вторник, 27 април 2010 г.

Лечебната билка



ЖАН НИКОТ И НИКОТИНА

Ранната популярност на тютюна в Европа се дължала повече на неговия предполагаем лечебен ефект, отколкото на удоволствието, което създава при пушене. Тютюневият лист бил въведен като универсално лечебно средство за всички болести;от французина Жан Никот, от където произлиза и името на тютюневото растение Никотиана и термина никотин.

Никот бил назначен за посланик в Португалия от френската кралица Екатерина Медичи. Той видял за първи път растението в кралската градина в Лисабон. Научавайки за индианското поверие, че това растение има лечебна сила, посланикът решил да експериментира. Готвачът му си бил порязал пръста и Никот превързал раната с пресни зелени тютюневи листа. Изненадващо бързо раната зараснала. Млада дама, позната на Никот, имала жесток обрив на лицето си, а друг негов приятел - остри болки в краката. И в двата случая, след прилагането на тютюневите листа, страданията
изчезнали.

Никот продължил експериментите си и не след дълго се върнал във Франция, където информирал кралицата за изумителното лечебно свойство на растението. Той й предложил да помирише пудрата, която бил приготвил от сушени тютюневи листа. Кралицата с готовност взела щипка от кафявата пудра и кихнала. След още няколко кихания, забравила за своето главоболие.

От този момент кралицата на Франция станала ревностна привърженичка на смъркането.-Френският двор последвал примера й и популярността на тютюна се разпространила из цялата страна. В продължение на много години тютюнът бил наричан "Билката на кралицата" или "Лековитата билка". Дори тези, които не страдали от главоболие, смятали че могат да избегнат риска от получаване на такова, чрез смъркане на тютюнев прах. Тютюносмъркането бързо се превърнало в мода. То обаче, все още не се правело за удоволствие, а се разглеждало само като медицинско средство, което можело да бъде закупено от местния билкар. Докторите му дали отблъскващо латинско наименование, което, свободно преведено, означава "носово пречистване".

Една енциклопедия, издадена по това време от самия Никот дава следното определение: "Никотин. Билка с чудотворна лековита сила срещу всички оплаквания като циреи, възпаления, обриви и т.н. Въведена във Франция от пратеника в кралство Португалия, г-н Жан Никот, от когото произтича и името."

Името Никотиана е дадено на тютюневото растение не от самия Никот, а от известния шведски ботаник Линеус като признание за усилията на Никот за неговата широка употреба в медицината. Никот не могъл да доживее, за да види как неговите медицински наблюдения са дискредитирани като ненаучни и без стойностни, не успял да види и как смъркането се вулгаризира като се използува само за сензационни удоволствия.

Чрез популяризиране на смъркането, Никот неволно е помогнал и за разпространяването на пушенето. Щипка смъркане или лула с тютюн - и двете имат стимулиращ ефект. Дали някой пуши или смърка е само въпрос на вкус. Докато французите са били първи в смъркането, англичаните по същото време пушели с лули. Но по-късно, когато смъркането станало модно и в Англия, пушенето с лула вече било разпространено в останалата част на Европа. Европа имала достатъчно време да опитва и двата начина, но в крайна сметка спечелила лулата.

ТЮТЮНЪТ В АНГЛИЯ

Англичаните приели тютюна без де се интересуват от медицинските му атрибути, на които французите са придавали значение. Пушенето за тях доставяло удоволствие и го обичали, заради уникалното усещане, което предлагало. Човекът, въвел тютюна в Англия, бил английският морски герой сър Джон Хоукинс, който през 1565 година докарал първата пратка тютюн от Флорида. Следващият англичанин, морският капитан сър Франсис Дрейк, посетил Западното полукълбо и се върнал в Англия през 1573 година, натоварен с огромно количество тютюн.

Невероятно е да си представим, че за този кратък период, от 1565 до 1573, модата на пушене ще се разпространи толкова бързо из цяла Англия. В медицински справочник, издаден през 1570 година, авторите заявяват, че "само за няколко години тютюнът е станал обитател на Англия" и описват
пушенето по следния начин:

"Виждате много моряци и всички тези, "Които се връщат от Америка, да носят малки фунии, направени от палмово листо или тръстика, в единия край на които слагат увити и смачкани листа от това растение."

Една "История на Англия", издадена няколко години по-късно дава следното описание на тютюнопушенето през 1573 година: "В тези дни поемането на дим от индианската билка, наречена "Тютюн" чрез един инструмент, приличащ на черпак, от който димът преминава от устата в главата и стомаха, е широко разпространено и употребявано в
Англия..."

Въпреки че сър Уолтър Рейли не поставя началото на тютюнопушенето с лула в Англия, той бил човекът, който въвел тази мода в дворцовите кръгове. По-късно въвел тютюневото растение и неговия беден братовчед - картофа в Ирландия (между тютюна и картофа има ботаническа връзка).
Сър Уолтър, като много други авантюристи от това време, се радвал на подаръците, които предлагал Новият Свят. Той правел голямо впечатление. С лулата си и привлякъл много привърженици на това занимание. Но пушенето с лула все още било новост и пушачът от това време понякога е страдал от тези, които не са били запознати с това явление. Според една история, сър Уoлтър Рейли наел нов слуга, който никога не бил виждал пушене с лула. Един ден, влизайки в стаята на господаря си, слугата забелязал кълба от дим, излизащи от неговата уста. Помислил, че господарят му се подпалил и се втурнал да го гаси с вода за нерадост на кротко пушещия аристократ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар