Откриването на тютюна

ОТКРИВАНЕТО НА ТЮТЮНА

Въпреки че Христофор Колумб е смятан за откривател на Америка, някои съвременни историци утвърждават, че по-раншни изследователи, между които и викингите, са го изпреварили със стъпването по земите на западното полукълбо. Но Колумб си възвръща част от загубената слава чрез авторството си върху първите записки за тютюнопушене.
През 1492 година пратениците на Колумб посетили много селища по бреговете на Америка, но не намерили злато. Вместо това те разказвали, че "срещали множество хора, мъже и жени, с горящи пръчки в ръка и треви за пушене, според техните обичаи."
Преди това Колумб отбелязва в дневника си как местните жители приятелски предлагали листа от тютюн по следния начин:

"Понеделник, октомври 25... Бяхме в морето, някъде по средата между Света Мария и голям остров, който нарекох Фернандина, когато срещнахме човек с кану, плаващ от Света Мария към Фернандина. Той носеше със себе си парче хляб. който местните правеха, голям, колкото юмрук... и някакви изсушени листа, които се ценят високо между тях, заради качеството..." По това време обаче, нито Колумб, нито неговите сподвижници-изследователи не знаят за какво индианците използуват "изсушените листа". В действителност, Колумб не само че не разбрал, че е открил нов континент, но не успял да разбере също и стимулиращия ефект от пушенето на тютюн. Европейските изследователи открили това след няколко десетилетия. Някои от тях докладвали, че виждали примитивни южноамерикански индианци, които пушели през носа, вместо през устата. Испанските наблюдатели от онова време, разказвали как индианците пушели интензивно до опияняване, вдишвайки силно дима през носа, докато се вцепенят и изтощят и след това заспивали. Техните жени ги пренасяли до домовете им и ги оставяли там да лежат, докато изтрезнеят.

Думата "тютюн" първоначално не се отнасяла до листата или растението, а по-скоро до метода, който индианците използували, за да пушат кафявите листа. Испанците наблюдавали как местни жители изсушавали тютюна и след това го навивали на руло в широките и сухи листа на индианската царевица. Царевичните листа формирали нещо като лула, която индианците наричали тобаго или табако - име, бързо възприето от испанците. Самото тютюнево растение и неговите листа са били наричани с множество различни имена - кохиба, пстум, пийселт, йоли, уповик и др. Днес различните форми на испанския
термин "табако" се използуват в повечето езици.

Едно от първите описания на тютюнопушене в Новия Свят стига до Франция чрез доклада на Жак Картие, изследовател на района около реката Сейнт Лоуранс, днешен Монреал в Канада. Споделяйки впечатленията си от пътуването, Картие описва използуването на тютюна от индианците по следния начин:

"Те отглеждат също и някакъв вид билка, от която през лятото добиват голяма реколта. Използуват я само мъжете и първото, което правят, е да я сушат на слънце, след това я носят на вратовете си, увита в парчета от дивечова кожа, заедно с издълбано като лула парче от камък или дърво.
Когато искат да се забавляват, те правят пудра от него (тютюна) и след това я поставят в края на споменатата лула и поставят върху нея горещи въглени. От другия край смучат дълго, докато напълнят телата си с дим, който след това изкарват през устата и носа като от камина. Казват, че това ги затопля и ги прави здрави. Никога не ходят без подобни неща около себе си."

Френският изследовател от шестнадесети век и неговите сънародници не са имали понятие за пиперливия вкус на тютюневия дим и тютюнът не се споменава отново във Франция през следващите двадесет години.

Когато испанските конквистадори видели как американските индианци изпускат дим от изсушени тютюневи листа, те сами опитали. Скоро след това усвоили техниката и придобили навика да пушат с лула. По-късно моряците пренесли това умение в Европа, където то бързо се разпространило и разширило.

Заселниците в Новия свят бързо реагирали на нарастващите-нужди от тютюн в Европа и много от първите британски колониалисти във Вирджиния направили състояния от търговия с тютюн. Отначало те отглеждали различни видове от местния
Североамерикански Никотина рустика, който
възприели от индианците. Доходите от продажба на тютюн нарастват особено след 1612 година, когато Джон Ролф, съпруг на "индианската принцеса"
Покахонтас, внесъл в Джеймстаун семена за Западно-
шдианския тютюн Никотиана табакум. Този по-
селан вид тютюн постигнал веднага огромен успех и всеки британски товарен кораб, напускал колонията със стотици бали тютюн в трюмовете си.

По това време тютюнът вече се превърнал в универсално и добре установено средство за търговия. Новите заселници го използували като разменна валута. Някои от тях, жадуващи за женска компания в преобладаващото мъжко общество в колониите, пускали обяви в Англия за търсене на съпруги като предлагали тютюн за изплащане на пътуването им. Те обявявали с готовност, че са съгласни да дадат по сто и петдесет паунда тютюн за всяка от "стоте млади и почтени жени, съгласни да станат съпруги".