петък, 20 февруари 2009 г.

Красивото Езеро



Учението на Красивото езеро преобразувало из основи старите възгледи на ирокезите. Като всяко радикално учение то е едновременно оплювано и възхвалявано, отричано и почитано. Но едно е неоспоримо – без реформите на Красивото езеро, днес под името ирокези щяхме да имаме съвсем друго предвид - едно малобройно племе, изцяло асимилирано от „културата на хамбургера и колата”, племе с разбит социален ред и традиция.
Във времена на угнетеност и нищета ирокезите отчайващо се нуждаели от някой, който да ги изведе от тегобите и нещастията. „Вечната, неръждясваща верига“, която свързвала шестте побратимили се народа била строшена на две. Още непроходило, новоизлюпилото се американско правителство започнало да мародерства свободните индиански земи. Останалото било довършено от заселниците. За индианците нямало повече място в доскорошния им дом. Царели беднотия, глад и болести. Местните жители нямало към кого да се обърнат. Били разединени, враждуващи помежду си, с отнето достойнство и право на живот. Не е чудно, че повечето посегнали към алкохола и потърсили утеха и опиянение в него. Искали да забравят... да забравят болката от загубата на това, което притежавали доскоро. Това бил израз на отчаяние, но и резултат от дългогодишната политика на американците да замъглят съзнанието на местното население с тонове нискокачествен алкохол. Точно в този миг дошло видението на Красивото езеро. Независимо дали е божествено откровение или е „съзнателно видение”, продиктувано от влиянието на евангелизма върху него, то създало една нова система, в която хората да вярват и да вложат мислите и надеждите си. Посланието му било като светъл слънчев лъч посред зима, като цъфнало в леда цвете. Заветът, който оставя Красивото езеро спасява мнозина местни жители, прегърнали алкохола и възвръща живота на рушащата се под напора на белия човек култура на „Народа на Разширяващия се Дом“. Така Красивото езеро се нарежда сред основните причини за това ирокезите и до днес да пазят сърцевината на своята традиция, а ние да се радваме на богатството на този народ и да слушаме от устата на старейшините разказите за старите времена.


Красивото Езеро е роден през 1735г. във Вълчия клан на Конауага- селище, разположено в днешен Ню Йорк. По рождение той бил болнаво дете и поради това нямал шансове да унаследи висок пост. По милост на жените от Костенурчия клан обаче той бил осиновен в техния род. Като юноша станал любимец на всички жени, а по-малките деца радвал с интересни истории и приятни награди от ядки, напоени в кленов сироп.Не след дълго в очите на обществото се издигнал като отговорен съпруг, с добро сърце и твърд характер. След кончината на важен сахем (делегат) от Вълчия клан, той бил одобрен за негов достоен наместник. Встъпването на новата длъжност била съпроводена с получаване на името на предшественика. Така младият сенека станал известен като Красивото езеро – уважавано име и същевременно знатна титла, която му отреждала място на Великия съвет на вождовете.

Малко се знае за живота на Красивото езеро до повратния момент, когато той получил своето първо видение. Участвал в съюз с британската армия по време на френско-индианската война (1754-1763), а непосредствено след войната се включил във въстанието на Понтиак срещу доскорошния си съюзник. След Американската революция и предателството на британците по време на преговорите в Париж през 1783г. Народа на Шестте Нации пострадал значително. Ирокезите загубили огромна част от териториите с и били напълно сломени. Докато вождовете продължавали да обикалят от щат на щат, за да преговарят за мир с щатските управници, Красивото езеро водел битка на друг фронт....вътре в себе. След смъртта на жена му и на две от дъщерите му той се пропил. А от година на година алкохолът стопявал все повече немощната му снага. В пиянството си той вършел безумни неща. Докато си седял, се изправял рязко и запявал свещени предсмъртни песни, а после пак така внезапно се свличал на земята. В годините от 1795 до 1799 огнената вода направила от него непълноценен и безпомощен инвалид.

Единствената му оцеляла дъщеря с мъка на сърцето гледала как от ден на ден пламъкът в баща ѝ гасне. Вече бил на шейсет и пет години, когато тя го приютила в своя дом и започнала да се грижи изцяло за него. Скоро той се върнал към живот и започнал да споделя с нея сънищата и виденията, които го спохождали в годините на опиянение и самозабрава. Последвала поредица от нови видения във вече по-уютния и „трезвен“ дом на дъщеря му.


На сутринта на 15 юни 1799г. пред погледа на дъщеря си възрастният сенека се олюлял и рухнал на земята. Тя повикала приятели и роднини да пренесат баща ѝ обратно в леглото, но той не давал никакви признаци на живот. Из селището се понесла мълва, че Красивото езеро е починал. Вече готвели тялото му за погребение, когато той отворил очи и размърдал устни. Близките му го гледали с удивление и го чакали да продума. Тогава той им разказал за три съня. В първият си сън той се срещнал с трима вестоносци с боядисани лица и бойна украса. Те били благосклонни към него и му помогнали да се излекува. След това му рекли, че Създателят му е отредил особено важна мисия. Така в продължение на поредица от съновидения той получил свещените напътствия „гайуио”, които имал за задача да разпространи сред хората. Красивото езеро се обявил основно срещу четири неща:


* ohnega ( алкохола) „ най-голямото зло”; То било връчено на белия човек като лечителско средство, а хората го превърнали в порок

* otgo ( черномагьосничество) Практикуващите черна магия трябвало да използват знанията си за лекуване
* onohwet ( любовна магия) „ тя замъглява ума и разболява тялото чак до смърт”.
* народните методи за предизвикване на аборт или стерилност

Няколко седмици по-късно той получил четвърто откровение. От всички то било най-силното и в него самият Създател го повел на обиколка из небесните селения. Красивото Езеро бил покрусен при вида на Пъкала. Страховито чудовище измъчвало всеки, престъпил свещените повели. В устата на пияниците бил изливан претопен метал, вещиците се пържели в казани, а насилниците раздавали юмруци срещу образа на жена, която при всеки техен удар ги пърлела и жигосвала.

Така Красивото езеро започнал просветителското си дело. Обикалял от селище на селище и разнасял „доброто слово”, както в превод се нарича гайуио. Въпреки възрастта и доскорошното безсилие, той странствал пешком и неуморно следвал заръките на небесните посланици. Боята около очите му искряла като шарките на сврака, дълги сребърни обеци се спускали като висулки от ушите му. Ръцете му били притиснати от сребърни гривни, а рамената му били обгърнати в червена наметка, под която се подавала свещена лула. Така в най-общи линии е запомнен от повечето хора.

През 1802г. придружаван от делегати на сенека и онондага, Красивото езеро посетил столицата Вашингтон, за да се срещне с президента Томас Джеферсън. Американският глава бил истински възхитен от неговата обещаваща дейност и изразил това в писмо, в което заявил, че ако „всички червенокожи следват съветите на учителя, Великият Дух ще се погрижи добре за тях”. Резултатите били повече от изумителни. Седем години по-късно специално изпратени представители отбелязали, че никой от индианците ни припарва до спиртни напитки. Влиянието на Красивото езеро се разраствало. Въпреки това месията като всяко човешко същество проявявал слабости и допускал грешки, една от който едва не въвлякла сенеките във война с делауерите. Споровете започнали, когато дъщерята на Корнплантър ( Сеяча на царевица) се разболяла тежко, след като родила отроче от един делауерски водач. В ролята си на ясновидец и церител Красивото езеро бил допитан за състоянието ѝ, а той заключил, че момичето е омагьосано от делауерите. Думите му налели допълнително подозрения сред бездруго мнителните му съплеменници. Така, когато делауерите пратили свой лечител, за да прегледа момичето, сенеките го притиснали и го заплашили, че ще го убият, ако не намери лек за нея. Избухването на нова война било на косъм. Не стига това, но Красивото езеро започнал да сипе обвинения за вещерство срещу видни ирокезки водачи. Той твърдял, че наред с виденията си получил и дарбата да надушва от километри черномагьосниците. Сред обвинените бил небезизвестния водач, Червения мундир, който въпреки всички набеждения успял да запази честта си неопетнена. Нещо повече със склонността си да клевети Красивото езеро си спечелил доста противници. За нула време авторитетъ му се стопил. Това го принудило да остави на заден план критиките си към раждаемостта и ченомагьосничеството, за да наблегне върху проблемите с по-широка обществена подкрепа.

Сред основните му опоненти били членовете на тайните лечителски общества–гръбнакът на ирокезката религия. Красивото езеро наредил ритуалите им да бъдат преустановени, тъй като ги обвързвал с тъмните сили. Това обаче се оказало големият препъникамък. Лечителските общества били дълбоко залегнали в традиционното ирокезко общество, тъй като те поддържали вярата, здравето и равновесието сред хората. Красивото езеро се надценил. В крайна сметка битката приключила със споразумение. Въвели се някои изменения, но практиките продължили да бъдат в сила.
Красивото езеро продължавал да се вживява в ролята си на „ловец на вещици”. Той давал шанс на обвинените да признаят вината си и така да се спасят, а тези, които не признаели, ги очаквало смърт. Постепенно недоволството нараствало все повече и стигнало своя апогей, когато нови вълни от болести връхлетели селищата. Хората започнали да винят Красивото езеро за своята злочестина. Доверието им към прорицателя се изпарило. За капак пламнали разпри между него и брат му, Сеяча на царевица, което съвсем го убедило да напусне селището. Той повел своите последователи към нови земи.



Новооснованото от него селище било кръстено Колдспринг ( Студен извор). Там той концентрирал всички свои довереници, тъй като вярвал, че може да изгради общност, крепяща се на ритуалите и божествените напътствия, които бил получил. Но избухването на епидемия в селището дало нов повод на Красивото езеро да свика ловна хайка за вещици. Тази негова склонност прераснала в мания, което от своя страна отново хвърлило сянка на съмнение върху неговия авторитет. Неговият племенник, Хенри О’Бейл, за когото се смята, че пръв запознал вуйчо си с Библията, сега се надигнал срещу него и публично отрекъл наличието на черномагьосничество от какъв да е сорт сред тях. В Колдспринг Красивото езеро си създал повече врагове от всякога друг път и затова след няколкогодишен период се върнал в Тонауанда, селището на своя брат. Там макар че враждебността към него избледняла и той отново възвърнал влиянието си, Красивото езеро дълго останал безмълвен- потиснат и обезкуражен от свадите и злословенията срещу него. Той продължил да оказва благотворно влияние върху съплеменниците си. За това свидетелства отказа на няколко резервата да се включат във възобновилите се сражения между Съединените щати и Великобритания, тъй като Красивото езеро поддържал мира и не искал хората му да гинат напразно.

По време на престоя си в Тонауанда той получил покана да навести своите събратя онондага. Чрез виденията си той научил, че там ще изпее своята последна песен и ще приключи земния си път. Четири вестители щели да протегнат ръце и да го приютят в обятията си, за да го отнесат в страната на духовете. Хората от Тонауанда го умолявали да не тръгва за земите на онондага, но той заминал въпреки увещанията. Вестта за предстоящата смърт на прорицателя му спечелила още повече последователи. Той минал през своя родно селище и колкото повече се приближавал към смъртта си, толкова повече го обземали страх и отчаяние. Нищо не можело да се направи. Той знаел, че Създателят бил удължил живота му, за да изпълни свещената задача, а сега бе дошъл ред да се сбогува. Красивото езеро бил слаб и немощен. Сънародниците му се опитали да вдигнат духа му с ритуална игра на лакрос, но нищо не помогнало. Той се уединил и на 10 август 1815г. се отправил на път към Небесата. След смъртта му неговият внук Джими Джонсън или Сосхеоуа, продължил делото му като всяка година свиквал хората, за да им пропомня заветите, който неговия дядо бил завещал. Неговите слова били запазени благодарение на усилията на последователите му и станали известни като „Кодексът на Красивото езеро”, който е сърцето на съвременната ирокезка религия.

Библиография:

1.The code of Handsome Lake – Arthur Parker - www.sacred-trexts.org
2.The realm of the Iroquois – Life time books
3.Midwinter rites of the Cayuga Longhouse – Frank Speck
4.Encyclopedia of the haudenosaunee – Bruce Johansen and Barbara Mann

Николай Янков ( Ostoserikeron)

Няма коментари:

Публикуване на коментар