"Животът на индианците е толкова тежък и труден, че никой в тези селища не може да си позволи да мързелува дълго, без скоро да остане без храна, облекло и подслон – и макар че хората си помагат един на друг и делят помежду си всичко, каквото имат, те много презират мързеливците. Ала въпреки тежката работа, децата и младежите намират достатъчно време да играят своите простички, но динамични и увлекателни игри. Понякога в края на деня, когато се стъмни, те сядат под блещукащите северни звезди около лумнал огън и слушат разказите на старейшините. В някои от тях се говори за ловни походи или за далечни индиански племена, за велики мъже от далечното минало; в други се разправя за странни приключения в гората. Най-чудновати за тях обаче са разказите на възрастните, които са ходили в онази удивителна страна далече на юг, от която идват белите хора: там имало големи шейни на колела, които се носели с бързината на вятъра по желязна пътека, както наричат те железопътната линия, и пушещи кану, както казват на параходите, пътували почти със същата скорост по вода. В онази земя нямало индианци, а дърветата били малко; имало само редици високи каменни къщи, между които хората се движели на тълпи, тичали и бързали, но като че не отивали никъде, нито идвали отнякъде. Там, както се разправяло, ако нямаш пари, не можеш нито да спиш, нито да ядеш. Тъкмо това, последното, е най-странно от всичко за младите слушатели, защото в горите пътниците са винаги добре дошли и могат да си починат и да се нахранят в становете на белите трапери или в някое индианско селище съвсем безплатно. Ала тези деца, както и повечето по-възрастни хора от племето, знаят толкова малко за изискванията на градския живот, колкото може би вие знаете за техните диви земи."
Няма коментари:
Публикуване на коментар