“Разстоянието, което дели живите и мъртвите е колкото ръба на кленовия лист.”

Учението на Красивото езеро e съчетание от стари и нови идеи. Подобно на мнозина други индианци, които намирали сходства в своята вяра и религията на белия човек, Красивото езеро също изповядвал доста християнски възгледи Той запазил сърцевината на ирокезките вярвания, като насърчил спазването на годишния церемониален календар. От празничните събития той придал особено значение на жертвопринасянето на бяло куче, тъй като докато се разхождал в Небесния Свят с Твореца, видял пожертвано бяло куче да притичва радостно и сметнал това като потвърждение за благотворната роля на ритуала. От друга страна Красивото Езеро въвел новости, които произтичали от познанията му за християнството, в частност евангелизма – идеята за разкаянието като източник на спасение и най-вече представата за отвъдното с мъчителните наказания, които понасят грешните души.
Той внесъл значителни преобразования в церемониалния живот на ирокезите. Дори в земите на каюга и мохок, където не бил ходил приживе, и до днес се усеща силното му влияние. Така например церемониите, които допреди се изпълнявали с падането на нощта, впоследствие станали дневни. Също така Красивото езеро заклеймил няколко неприлични обществени танци, особено тези, свързани с пиянството. Красивото езеро разделил денонощието на четири мистични периода. Периодът от изгрев до пладне се посвещава на живите хора, от пладне до залез на покойниците и призраците, от залез до полунощ се почитат добрите духове, а след полунощ –вредоносните. Под влияние на прорицателя понастоящем каюга се обръщат с различни наименования към Управниците на Света. Четирите Вятъра са Четирите Ангели, а Великият Дух е Согуиадисон, „Създателят на Всичко”, което заменя старото му название „Владетелят”. Според един мит Злият Дух изявил претенции върху това, че той е Властелин на земята и хората и оттогава това име се свързва с него.
Именно заради важното място, което Красивото езеро заема в съвременния церемониален живот на ирокезите и заради вярването, че той стои близо до Създателя, той е почитан като висше същество редом с най-висшестоящите сили и към него се отправят молитви на благодарност.


Освен че проповядвал смирение, великодушие, въздържание, запазване на изконните семейни ценности, поддържане на благодарствените церемонии, на песните и танците, Красивото езеро насърчавал хората да познаят някои от благата на белия човек. Убедил своите съплеменници, че няма нищо страшно в това децата да посещават занятия в училищата на белия човек или в това да живеят в къщи като техните. По този начин помогнал на своя народ да се адаптира към новите условия на живот. Постепенно сенека заприличали досущ на белите – строели къщи с огради и кошари, правели пътища, отглеждали добитък, изграждали дърводелници, железарии и ковачници.
Красивото езеро се прочул и със своите предсказания. Той пророкувал, че след смъртта си сред ирокезките вождове ще настъпи разцепление и че ще уронят авторитета на Върховния Съвет. Предрекъл още, че хората ще се върнат към черномагьосничество, че жени ще раждат в късна възраст, а малолетни деца ще забременяват. Всичко това, според думите му, предвещавал края, когато Четирите Ангели щели да приберат децата и старците, за да ги предпазят от болка и щели да се оттеглят, докато земята се родила наново.
Красивото Езеро доживял да види своя народ, разделен на две фракции – тези, които се придържали към старите вярвания и тези, които възприели новото учение. След смъртта му старият ред избледнял и преотстъпил място или на новата вяра, или на християнството. И до днес Красивото езеро някъде е възхваляван и въздиган подобно на Исус, другаде е възприеман като обикновен човек, получил силни видения.
„Той правел грешка след грешка, тъй като бил като всеки друг човек. Не е от значение това, което той правел и вършел. Важно е какво е сторил и казал под повелята на Четирите Вестителя – в това се състои нашата религия. В много отношения Красивото езеро се проявявал като слаб човек и дори се страхувал да действа според заръките на духовете. Той изпълнявал наставленията едва ли не с неохота. Не претендирал за ясновидец, за безпогрешен и напълно праведен човек. Той просто разгласявал свещеното слово и това е, което следваме днес. Не боготворим него, а Всемогъщия Творец. Почитаме и уважаваме нашия пророк, както и Четиримата Вестители, които ни закрилят, но боготворим единствено Създателя.”


( Ostoserikeron)