вторник, 17 март 2009 г.

Кои са ирокезо-езичните племена




     Хюрон (уаяндот, островитяните) - Французите им дали пренебрежителното име „хюрон„ което идва от френското „хюр„ и означава „главорез„. Англичаните ги назовавали със тяхното собствено име „уаяндот„ .Хюрония или старите земи на хюрон се намирали край езерото Симко в днешната канадска провинция Онтарио. При първия си контакт с тях френските йезуити преброили 32 селища, 700 жилища, около 4000 семейства и 12 000 възрастни. По-късно племето се преместило на северния бряг на езерото Хюрон. Те били организирани в конфедерация, наречена Уендата. В нея влизали Attignawantan и Attigneenongnahac, а по-късно към конфедерацията се присъединили две групи, отделили се от ирокезите - Arendahronon (1560) и Tahonaenrat (1570). Хюрон се сприятелили с французите, което разпалило старата им вражда с ирокезката лига. През 1649 г. в борбата за надмощие на търговията с кожи ирокезите сринали със земята селищата им. Остатъците от хюрон се заселили в близост до Квебек, други слезли надолу към Детройт. През 1843 били депортирани в Канзас, откъдето 10 години по-късно били наново преместени, този път в Оклахома.

http://www.wyandot.org/

     Неутрали – северния бряг на езерото Ири. Териториите им включвали части от днешен Ню Йорк и Ниагара, както и югоизточен Мичиган. Към началото на 17-ти век населението им наброявало 15-20 000 души, разположени в повече от 30 селища. Получили името си от французите поради факта,че запазили неутралитет във войната между хюрони и ирокези. Името на конфедерацията им не е известно. Знае се само, че хюрон ги наричали Attionondaron или Attiwandaronk, което значело „Тези, които говорят малко по-различно„ , а сенека ги назовавали „Народът на котката„. Водели активни преговори в търговията с кожи посредством хюрон, които от своя страна ловко ги държали настрана от по-сериозно обвързване с французите. В средата на 17-ти век ирокезите нахлули в Хюрония и разпръснали местните. Неутралите били обвинени в укриване на хюронски воини, което дало повод на ирокезите да влязат в битка с инак многобройния и уважаван от тях народ. Ири, които били техни съюзници, отказали да им помогнат, а другите им приятели, Сускехана, били стъпкани от мохок. Оцелелите от битката с ирокезите били осиновени от тях, а други групи се присъединили към остатъците от хюрон, тиононтати и ири.

Ири – името им идва от ирокезката дума "Erielhonan", която означава „дълга опашка„ и препраща към американския рис. Французите възприели названието, като ги нарекли „Народът на котката„. Ири населявали земите на юг от езеро Ири в близост до Ню Йорк, а на запад стигали до Сандъски, Охайо. Точният им брой никога не е бил ясен, тъй като французите са имали само една среща с тях. Но фактът, че се противопоставяли на ирокезите в продължения на десетилетия, при това без да разполагат с огнестрелно оръжие предполага, че са били многоброен народ. Населението им значително нараснало след като към тях се присъединили хюрони и неутрали. Ири били съюзници с неутралите и уенро в борбата с общия им враг – ирокезите и също поддържали добри приятелски отношения със сускеханок, от който се снабдявали с оръжие. Първият им и единствен конткат с европейците се осъщесвил случайно през 1615, когато Етиен Брюле се натъкнал на група ири, скитащи край ниагарския водопад. През 1639 ири и неутрали се отдръпнали от уенро и ги оставили да се справят сами с трудностите. Десет години по-късно рухнал и съюзът между ири и неутрали заради отказа на ири да протегнат ръка на своите братя в мига, когато ирокезките воини се канели да ги атакуват. През 1648-49 паднала Хюрония, по същото време били завзети тиононтати, а на следващата година под томахавката на ирокезите попаднали неутралите. Хиляди оцелели от битките с врага намерили убежище сред ири.

