost Dance

Come on Comanche

Come on Blackfoot

Come on Shoshone

Come on Cheyenne

We shall live again

We shall live again

Come on Arapaho

Come on Cherokee

Come on Paiute

Come on Sioux

We shall live again

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We shall live again

We used to do the Ghost Dance

We don’t sing that kind of songs no more…