петък, 2 декември 2011 г.

Ритъмът и врящият котел


източник:http://www.artspotbg.blogspot.com/2011/11/blog-post_30.html

Отбелязване на Месеца на коренните американци
Американския център към Столична библиотека – площад „Славейков” 4 А
--------------
Музиката на коренните жители на Северна Америка отекна о рафтовете изпълнени с литература – още едно културно богатство, сред което изпъкваха имената на Хемингуей, Дейвид Мамет, книги и списания за изкуство, етнология, политика.

Посланик Уорлик спомена че в миналото са наричали нацията на САЩ – „The melting pot”. Не разбрах как нарицателно се зоват към момента. Това понятие се ражда от смесицата на култури, етноси и разбира се – вътрешни мирогледи, в тази голяма страна.

„Орловият кръг“, неговите членове и изкуство ни понесоха на раменете на Орела - този който може да възпее Amazing Grace (на флейта) и да внуши с мощните напеви - образи от необятната прерия, една извечност сред която коренното населените на материка е изливало и продължава да излива своята благодарност. Както разбрах от споделеното през – не мога да го нарека спектакъл, не мога чистосърдечно и „ритуал“, ала едно споделяне, което се опита да пресъздаде нативния мироглед на далечните географски от нас племена - Лакота, Ирокези, Кроу и др.

Песента се лееше и освен възникващите образи, лично за мен носеше усещане за сила – мъжка, сплотена, но обвързана с Любов към сътвореното, пътя на воина – човека, племето и семейството, в обятията на Магическия свят на Духа или Създателя на Света, както го наричат индианците.

Бяха представени легенди, ритуални песни – за плодородие, ухажване, детски приспивни изпълнени с нежност и лирични на флейта от кедрово дърво, докосващи сърцето и сетивата на любимата - според мита. Всичко което видя препълнената с публика зала, имаше за цел освен превеждане, през този много динамичен и освобождаващ (пречистващ както бе една от песните) процес, да даде и образ върху индианската култура и бит.

Г-н Посланикът – вероятно твърде ангажиран, напусна веднага след като държа откриващото слово, а културното аташе на САЩ у нас, ни посрещаше учтиво на врата с „Добър вечер“, като за съжаление това явно бе единствената реплика на Български която знаеше. Той също изчезна при започване на програмата и магически се появи на нейния финал.

* * *

В заключение, споделям че представянето на обществото „Орлов кръг“, насочено към ученици от гимназията и експерти по индианистика, както и голяма доза поддръжници, ще запечати у мен спомен за творческа наслада от чутото и видяното, заедно с разширено познание относно обичаите на коренните жители на Северна Америка.

Благодаря им и аз от сърце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар