петък, 27 март 2009 г.

Шестте Нации (Six nations)



     Дълго време ирокезите не били единен народ, а група враждуващи по между си родствени племена. Когато дошъл Миротворецът, той донесъл със себе си Kaianeraserakowa , Великия Закон на Мира, и го предал в ръцете на племената. Месията дошъл, носейки послание за Skennen (Мир), Kariwiio (Добра Дума) и Kasatensera (Сила), послание за Лига, изградена въз основите на принципите за равенство, взаимоуважение, любов и справедливост. Той виждал бъдещето обединение на нациите като Дълъг дом, в който всеки народ имал своето огнище. С други думи, всеки член на Лигата запазвал своя суверенитет и делял с другите отговорността да предпазват Мира, Земята и Бъдещите Поколения. Това бил първият подобен пример за обединение, което било колкото политическо, толкова и духовно.



А) Мохок

     Името им произлиза от думата „mohowaanuck“ (човекоядци), с която племето нарангасет ги назовавали (в очите на съседните народи ритуалното изяждане на живителни органи, с което воините целели да покачат магическата си сила се смятало за ужасен акт на човекоядство). До ден днешен в английския език думата мохок се употребява жаргонно в смисъл на „бандит“, „разбойник“, което има връзка с лошата слава, която племето си навлякло. Тяхното самоназвание е Ганиенгехака- „народът на кремъка“ и са известни още като „Пазители на Източната Врата“ в големия Дълъг дом, който представлява конфедерацията. 

    Моухок населявали териториите по поречието на едноименната река. Първоначално долината била населена от мохикани, но те били изтласкани от ирокезите по време на почти 50-годишната война между ирокези и алгонкини (1575-1622). Сприятелили се с холандците, а по-късно станали верни на англичаните. Първоначално белите не позволявали на индианеца да притежава оръжие. С развитието на търговията ограниченията намалели, докато в един момент европейските сили започнали да се съревновават в това да „ухажват“ индианските народи с по-добри търговски оферти. Мохок имали късмета да бъдат ухажвани както от холандци, така и от англичани, в резултат на което се превърнали в основна фигура във войните. Единственият индиански народ, който бил по-добре въоръжен от тях били сускеханок, които разполагали в селището си със собствено оръдие.
     След като мохок и останалите племена от лигата се оказали обградени единствено и само от врагове, а популацията на бобри изчезвала от родните им земи, ирокезите били принудени да навлязат в чужди територии. Разбира се съседите им - ири, неутрали, сускеханок и хюрони - не допуснали ирокезките ловци да пристпъпват в техните земи. По онова време битувала простата истина, че който не търгува, той не оцелява. Пред всеки индиански народ стоели две алтернативи – да завладява земи или да бъде унищожен. Така ирокезите начело с мохок станали част от кръвопролитните „Боброви войни“, в които стойността на бобровата кожа надвишила тази на живота на един индиански воин.

     След американската революция голяма част от мохок се преселили във френска Канада и се присъединили към избягалите с йезуитите групи от техни сънародници. Известни мохок лидери са Соенгарахта, прочут още като крал Хендрик и Таянденага с английското име Джоузеф Брант.


Б) Oнайда

Наричат себе си Онйота'ака, „Народа на изправената скала“. Името им говори за изобилието от гранитни скали по техните земи, а също така отбелязва факта, че в центъра на всяко тяхно селище се намирала скала, край която старейшините се събирали, за да се съвещават. В лигата те са в позицията на "по-млад брат" и пазят Северната стена от Дългия дом на конфедерацията, откъм река Сейнт Лоурънс. Ролята на нацията била отразена и върху специфичните шапки (Гастоуе), които носели делегатите на лигата. Броят на орловите пера и начина, по които били закрепени издавали племенната принадлежност на делегата и положението, което заемал народа му в лигата. Украсата за глава, която носи представителя на онайда се състои от три пера, две от които са изправени, а третото е хоризонтално.

     Когато избухнала войната за независимост, ирокезите дали право на всяко от племената да реши дали да се намеси в конфликта. Онайда не били приятелски настроени към англичаните, които в техните очи били предатели. Те заедно с част от тускарора се присъединили към американците, за да воюват срещу британците. Това изправило на бойното поле братя срещу братя. Веригата на ирокезкия сююз се скъсала и с нея се изпарили надеждите за вечно единство и заветите за мир и разбиране. В крайна сметка за онайда всичко завършило с премествнето им в резервати край р.Темза, Онтарио и Уисконсин.



В) Онондага – 

 Онондага са пазители на огъня в свещения Дълъг дом. Поради тези си функции имат ръководна роля в племенния съюз. Те са пазители и на междуплеменните договори и съглашения, които се валидират под формата на колани от вампум. Самоназванието им Ондагега, което означава „Народа на хълмовете“. При основаването на конфедерацита Миротворецът посадил Белия Бор на Мира в земите на онондага, които се присъединили последни, тъй като упорито отказвали да приемат словата му. В лигата те са известни като „по-големия брат“ и тяхна задача е да откриват и закриват срещите, както и да съблюдават за спазването на реда и правилата. На свещената шапка на техните представители са закачени две орлови пера, едното е изправено, а другото в полу-хоризонтално положение.

     В края на 17-ти век племето се разделило - едни останали верни на британците, а други с помощта на мисионерите мигрирали към френска Канада. След американската революция някои се преместили в резервата на Шестте Нации край Гранд Ривър, Онтарио, а немалка, част си извоювали свой собствен резерват в земите на предците си край Ню Йорк.



Г) Каюга 

 Самоназванието им е Гайогохоно, което означава „Народа на големите тресавища“ и говори красноречиво за местата, които населявали. Известни са още като „Народа на голямата лула.“ Първоначално обитавали бреговете на езеро Каюга. Те се намирали покрай „южната стена“ на „Дългия дом“ и в рамките на лигата заемали статут на „по-млади братя“. Този статус играел роля най-вече по време на Големия Съвет на Вождовете, на който се събирали петдесет делегати от петте племена и взимали решения по важни въпроси. Представителите на каюга носят едно перо, но за разлика от тези на сенека, които също носят по едно перо, тяхното не е изправено нагоре.

    До началото на американската революция голяма част от племето се отправила към Канада. Останалите заживели в сегашните щати Ню Йорк и Охайо, където се смесили с членове на други ирокезки племена. Индианците със смесена кръв станали известни под името минго. Думата идва от делауерското „minqua“, „подлец“ - един от многото епитети, с които вражеските племена се обръщали към своите ирокезки неприятели. Минго от тях се явяват потомци на сенека и каюга, смесени още с кръвта на ири, неутрали, хюрони. През 1700 г. сформирали общи селища с делауери и шоуни, които дошли впоследствие по тези земи. минго не играели съществена роля в племенния съюз. Често се включвали в борбите на алгонкините с американците. Най-известният минго е Tahgajuta „Виждащия всичко“ или Логан.



Д) Сенека 

Наричат себе си Онодоуахга или „Народа на големия хълм“, което е свързано с легендата, че произлизат от Южния Хълм край езеро Ганандагуа. Като западно племе, разположено по поречието на река Дженези те са Пазители на Западната Порта на лигата. Те са най-многолюдният народ сред ирокезите. Първоначално се били установили край река Дженези и езерото Сенека, но след унищожаването на хюрон и ири навлезли на запад към езеро Ири и река Алегани. През 1657 г. сенека вече били интегрирали 11 племена. През 1687 г. французите, подкрепени от индианските си съюзници се опитали да пометат сенека, но били разбити от 700 техни бойци. През 18-ти век се почувствали застрашени от нашествието на англичаните и насочили симпатиите си към французите. По време на американската революция запазили неутралитет. При все това американците изгорили селищата им. Част от сенека намерили дом в резерват в щата Охайо, където се смесили с други племена. По-голямата част останала в западен Ню Йорк в днешните резервати Катараюга, Алегани, Тонаунда.


Е) Тускарора 

Името „Тускарора“ е англицизиран вариант на „Дус-га-о-уе“ със значение „ Народът на носещите ризи“. Историческите сведения за тях са оскъдни. Лоусън, пленник на тускарора, казва следното по техен адрес: 

Те се отнесоха към нас много по-добре, отколкото ние. Винаги споделяха с нас от своите провизии, докато ние ги оставяхме да си тръгнат гладни от домовете ни. Гледаме на тях с презрение и надменност, имаме ги за нищо повече от зверове, облечени в човешка форма и при все, че притежаваме религия и високо образование, имаме къде къде повече недостатъци и пороци от тях“.

     Като цяло тускарора били считани за благи, миролюбиви и бързо станали жертва на пороците на колонистите. Жените им били насилвани, децата отвличани и продавани в робство. Пуританите от Нова Англия гледали на индианеца като на нисше създание, което няма правото да притежава земя. "Неспособността на дивака да оцени това, което притежава" давало основание на заселниците да взимат техните земи. Не е странно, че това породило трайна омраза към белите в сърцата на местните.

     През 1712 г. Тускарора изпратили вампумен колан до Великия съвет на ирокезката лига със зов за помощ срещу племето катауба и английските заселници, които изземали земите им. Едни от основните търкания между тускарора и белите им съседи от Северна Каролина били честите отвличания на индиански деца, които впоследствие били продавани в робство. Правителството на Ню Йорк се намесило и изискало от Лигата да не прибързва да вади томахавката срещу гражданите на Каролина и съюзниците на англичаните, катауба, а да се опита да реши проблема по мирен път. След дълги месеци на преговори и напрежение тускарора били поканени да се присъединят към Лигата и да мигрират в земите на Ходеношони. Великият съвет приел новия член на конедерацията през 1722 г., но миграцията на племето продължила близо век. Тъй като легендарният основател на Лигата определил, че съветът не трябва да се състои от повече от 50 места, представителите на тускарора не получили право на глас. Те присъствали на съветите, но ако искали да се изкажат, трябвало да поискат специално разрешение. Най-често за техните интереси се грижел народът на сенека, който отпуснал част от земите си за създаването на резерват на най-младия член.

     През 50-те години на XX век властите в Ню Йорк реквизирали 1,383 акра земя от резервата им, за да послужи за изграждането на ТЕЦ. Индианците се противопоставили на това, като легнали пред полицейските коли и строителните машини. След продължителна съдебна борба местните се лишили от 550 акра земя. Днес Тускарора населяват резерват на брега на езеро Онтарио на девет мили от Ниагарския водопад. Повечето жители на резервата намират поминък в градските зони на градовете Бъфало и Ниагара, а племето си докарва странични приходи от търговия с дървесина.


Няма коментари:

Публикуване на коментар