сряда, 7 декември 2011 г.

Зима




Пак бурята вие,
пак вятърът снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.


В мечтания унесено
вслушвам се мрачен
на зимната песен
в говора плачен:

ту пъшкат неволи
в тоз шум студени,
ту сироти голи,
ту гърди сломени;

ту воплите тайни
на сила убити,
ту мъки незнайни
на горести скрити.

И сякаш в таз песен,
де горка скръб диша,
тъгата световна
велика въздиша.

Иван Вазов

Няма коментари:

Публикуване на коментар