събота, 28 февруари 2009 г.

В чест на Джоузеф Брант




    Роден е през 1742г. край бреговете на река Охайо и получава името Тайенденага със значението „ Той прави два залога“. Унаследил статута си на водач благодарение на баща си. Получил възможност да се обучава в прословутия Дартмънт Колидж в Кънектикът, където научил перфектно английски език и се запознал с историята и литературата на Европа. Скоро Брант станал преводач на Англиканската мисия и съдействал при изготвяането на молитвеник на родния му език, както и при превода на няколко Апостолски евангелия.
    По това време сестрата на Джоузеф, Моли Брант, била омъжена за британския благородник, завеждащ Бюрото за индиански въпроси, Уилям Джонсън, който бил изключтелно благоразположен към местните народи. Още тринайсетгодишен Джоузеф последвал своя бял роднина в битката при Лейк Джордж, 1755г., в която намерил смъртта си друг знаменит вожд на ирокезите, Хендрик.
След кошмарното преживяване от битката Джоузеф отново се захванал с образование. Не след дълго бил повикан от Уилям Джонсън като преводач в експедициите към различни западни племена. По време на една от тях младият ирокез разкрива зловеща измама. Една от търговските компании изкупувала от армията дефектни пушки и ги препродавала на индианците. При изстрел те избухвали в ръцете на стрелеца.     Джоузеф разбил кроежите им, осъдил компанията в съда и принудил властите да изземат лиценза им.
    През 1963г. заради лоялността си към британците той се сражавал на тяхна страна в битката за най-важната крепост на британската власт, форт Детройт, обсаден в продължение на месеци от въстанника Понтиак.
След като се издигнал, Джоузеф можел да се поогледа за жена, както повелявала традицията тогава. Негова избранница станала Маргарет, дъщеря на вожд на Онейда, с която се бил запознал в училището. Оженили се по индиански, и по англикански маниер и заживели във ферма. Шест години по-късно, през 1771г. съпругата му починала от туберкулоза. За да не остави децата си, син и дъщеря, да израснат без майка, Брант се оженил още веднъж, и то за сестрата на първата си жена, Сузана. Едва след няколко месеца в дома му отново се спуснал траурен мрак. Съпругата му починала също от туберкулоза.
      След смъртта на Уилям Джносън Брант станал секретар на неговия племенник, Гай Джонсън. През 1755г. го придружил в Англия, за да преговаря лично с краля за бъдещето на неговия народ. Той бил облечен в най-добрите европейски костюми, но същевременно носел две типични за народа си части от облеклото – мокасини и червено наметало, увито около рамото.
Срещата останала паметна, тъй като никой европеец не подозирал, че един „дивак“ може да има такова безупрено поведение, съвършено английско произношение и завидно остроумие.
     Някои от репликите му към краля на Англия остават завинаги в историята като доказателство за неговото благородство и любов към народа си, въпреки европейското си влияние.

„ Не се прекланям пред никого, тъй като аз, самият, съм считан за водач сред народа си. Но на драго сърце ще стисна ръката ви.“

„ Мъдреците при нас наричаме „бащи“ и те праведно поддържат това свое призвание. Вие наричате ли се християни? Вдъхновява ли духа ви и напътства ли делата ви религията на Онзи, когото наричате ваш Спасител? Без съмнение не.“

„ Спрете да се назовавате християни, освен ако не искате да се покажете като двуличници. Спрете да зовете другите народи диваци, когато вие сте десетократно по-жестоки от тях“

„ Никой от нас не желае друго призвание за смелите си и достойни дела освен съзнанието, че сме служили на народа си“


Друг незабравим момент в историята е присъствието му на представлението „Ромео и Жулиета“. Когато на финала лейди Осори го попитала какво му е мнението за този вид любовни отношения, той отвърнал: „ Мисля, че са в повече, Ваше Благородство. Никой мъж не би спечелил своята дама, ако трябваше да хаби толкова време и думи в подобни словоизлияния. Ако народът ми правеше любов така, нашият вид щеше да изчезне след две поколения.“

Суперлативите към индианския вожд били толкова големи, че първомайсторът на франкмасоните се застъпил за приемането му в масонската ложа. Преди да се върне в родината си, Брант се зарекъл, че ще предостави на британската корона 3000 бойци. Непосредствено след пристигането си в Канада, той спазил обещанието си. Под негово влияние четири племена от ирокезката лига преминали на страната на Англия. Това го издигнало в ранг „командир на британската армия“.
С избухването на Американската революция през 1776г. лигата се разцепила. Онейда и Тускарора подкрепили каузата на американците, докато останалите народи от съюза продължили да служат на британците. Брант твърдо вярвал, че американците са ненаситни и ще окрадат земите им, щом им се удаде възможност. Въпреки враждебността си към тях той на няколко пъти успял да надмогне омразата си към тях и помогнал, когато никой друг нямал дързостта да го стори. След тежка битка капитан Макинистри от американската армия попаднал в ръцете на индианците. Когато вече стоял на кола на мъчението и никой не се интересувал от живота му, той направил знака за беда и помощ на франкомасоните, при което Брант вложил цялото си влияние, за да спаси живота му. От тук нататък между двамата възникнало приятелство, продължило цял живот.
От 1777г. мохокския водач и бойците му се превърнали в „ужаса на границата“. Районът на река Мохоук се разтресъл от викове и изстрели. Под ударите му първо паднал американския генерал Херкимер. После в отвъдното го последвал друг пълководец, Джърман Флатс. В отмъстителен щурм американците изсипли тонове огън и жупел над индианските селища. Най-опустошителната кампания се случила през 1779 под ръководството на майор-генерал Съливан. Американците изравнили със земята 40 гъсто населени индиански селища, унищожили стотици декари градини и полета с царевица. След тях останали само димящи развалини. Тази варварска акция е едно от многото черни петна в американската история, за които американците си спомнят с чувство на срам. След нея ирокезите били напълно смазани, а няколко години по-късно лигата окончателно се разцепила.
Тегобите, които налегнали ирокезите, довели до вътрешни раздори. Видният и блестящ оратор на сенека, Червеният Мундир, влязал в спор с Доузеф Брант, като го обвинил заради сляпото му доверие в англичаните. След като Брант провалил опита на Червения Мундир да започне тайни преговори с американците, сенексият водач станал най-ожесточеният му враг и съперник.
Когато през 1781г. при сключването на мир между Англия и САЩ ирокезите били напълно пренебрегнати, Джоузеф Брант бил дълбоко наскърбен. Междувременно той се оженил за трети път и получил просторни земи в Канада заради лоялността си към короната. Така през 1786г. Брант повел доверениците си от Ню Йорк в новите земи и установили резервата Гранд Ривър. Групата се състояла от хора от всички ирокезки народи, включително и от народите на Делауер, Нантикок, Тутело, Крийк и Черъки. В края на живота си Брант осъзнал нуждата от обединението на всички коренни народи в името на прекратяването на американската експанзия, но за такова обединение вече било късно. Въз основа на предишния лош опит с ирокезите повечето народи не гледали с доверие на подобни слова. Затова пък Чипеуа, Уандот, Шоуни, Маями, Отауа и Деуауери оформили „Западна Конфедерация“, с която да се противопоставят на бъдещи набези.
След установяването си в хубавите земи край езерото Онтарио Брант се посветил на духовните си интереси. В това число влизала християнската доктрина. Благодарение на него в резервата била построена най-старата протестанстка църква в района, единствената, получила статут на Кралска Капела извън пределите на Британия.
До последно вождът на мохок помагал на сънародниците си във възприемането на някои от добрите страни на „белия начин на живот“ , но и не забравял да критикува недостатъците и пороците му. Докато обикалял сред племената на запад, той предотвратил множество нередовни продажби на индиански земи, като така доказал, че въпреки братството си с белия човек, той завинаги остава верен на кръвта и народа си. Брант умрял на 24 август 1807г и бил погребан до издигнатата от него църква. С неговата смърт си отишъл от този свят един храбър воин, всеотдаен политически деец и изключителен прорицател на индианските народи.


Н.Я. (Оstoseriker:on)

Няма коментари:

Публикуване на коментар