     В същото време ирокезите започнали да притискат ири да предадат бегълците, които от време на време нанасяли леки щети на ирокезките селища. Ири отказали, знаейки, че разполагат с допълнителна войскова мощ. Двете страни водели напрегнати преговори в период на две години. Ирокезите продължавали да настояват, а ири се държали на положение. Стигнало се дотам, че през 1653 г. ири нахлули в земите на сенека и убили техен високопоставен сахем, Аненкраос. Тази случка изострила ситуацията, но до битка не се стигнало, тъй като и едните, другите уважавали бойните умения на противника и знаели, че битките между тях биха коствала сериозни жертви и от двете страни. На една от поредните мирни конференции обаче един воин от ири се разпалил и в яростта си погубил живота на един от представителите на онондага. В резултат на това ирокезите изклали до крак трийсетината техни пратеници. Бил даден ход на една тригодишна кръвопролитна война. Ирокезите се подсигурили като подписали с французите споразумение за ненамеса от тяхна страна. Въпреки тази мярка ири отстояли дълго време на ирокезите и били победени чак през 1656 г. Много от оцелелите били осиновени от сенека и заели местата на убитите ирокезки воини, като така ири престанали да съществуват като отделно племе. Те обаче не изчезнали напълно. Френските картографи продължили да отбелязват народа на котката върху картата. 



    Сускеханок – името им произлиза от алгонкинското „сускехана„ или „народа на калната река“ . Скандинавците ги познавали с името „минкуа“, което на алгонкински език означавало „измамник, негодник“. Малко се знае за тях, тъй като европейците рядко ги посещавали, а до 1675 г. години поредица от епидемии и войни ги сломили напълно. В началото на европейското нашествие сускеханок били могъщ народ, който се разпростирал от северна Вирджиния до южен Ню Йорк. Описвани са като благородни и героични, заклети врагове на ирокезите. 
    Когато за пръв път през 1608г. капитан Джон Смит се срещнал с тях, бил впечатлен от тяхната стройна фигура, ниски басови гласове и разнообразните типове оръжия, които притежавали. В своите описания скандинавците също наблегнали на снажните им фигури. Сускеханок често се придвижвали към атлантическия бряг и всявали смут сред нантикок, коной и конфедерацията на Поухатан. Срещу алгонкинските племена имали успех, но не може да се каже същото по отношение на войните с ирокезите. До 1700г. от сускеханок били оцелели едва 300 души. Те продължили да намаляват драстично и през 1763г. банда престъпни заселници изклали последните двайсетима от племето. Все пак известна доза тяхна кръв тече и до днес във вените на ирокезите и делауерите. Известният сахем от онайда, Шкенандоа, както и минго вождът Логан са потомци на сускеханок. Някои смятат, че сускеханок се присъединили към мехерин (Сев. Каролина), който впоследствие били погълнати от тускарора.

    Натоуей - Името е грешна интерпретация на алгонкинското Надауа. Самоназванието им Чиронхака означава „Народът на двете сливащи се реки“ . Първият им контакт с белите е от 1607-1608, когато населявали окръг Вирджиния. Участвали в малко известния бунт на Натаниел Бейкън през 1776г. Въпреки малобройността си племето като по чудо успяло да запази своята цялост и да оцелее. Когато тускарора напуснали земите си, за да се присъединят към ирокезката лига, малка група от натоуей също поели на път. Макар днес те да не са признати за отделен етнос на федерално и щатско ниво, колониалното правителство от 18-ти век ги считало за отделен народ и сключвало моножество договори с тях. Днес населяват окръг Саутхемптън във Вирджиния.

http://www.cheroenhaka-nottoway.org/

    Мехерин -принадлежат към ирокезкото езиково семейство. Използват диалект близък с този на тускарора. На своето наречие „мехерин“ означава „народът на тресавището“. Племето никога не е надвишавало 600 души. Писаната история за него датира от 1650 г., когато английският търговец Едуард Бленд заедно с още петима свои сънародници и група индиански помощници посещават тяхно селище. Скоро мехерин били принудени да изоставят богатите си земи във Вирджиния и да се преместят в по-неблагоприятните блатисти места край Хертфорд каунти в Северна Каролина. След като станали земевладелци, те укривали самоличността си, за да се предпазят от расовата дискриминация в района. През 1977 г. племето, което не е причислявано към федерално-признатите общности, се регистрирало като организация с нестопанска цел. Оттогава мехерин насочват усилията си в утвърждаване на своята култура и идентичност и в придобиване на статут на самостоятелен етнос. В днешно време мехеринските индианци не си служат със своя роден език, а традиционните занаяти са напълно отмрели.

http://www.meherrintribe.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар