четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Торбичка от пикочен мехур

Новата ми торбичка за билки от свински пикучен мехур

       Всички знаем, че индианецът, а и всеки народ живеещ близо до природата, чийто живот зависи пряко от нейното благоденствие и крехък баланс, се е ръководил от принципa: „Взимай само толкова, колкото ти е нужно“. Индианецът използвал богатствата най-пестеливо и рационално, като се стремял да нанесе минимален ущърб. Разбира се, с идването на белия човек оцеляването на племената станало напълно зависимо от търговията с европейците и спазването на подобни принципи се оказало невъзможно. Доказателство за промяната в обществото им е т.нар. Боброви войни.
      Индианците от горите започват да разменят боброви и други ценни кожи срещу пушки, железни инструменти, одеяла и стъклени мъниста.
Осъзнали предимствата на европейските оръжия, индианските племена още повече засилват търговията и се стремят да ограничат достъпа на други народи до търговските центрове на европейците. Около 1650 г. популациите на животни с ценна кожа силно намалява в земите на ирокезите, бобърът, този прекрасен ендемит за Севроизтока, е на път да изчезне в резултат на усиления лов от страна на индианските ловци, както и на белите трапери. В стремеж да задоволят глада си към европейски стоки, народи като ирокезите разширяват ловните си региони с чужди територии (предимно в Охайо). Местните племена са отслабени от множеството епидемии, дошли с белите заселници, не разполагат или разполагат с ограничено количество пушки и не успяват да окажат нужната съпротива. Повечето от тези племена изчезват от историческата карта на Северна Америка - една част от местното население е асимилирана, друга изтребена, а малки групи успяват да избягат. Бобровите войни променят коренно и завинаги лика на горския регион. След тях нищо не е като преди.
      И въпреки тези недотам природосъобразни практики, до които прибегнали коренните американски народи, това, което никога не успяват да проумеят е как белите хора могат да ходят на лов просто за удоволствие, а още по-непоянтно била гледката от множество разлагащи се под жарките слънчеви лъчи трупове на бизони, убити само за трофея или кожата. За индианците такова отношение към света около нас е кощунствено!
     Той умеел да използва абсолютно всяка част от животното. От космите на гривата и главата може да се изплете здраво въже.От огромните сухожилия, простиращи се от двете страни на гръбнака, ако бъдат изсушени и разделени на няколко снопчета, се получават отлични конци за шиене. А от здравата обвивка на корема - чаши гърнета и котли. От различните кости могат да се изработят ножове, сечива за копаене на корени и луковици, стръргалки и шила. От рогата, като бъдат размекнати на пара, така че да може да им се придава различна форма, след като се изрежат и после изсушат, се получават лъжици и черпаци. Оставяйки съвсем малка дупчица в изчистения рог, може да се пренася огън и с помоща на изгнило парче дърво той да се пази много часове и даже дни.
      Пикучният мехур на елен или бизон е не по-малко използван предемт от бита като мех за вода или за мас. Другото му приложение е като като торбичка за тютюн, билки или полезни неща като мъниста или игли за бродиране. Много често външната част се извезва с цветни игли от бодливец, нещо което нямах време да направя сега. Пикучният мехур е наистина здрав материал и не случайно на село правеха футболни топки от него.
      Моята торбичка е от свински пикучен мехур. След като се почисти добре трябва да се остави да съхне. Добре е да е я издуете и провесите, за да придобие форма и обем. За да съхраня кожата по-дълго, от време на време я мажа с мас и пчелен восък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар