Агуесасне

Ирокезкият резерват Агуесасне е един от най-токсичните и рискови райони в Америка. Той бил въведен в индустриализацията още през 1950г. с превръщането на река Сейнт Лаурънс в основна артерия на корабния транспорт. С отварянето на морския път започнала “ерата на индустрията” за индианците от района. За отрицателно време отворили врати компанията Дженерал Моторс и завод за метали, който започнал да я снабдява със суровини. Още тогава резерватът се прочул като най-замърсената не-военна зона в САЩ. Към 80-те години местното медицинско училище подело кампания, в която съветвало жителите на резервата и особено бременните жени, да избягват да се хранят с местна риба. Бил открит още един тревожен факт. Разнасящите се вредни токсини от претъпканите и неподдържани сметища били на прага да отровят цялата флора и фауна в района. Скоро опасенията на еколозите се оказали истина. Доказали го редица изследвания върху местни костенурки. Животното, което оформило света от своята коруба според представите на ирокезите съдържало 84% полихлориран бифенил, което надвишава двеста и осемдесет пъти допустимите за организма стойности. След откритията на екземпляри, които превишавали нормалното количество в още по-големи степени, екологът Уорд Стоун заключил, че Агуесасне е най-тежкият случай на замърсяване с полихлориран бифенил за цяла Северна Америка. Няма друг подобен случай, в който животните да са превърнати в токсичен отпадък.

До 1990 г. риболовът и земеделието, които били основен поминък за мнозина традиционалисти отмрели и останали само злокобните надписи “ Отрова” и “Не яж местно!”