„Самото произнасяне на името им буди страх и ужас по всички краища на континента. Племето по начало населявало голяма част от източната граница на Пенсилвания и на щатите Ню Джърси и Делауер. Никой друг народ на континента не е бил толкова гонен и изселван от нашественици и не се е бил така храбро и отчаяно за всяка педя земя. От бреговете на Делауер до красивата Сускехана, през Алеганските планини до река Охайо, после до Илинойс и Мисисипи и накрая на запад от Мисури....местени и изселване договор подир договор подир договор. Всяка тяхна крачка извън земите на дедите им е направена против волята им, а сега (1845г.) са пратени на нови места в съседство с нови врагове и първата им работа е не да садят своите традиционни култури, а да хванат оръжието, за да защитават земите, на които са пратени. Не познавам друг народ, за чието покръстване са положени толкова сериозни и продължителни усилия, като започнем от моравските мисионери, които първи подела инициатива, както и друг народ, при които тези усилия да се окажат изцяло на вятъра – резултат, може би от лошата слава на белия човек и неговите лъжи.
Този разпръснат и отслабен народ някога наброявал 15,000 хиляди, а сега няма и 800 души...”
(Джордж Катлин)
„Дългото ми и пряко познанство с делауерите във военно и мирно време, като врагове и като приятели, е оставило в мен повече от добри впечатления по отношение на техния нрав, смелост, щедрост и лоялност."
(Генерал Уилиям Харисън)
„Не знам друг народ на земята, който да е толкова привързан към своите роднини и деца, както делауерите.”
(Хекевелдър, историк)
