Музеят на Карл Май в Радебел край Дрезден...
Никак не обичам да гледам индиански чучела и предмети под стъкленица. Белият човек обожава да заличава народи, да унищожава всичко що носи красив и свободен дух и после да го слага под витрини с надпис "минало", правейки се на големия ценител и пазител на чуждите култури. А музеят на белите е всъщност зала на славата, където гордо стоят неговите славни трофеи от завоювани, ликвидирани и обездушени народи. Всичко е така красиво и прекрасно, когато е на снимка, когато е в книгите и под похлупаците. Сега белият човек може да плаче по изгубеното, след като знае, че никога няма да се върне. Белият човек осмисля непознатото като го прави музеен експонат. Така приобщава чуждата гледна точка към своя мироглед. Белият човек е прекрасен антрополог, настоятел на музей, историк и изследовател на онези неща, погинали в неговата кървава ръка. Белият човек знае две и двеста за своите доскорошни врагове, повече отколкото самите племена знаят за себе си. Защо? Защото думата "цивилизация" винаги е означавал това - да тъпчеш, мачкаш и превръщаш в музей другото, различното, непознатото, което е равнозначно на "варварско" и "дивашко".
А единственото по-странно нещо от индианци зад витрини е да гледаш как индианци гледат индианци зад витрина. "Такива диваци бяхме преди, сега сме цивилизовани" - чувам бащите да възпитават децата си.
Да, странно ми е да разглеждам индиански музей. Сякаш индианците спадат към секцията с динозаврите. Сякаш става дума за нещо отдавна минало и безвъзвратно изгубено.
Може би в бъдеще, когато технологиите напреднат дотолкова, че земята окончателно се превърне в бетонна пустиня, учените ще затворят в стъклени капсули последните останали селяни. Ще им дадат по едно парче земя с по няколко овошки и ще ги оставят да ги обработват и отглеждат. Сигурно такъв би бил бъдещият Природонаучен музей. А колко хубаво би било обратното! Да се върнем назад, да затворим в музейна стъкленица един съвременен градски квартал, за да ни напомня в какво се превръща светът, когато нарушим равновесието с Майката Природа, за да служи за назидание на прогресивномислещите и техния мним, деструктивен прогрес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар