събота, 7 февруари 2009 г.
Първата среща и краят на свободните времена
Всеобща заблуда е, че Христофор Колумб открива Америка. Той открива Америка за няколко страни от Европа – Испания, Франция, Англия и Холандия, основните претенденти в надпреварата за земи, злато и търговия. Първите контакти с индианците са осъществени няколко века по-рано. Викингите били първите, които се натъкнали на коренните американци. Техните описания и сведения за „скрейлингс” – диваците – потвърждават за срещите им с представители на алгонкинските племена от горския ареал на Америка. И викинги, и индианци не останали очаровани от тези срещи – за индианците викингите въплъщавали представата им за невиждана грозота – луничави лица, обрасли като храсталаци, светли очи и „горящи“ коси. Викингите пък запомнили индианците като жестоки на вид, със смугли лица, грозни и тъмни коси, големи очи и издадени скули. Отбелязали още, че тези странни на вид хора носели кожени дрехи, лъкове и каменни оръжия и че на драго сърце търгували кожи за парчета мек вълнен плат, който завързвали около главите си. Индианците от своя страна се впечатлили от оръжията на викингите – големи мечове, щитове и метални секири, но това, което истински ги изненадало било мученето на торфинския бик, който придружавал викингите.
Безспорно този, който отворил нова страница в историята на Америка е Колумб. След пристигането му в Новия свят придошли нови вълни нормани, които изградили свои риболовни зони. Скоро заприиждали френски и холандски кораби, които търсели свой дял от плячката, а испанците, лакоми за злато, се насочили в по-южните части. До един момент срещите между двете раси протичали гладко, даже приятелски. Заселниците научили много от своите домакини за новите условия и как да се приспособят към тях. Местните племена ги научили как да садят царевица, да пекат миди, как да варят боб в земята, така че на сутринта да го заварят сварен, как да правят канута, да използват водорасли за наторяване, да ядат тиква, да пушат тютюн и да ловуват местните животни. Именно тези първи отношение на братство и взаимопомощ стоят зад чествания и до днес в САЩ и Канада Ден на Благодарността. Постепенно обаче напрежението ескалирало. Вълни от заселници заливали бреговете на новите земи и натиквали индианците все по-навътре в континента. Всеки опит за преместване бил съпровождан от много трудности и конфликти с други племена, които възприемали бегълците като заплаха за земите си. Земята под краката на коренните жители все повече се нажежавала, докато в един момент била обхваната от пламъци. Така европейците пряко и косвено променили живота на много племена, някои от които като сиукси шайени, арапахо, поуни, осейджи отишли отвъд Мисисипи и заживели нов живот в условията на прерията.
Може да се каже, че завладяването на Новия Свят от испанците е история за златотърсачество, докато владението на североизточния район от англичани и французи било въпрос на съперничество в надмощието за търговията с кожи. И французи, и англичани потърсили свои съюзници сред индианските народи. Когато френският пълководец Шамплеин се отправил към Сейнт Лоурънс, за да разшири френските територии, съвсем естествено потърсил подкрепа от околните алгонкински племена, но дори не подозирал колко опасен и находчив враг щял да спечели с тази своя стъпка в лицето на ирокезите. За англичаните не оставало друго освен да се договорят с вечните врагове на алгонкините – конфедерацията на Шестте Нации (ирокезите). Ирокуа имали страхотен усет в политическото и военно устройство и били ненадминати воини. Англичаните дори не предполагали, че техният нов съюзник ще изиграе толкова решаваща роля във войната с французите. Смята се, че този избор предопределил днес болшинството от населението на САЩ и Канада да е англо-говорящо.
Търговията с кожи, оръжие и алкохол дала преимущество на едни и стъпкала други. Дългите и многобройни войни довели до ликвидирането на много коренни народи и окървавяването на красивите им земи, а тези, които оцелели, били смазани духом. Въпреки посланията за всеобщ мир, които идвали от устата на различни индиански народи, мирът се оказал непостижима цел. Войната придобила други измерения и показала най-грозното си лице.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар